Котките може и да са царе на безразличието, но ново френско изследване показва, че те много добре знаят кога стопаните им се обръщат към тях. Фактът, че не винаги реагират, вероятно се свежда по-скоро до личен избор (т.е. предпочитат да ни игнорират), отколкото до неспособност да разберат, че някой им говори.
„Котките, на които доскоро се гледаше като независими и неблагодарни същества, са напълно способни да създават и поддържат здрави връзки с хората“, пишат авторите на изследването. Действително, скорошно изследване установи, че домашните котки често предпочитат гушканията пред храната, докато други проучвания разкриват, че пухкавите топки страдат за своите стопани, когато бъдат разделени от тях за дълъг период от време.
Сега новото изследване надгражда тези открития и показва, че котките променят поведението си, когато чуят, че стопаните им говорят (но не реагират на непознат глас или в случаите, когато стопанинът им разговаря с друг човек).
За целите на изследването учените наблюдават реакциите на 16 домашни котки на предварително записани изречения, произнесени от техния собственик или от непознат. Учените отчитат промените в поведението им, като например движение на ушите или опашката, внезапно преустановяване на заниманията или разширяване на зениците. Всяко от тези действия може да означава, че звукът е привлякъл вниманието им.
Котка, реагираща на гласа на своя стопанин, маскиран зад звука на 300-херцов тон.
Изследователите установяват, че котките в голяма степен не реагират на гласа на непознат, който ги назовава по име. Когато обаче стопанинът им го прави, повечето от тях проявяват съвкупност от действия, предполагащи повишено внимание.
Котките също така проявяват повече признаци на интерес, когато чуват собственика си да произнася изречения с тон, който обикновено използва, за да се обръща към тях. Това обаче не се случва, когато непознат използва същия тон или когато стопанинът им произнася същите изречения, сякаш се обръща към друг възрастен човек.
Изследването, публикувано в сп. Animal Cognition, предлага поредното доказателство, че взаимоотношенията "едно към едно" са важни за създаването на силни връзки между котките и хората. "Дълго време се смяташе, че котките са много независими същества, които се интересуват от хората само за храна и подслон. Фактът обаче, че те реагират конкретно на своя стопанин, а не просто на всеки, който се обръща към тях, подкрепя идеята за привързаност", казва Шарлот дьо Музон, водещият автор на изследването. "Това е още едно доказателство, което насърчава хората да разглеждат котките като чувствителни и комуникативни индивиди".
Изследването е публикувано в Animal Cognition.
