Учени откриха останките на древно, четвърттонно торбесто животно, което някога е изминавало огромни разстояния през Австралия. Новите вкаменелости хвърлят повече светлина върху загадките, свързани с други, още по-гигантски изчезнали торбести животни.

Новоописаният вид, наречен Ambulator keanei, е имал тяло, подобно на това на мечка или носорог. Вероятно е тежал около 250 килограма и е бил висок около 1 метър в раменете. A. keanei принадлежи към семейство Diprotodontidae, което някога е включвало гигантски торбести животни (далечни роднини на вомбатите). Най-големият вид от тази група, Diprotodon optatum, е достигал размерите на голям автомобил и е тежал до 3 тона (2,7 метрични тона).

Учените откриват частичен скелет на A. keanei през 2017 г. от ерозираща скална стена в резервата за диви животни Каламурина в Южна Австралия. Костите датират отпреди около 3,5 млн. години през епохата на плиоцена (преди 5,3 млн. до 2,6 млн. години).

В новото изследване, публикувано на 31 май в списанието Royal Society Open Science, изследователите използват 3D компютърни сканирания на костите, за да създадат потенциален визуален модел на A. keanei. Моделът показва, че торбестото животно може да е ходило по начин, различен от този на животните с подобни размери, които са живи днес, което може да му е помогнало да оцелее в бързо променящата се екосистема.

Повечето големи тревопасни животни днес, като слоновете и носорозите, са дигитраде, което означава, че ходят на върховете на пръстите на краката си, без петата да докосва земята", казва в изявление водещият автор на изследването Якоб ван Зелен, докторант в университета Флиндърс в Австралия. "Дипротодонтидите са така наречените плантиградни, което означава, че петата им [calcaneus] докосва земята, когато ходят, подобно на хората."

В резултат на това A. keanei би пестил енергия, като разпределя равномерно теглото си при ходене, но походката му би затруднила бягането, добави той.

Ефективните крачки може да са позволили на новоописания вид да изминава изключително дълги разстояния - огромно предимство, тъй като по онова време тучните гори и пасища в Австралия са се превръщали в горещи и сухи пустини, което е принуждавало тревопасните животни като A. keanei да се придвижват по-далеч между източниците на храна и вода, пишат изследователите в статия за The Conversation.

Тайната на ефективното ходене на A. keanei е ставата в китките на предмишницата му, която е представлявала нещо средно между лапа и копито, казва ван Зелен. Благодарение на тази става пръстите по лапата на практика стават излишни и вероятно не са осъществявали контакт със земята по време на ходене.

Това би могло потенциално да даде обяснение на една дългогодишна загадка, свързана с торбестите животни: учените са открили вкаменени отпечатъци от крака на D. optatum, най-голямото торбесто животно, но вкаменелостите нямат отпечатъци от пръсти. Новото откритие предполага, че това е така, защото тези пръсти никога не са докосвали земята.

Откритието на A. keanei може също така да помогне да се обясни как D. optum е пораснал толкова голям. Равномерното разпределение на теглото на новооткритото торбесто животно може да се е появило и при D. opatum и да е било ключов фактор за това как D. opatum е пораснал толкова голям, сочи новото изследване.

Източник: Live Science