Климатът винаги се е променял, но последното десетилетие е рекордно топло от началото на инструменталните измервания
Климатичните условия се характеризират с постоянни промени. И ако в началото на предишното хилядолетие температурите са били толкова високи, че са позволили на викингите да завладеят Гренландия, то в средата му настъпва обрат и се оформя един мини ледников период. За сегашното хилядолетие е характерно постоянно повишение на температурите и достигане на стойности, които не са достигани през изминалите повече от 200 години.
За да се направи по-добър анализ на съвременния климат, е добре да се знае какви климатични особености е имало в близко и не толкова близко минало. За климатичните особености в началото на новата ера и след това могат да се открият в бележки, намерени в Индия, Китай, Близкия Изток, като освен описание на някои процеси, са описани и количествата на падналите валежи. По-подробни сведения за времето има в различни писмени източници, като летописи, исторически свидетелства, манастирски хроники и легенди. За тези периоди се използват и различни косвени индикатори на климата, като нива на заливните тераси на реките, особености в развитието на някои растения и др. Важна информация се съдържа и в изкопаемата флора и фауна, като растенията са по-показателни, защото са по-зависещи от атмосферните условия. Ценна информация се извлича и посредством кръговете в стволовете на дърветата, чрез т.н. дендроклиматичен метод. Чрез него са възстановени климатичните особености за последните 10-12 хил. години. Информацията за климата преди инструменталните измервания, все пак е без големи подробности, но достатъчна да се правят сравнения с днешни времена.
В началото на новата ера климатът е бил хладен и влажен, но по-късно се затопля и придобива черти, близки до съвременния. Впоследствие от IV-V до към VII в. Европа е имала сух и сравнително топъл климат. Топъл, но влажен, е бил климатът през периода X-XI в. Заради благоприятните условия за развитие на растителност и фауна, този период е известен още като „малък климатичен оптимум“ или още Епохата на викингите. По това време те правят своите плавания на далечни разстояния. Колонизирали са Гренландия, която по онова време е имала големи територии, свободни от лед.
От средата на XIII в. климатичните условия започват да се влошават. Температурите се понижават, настъпва трайно застудяване, известно като „малък ледников период“. Постепенно големи площи от Гренландия, Исландия и северната част на Атлантическия океан се покриват с лед. Разрастват се и планинските ледници на Скандинавския полуостров, в Алпите, в Северна и Южна Америка. Характерна черта на климата през XIII-XV в. е голямата променливост на времето. Редували са се много сурови и сухи зими, засушавания и наводнения, не са редки и силните бури.
След XVII в. започва повишение на температурите, но те все пак остават сравнително ниски. През втората половина на XVIII в. и през голяма част от XIX в. бавното повишение на температурите продължава и климатичните условия тогава са близки до тези в края на XX в. В края на XIX в. започва по-бързо повишение на температурите във всички географски ширини и през всички сезони. Най-силно затоплянето се проявява през 30-те години на миналия век. На него силно реагират планинските ледници, които отстъпват във височина. Става възможно и корабоплаването по северните крайбрежия на Азия и Северна Америка поради отдръпването на морския лед в Северния Ледовит океан.
От средата на 40-те години на миналия век започва понижение на температурите, на което най-бързо реагират ледниците и полярните ледове, които увеличават площите си. Застудяването продължава до 70-те, когато се прекратява и започва плавен и постъпателен процес на затопляне, продължаващ до края на века, но с по-ускорени темпове. Повишението на температурите в края на миналия век е съпроводено и от рязко увеличаване на климатичните аномалии не само в умерените ширини, но и в субтропиците и тропиците. В районите с недостатъчно овлажнение се наблюдава допълнително намаление на валежите. Това довежда до намаляване на речния отток и понижение на нивото на някои затворени водоеми, като Каспийско и Аралско море. Във вътрешността на Европа, Азия, Северна Америка засушаванията продължават.
В началото на новия век в кривата на аномалиите се оформи едно стъпало (фиг.1.) – топли години, но с приблизително еднакви стойности на аномалията. Това задържане на нивата на затопляне е краткотрайно и през последното десетилетие наблюдаваме ново стремглаво повишение на температурите. Според NOAA (Национална администрация за атмосфера и океани на САЩ) средната температура в света за периода 2010-2019 г. е била 14,7 градуса или най-високата, откакто се правят регулярни инструментали измервания. Това е с 0,8 градуса повече от средната температура за 20-и век и с 0,2 градуса над средната температура от предходното десетилетие, което бе най-горещото досега. В изминалото десетилетие са 8 от 10-те най-горещи години в историята, другите две са 2005 г. и 1998 г.
Както се вижда климатът на Земята постоянно се променя в една или друга посока. Е, сега посоката е само нагоре и то с темпове, които не могат да се открият назад във времето. Да, според някои инструментални измервания направени в Централна Англия в средата XVIII в. е имало период с подобно повишение на температурите. Но първо, това повишение, като продължителност, е било само няколко години и второ, не можем да сравняваме флуктуацията на климата на регионално ниво с тази в глобален мащаб.
Несъмнено причините за промените на климата са много и те ще бъдат разглеждани поетапно в публикациите ни. В по-голямата си част от тях те имат природен характер, но няма как да не споменем и становището на IPCC (2007), че с 90% сигурност антропогенната дейност е основната причина за скоростта на затоплянето, наблюдавано през последните години. Затова човечеството трябва много внимателно да прецизира своята дейност, за да се избегне необратимо влошаване на климатичните условия в някои райони на нашата планета.
Автор: Симеон Матев / Климатека
В публикацията са използвани материали от:
- „Климат – въпроси и отговори“, Г. Рачев, 2018.
- „Обща климатология“, Б. Векилска, 2004.
- NOAA https://www.noaa.gov/
- NASA https://climate.nasa.gov/
- IPCC: https://www.ipcc.ch/report/ar4/wg1/
