Енергийното планиране е първата стъпка в борбата с климатичните промени

Ограничаването на вредните въздействия от парниковите газове върху климатичните промени изисква надеждно прогнозиране и планиране на наличните геоенергийни ресурси. Управлението на енергийните системи и тяхната организация на локално равнище имат пряко отношение за подобряване състоянието на природната среда, социалните и икономически елементи на местните общности. За постигането на устойчиви резултати все по-голямо значение придобива местното устойчиво енергийно планиране.

Енергията, движещата сила на всяко общество, е неизменна част от развитието на всяка дейност. Степента на развитието на всяко общество е в следствие от нейното развитие. От друга страна, използването на геоенергийните ресурси има пряко отражение в общата картина на промените в климата. 

Съвременното състояние на планетата отразява недвусмислено нуждата от премисляне на текущите практики, свързани с планирането на добива, експлоатацията, производството и консумацията на геоенергийните ресурси. Огромен дял от изхвърляните емисии на парникови газове се генерират именно от енергийния сектор – повече от 74%, който осигурява енергията, необходима за индустрията, транспорта, публични и жилищни сгради, добив и производство от нелокализирани източници. Като абсолютни стойности само в сектора за добив и производство на електрическа и топлинна енергия емитира над 14 млрд. т СО₂ (Фиг. 1).

За първи път в историята на човечеството през 2016 г., въглеродните емисии достигат нива от над 400 части на милион (ppm). За сравнение – през прединдустриалната епоха, те не надвишават 300 ppm. Според научните изследвания, няма съмнение, че човешката дейност е причина за увеличаване на нивата на CO₂, основно чрез замърсяването от енергийния и транспортния сектор, и в най-голяма степен от изгарянето на фосилни горива. Увеличението на въглеродните емисии в атмосферата ще предизвиква все по-опустошителни и неблагоприятни природни явления като рекордни летни температури, тежки засушавания, урагани и др. 

Това неминуемо налага преосмисляне на текущите модели на производство и потребление на геоенергийните ресурси за гарантирането на поносима околна среда и енергийно осигуряване чрез нови източници и технологии. 

Геоенергийните ресурси се делят на:

1. Невъзобновяеми източници – конвенционални източници на енергия – нефт, въглища, природен газ и др.;

2. Възобновяеми източници – енергия от слънцето, вятъра, водата, биомасата, геотермална енергия и др. 

Възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) подпомагат прехода към климатично неутрална икономика и се делят на:

1. Изчерпаеми – биомасата, водните ресурси;

2. Неизчерпаеми – слънце, вятър, геотермална енергия.

Тяхното разпространение зависи до голяма степен от географската диференциация, а оптималното им планиране и управление определя благосъстоянието на даден регион, неговата производствена структура и жизнения стандарт на местното население. 

Към настоящия момент стойността на инвестициите в производство на енергия от слънце и вятър имат по-висока възвращаемост от изграждането на централи на твърдо гориво. Те дават възможност производството на енергия да бъде екологично, да стане по-ефективно, да се децентрализира и следователно да се управлява по-гъвкаво и устойчиво. Най-оптимално това може да се осъществи с последователност в процеса на устойчивото енергийно планиране. Най-общо устойчивото енергийно планиране е процес на разработване на политики, които да подпомогнат бъдещото развитие на местната, регионалната или националната енергийна система като се предприемат дейности за опазването на околната среда. 

Енергийното планиране се прилага успешно и в предприятията с цел оптимизиране на процесите и намаляване на енергийната консумация. Kahen (1995) определя енергийното планиране като „въпрос на оценка на предлагането и търсенето на енергия и опита да бъдат балансирани сега и за в бъдеще“. Webler и Tuler (2006) добавят, че добрият процес на енергийно планиране в дадена общност трябва да бъде лесен и открит между заинтересованите страни и хора, както и да предложи най-добрия случай, в който интересите на всички участници са изпълнени. Този сложен интердисциплинарен процес, обединява не само планирането и управлението на енергийната консумация, но и отчита фактори като степента на модернизация на производствата, енергийната ефективност, поддръжката на сгради и съоръжения, поведенческите нагласи на населението и др. Разработването на местен устойчив енергиен план съдържа много елементи – предварителен анализ, оценка на нуждите от енергийни ресурси и възможностите за тяхното заместване с технически достъпни алтернативни местни горива, прогноза на очакваните резултати и набелязване на реалистични и постижими цели.       

От петролната криза до днес

Необходимостта от прилагането на надеждни енергийни планове се заражда след 1973 г., когато членовете на Организацията на арабските страни износителки на петрол (арабските страни членки на ОПЕК и Египет, Сирия и Тунис) налагат петролно ембарго (т. нар. петролна криза). Кризата налага търсенето на благонадеждни източници на енергия, възможности за съхранение на енергията и намаляване влиянието от производството ѝ върху околната среда. Като резултат в засегнатите страни се разгръщат редица опити за изготвянето на предварителни прогнози за енергийното потребление, стратегии за икономия и по-ефективно използване на енергията, проучването алтернативни източници и разработването на методи за тяхното използване. В САЩ, например, през 1973 г. се учредява и комитет по енергетика и природни ресурси (Committee on Energy and Natural Resources), натоварен със задачата за изготвяне на проучвания, стратегии и планове. В Швеция през 1981 г. местните власти са задължени да насърчават ефективното използване на енергията и да намалят консумацията си на нефтени и петролни продукти чрез изготвяне на планове.

Първоначално енергийното планиране включва изготвяне на първични разчети за доставки и отчет на потреблението на енергия. С утвърждаването на концепцията за устойчиво развитие след 1987 г. секторът на енергетиката бива подложен на необходимостта от все по-комплексен и всеобхватен процес на планиране, който включва още прогнозиране, наблюдение, управление и калибриране на дейностите с цел намаляване неблагоприятните въздействието върху околната среда. 

Преходът към „зелена“ икономика пряко засяга бъдещите трансформации на енергийния сектор поради огромните количества емитирани от сектора парникови газове. В това отношение Европейският съюз извървя дълъг и труден път до днес, когато поставя в центъра на своите политики т. нар. Европейски зелен курс, който очертава най-амбициозната по отношение на климата програма досега, а именно Европа да се превърне в климатично неутрален континент до 2050 г. Повратен момент се явява подписването на Парижкото споразумение през 2015 г., което цели поддържането на средната глобална температура под 1,5°С. Вследствие се определят национални климатични и енергийни цели, първо с хоризонт до 2020 г., а от скоро и такива до 2030 г., свързани с Европейския зелен пакт. Формират се редица индикатори, чрез които напредъкът да бъде отчитан като енергийната интензивност на икономиката, енергийната ефективност, дял на произведената енергия от възобновяеми източници (ВЕИ), емисии на парникови газове и др. 

Какво представлява енергийната интензивност на икономика и къде сме ние?

Чрез енергийната интензивност на икономиката се отчита количеството енергия, необходимо за производството на единица икономическа продукция. Индикаторът се изчислява като съотношение на брутната налична енергия (в кг или тона нефтен еквивалент) към БВП (за 1000 евро по постоянни цени за 2010 г.). Например, енергийната интензивност на икономиката в България за 2019 г. по данни на Евростат е 396 кгне, на Румъния е 187 кгне, а на Германия за сравнение е 103 кгне. Това означава, че в България за производството на стоки на стойност 1000 Евро се използват 396 кг нефтен еквивалент (количеството енергия, освободено при изгарянето на хиляда кг суров нефт), а в Германия – 103 кгне или почти четири пъти по-малко. Данните показват, че България има сериозно изоставане в подобряването на енергийната си ефективност (ЕЕ), от една страна и голям потенциал за прилагане на мерки за ЕЕ, от друга. 

Енергийната ефективност е ключов компонент в доктрината на устойчивото развитие и политиките за борба с промените в климата. Представлява отношението на извършената работа спрямо вложената за нея енергия. Например, увеличаването на дела на ЕЕ подпомага намаляването на общото количество необходими горива и енергии за производството на дадена стока и съответно ограничава негативното влияние върху климата. 

Енергийната ефективност е основен елемент и в т.нар. “soft energy path” концепция, формулирана от Амори Ловинс през 1976 г. в прочутата му статия в сп. Foreign Affairs. Представена е като решение за проблемите с енергийните доставки и намаляващите ресурси на САЩ, след което е приета като надежден курс за ограничаване на негативните влияния от климатичните промени. Изследването на Лонис не подминава и фактора – човешко поведение при консумацията на енергия, като стига до извода, че то е толкова важно, колкото и техническата ефективност на средствата за производство. 

Държавните регулации могат да бъдат прилагани върху количествата на емисиите, параметрите на техническите средства, но не и върху волята на хората за потребление, което е основен въпрос, свързан с постигането на ефективността от приложените технологии. 

Енергийната ефективност има множество ползи

Според доклада „Многобройните предимства на енергийната ефективност” на Международната енергийна агенция (IEA) от 2014 г. енергийната ефективност подпомага редица аспекти на икономическия растеж,  засилва социалното развитие и подобрява състоянието на околната среда. Чрез приложението на енергийно ефективни мерки и използването на местни ВЕИ, местните общности имат широк хоризонт да трансформират собствените си икономики в по-екологични, по-ефективни и по-устойчиви системи (Фиг. 2).

През последните години се наблюдава зараждаща се вълна от активни граждани, общини и градове, сформирани в общности, потребяващи и използващи устойчива енергия. Енергийните граждани са активни потребители и производители на енергия, (наричат се още prosumers). Терминът, първоначално създаден от Алвин Тофлър и използван в книгата му „Третата вълна“ през 1980 година, обозначава едновременно  думите „производител“ и „потребител“ като предсказание за свят, в който потребителите са неразделна част от процеса на развитие на продуктите. Към групата се отнасят физически лица, нестопански организации, публични организации и малки предприятия, които не само използват, а също произвеждат и продават енергия от ВЕИ. Това се случва както индивидуално, така и колективно – чрез кооперации или сдружения (енергийни кооперативи). Един от първите проекти за подобна кооперация е Tvindkraft1, чрез който се инсталира вятърна турбина край гр. Улфсборг, Дания, през 1978 г. за нуждите от енергия на местното население.

Друг от многобройните успешни примери е този на община Крижевци, Хърватия (Фиг. 3). Там местното ръководство предприема серия от действия в посока преобразуването на общината в енергийно независима чрез изграждането на малък енергиен кооператив от няколко общински сгради. В него е включена стара военна общинска сграда, която е изцяло обновена, а на покрива ѝ функционира фотоволтаична централа, която снабдява с енергия съседното училище, дентален център и библиотека. Важно е да сме спомене, че инвестицията в този проект е осигурена изцяло от местните граждани на базата на „групово финансиране“ (crowdfunding – набавяне на средства от много хора). 

Енергийното планиране е работещ инструмент на местно равнище за справянето с промените в климата 

В сферата на енергийното планиране в ЕС съществува мащабна доброволна инициатива, наречена Споразумение на кметовете (Ковенант на кметовете), основана през 2008 г. Споразумението обединява малки градове, общини и региони, които доброволно се ангажират да постигат и надхвърлят целите на ЕС в областта на климата и енергията. През 2017 г. инициативата на Споразумението се разгръща от границите на ЕС към глобално равнище. Официалният ангажимент, който се поема чрез присъединяването към Споразумението, се състои в изготвянето и прилагането на планове за действие за устойчива енергия и климат. По този начин добрите практики в енергийното планиране в ЕС са представени, освен като законодателна инициатива на общността, целяща приобщаващ, устойчив и интелигентен растеж, така и чрез наднационална мрежа, обединяваща усилията на местните власти за опазване на климата.

Към март 2021 г. подписалите споразумението градове и местни общности наброяват 10 559 с население повече от 334 млн. жители. От официалната инфографика на Ковенанта става ясно, че към 2020 г. намалението на общите емисии от изпълнението на плановете на подписалите Споразумението е 273 Мт СО₂ или около 28% дял от общото намаление на емисиите на Съюза до 2020 г. 

Националните цели за енергийна ефективност и ВЕИ зa 2030 г. вече са определени, като значителна част от мерките в тях се формират от изпълнените на местно равнище. Въпреки това ролята на местните енергийни планове в България не е оценена подобаващо. Общините в България имат нормативно задължение да изготвят и изпълняват планове за ЕЕ и програми насърчаване енергията от ВЕИ, които официално отчитат пред Агенцията за устойчиво енергийно развитие. Това задължение се изпълнява по-скоро до изискуемия минимум, като рядко се извлича максималната полза от цялостния процес на планиране. За справка, например, към доброволното Споразумението на кметовете са се присъединили 25 от всички 266 български общини. Изготвен задълбочено, енергийният план подпомага редица процеси, свързани с пестенето на енергия, управлението на сгради, оптимизирането на индустриални процеси, оползотворяването на местни ВЕИ, привличането на инвестиции и подобряване качеството на въздуха. По този начин енергийният план може да се използва като основен работещ инструмент на местно равнище, както за устойчивото развитие на общността, така и за справянето с промените в климата. В резултат, градовете се облагородяват, а привличането на капитали и хора нараства. Има сериозни основания подобен енергиен план да бъде интегриран като основна част в общия план развитие на общините в България. Подобен пример е реализиран в Швеция още през 1985 г., когато чрез закон се регламентира енергийните планове да не се фокусират само върху колективните енергийни системи, но също и върху цялостната система на общината. А през 1991 г., шведския парламент решава общинските енергийни планове да бъдат допълнени от проучване на въздействието им върху околната среда. Като положителна стъпка в тази посока в България може да се отбележи, че в новите интегрирани планове за развитие на общините, които ще се разработват за периода 2021 – 2027 г., е въведен раздел за определянето на мерки за ограничаване изменението на климата и мерки за адаптиране към климатичните промени и за намаляване на риска от бедствия. 

Общинските администрации търсят повече и по-ефикасни начини за осигуряването на достъпни, евтини и местни източници на енергия. Освен благоприятните последици за климата и оптимизирането на енергийното потребление, общинските ръководства постепенно осъзнават значението и на допълнителните икономически и социални ползи от добре структурирания енергиен план, а именно – повишена енергийната независимост, подобрена околна среда и допълнителни инвестиции.

Автор: Мария Манолова / Климатека

Мария Манолова защитава докторска степен с тема на дисертацията „Енергийното планиране като ключов инструмент за устойчивото развитие на общините“ в научно направление „Икономическа и социална география – Регионални геоенергийни ресурси и стратегии“ към ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. От 2012 г. работи в сферата на изготвяне на проекти и оценки за реализиране на инвестиционни намерения в областта на ЕЕ, ВЕИ, ЕСКО и др. През 2017 г. става част от екипа на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект – най-старата организация в сферата на общинското енергийното планиране в България.

В публикацията са използвани материали от:

- Lovins, А., Soft Energy Paths, 1977;

- Energy in Sweden, facts and figures for 2009, Swedish Energy Agency, ET 2009:29

- Ozbekhan, Hassan, Toward a general theory of planning, in “Perspectives of planning”, edited by Erich Jantsch, OECD Paris, 1969

- Brita Olerup, 2000. „Scale and Scope in Municipal Energy Planning in Sweden,“ Journal of Environmental Planning and Management, Taylor & Francis Journals, vol. 43(2), pages 205-220.

- Irrek, W., Thomas, St., Defining Energy Efficiency, Wuppertal, Institut fur Klima, Imwelt, 2008

- Kahen Goel, Integrating Energy Planning and Techno-Economic Development: A Solid Basis for the Assessment and Transfer of Energy Technology to Developing Countries, The First Joint International Symposium on ‘Energy Models for Policy and Planning’, London Business School/International Federation of Operational Research Societies, London July 18-20, 1995;

- Споразумение на Кметовете – http://www.eumayors.eu

- Информация за дела на парниковите газове в атмосферата – https://ourworldindata.org/emissions-by-sector

- Информация за инвестициите в слънчева и вятърна енергия –https://www.irena.org/newsroom/pressreleases/2020/Jun/Renewables-Increasingly-Beat-Even-Cheapest-Coal-Competitors-on-Cost

- Информация за енергийната политика на САЩ – https://www.energy.senate.gov/history

- Доклад „Многобройните предимства на енергийната ефективност” на Международната енергийна агенция (IEA) от 2014 г. – https://webstore.iea.org/capturing-the-multiple-benefits-of-energy-efficiency

- Енергиен кооператив в Дания –  https://tekdeeps.com/in-1975-a-group-of-teachers-and-volunteers-got-together-to-build-a-wind-turbine-45-years-later-it-still-works/