Да имаш пълноценен социален живот и приятелства, може значително да се отрази на качеството на живота – да го подобри. Правилните приятелства могат да те вдигнат на крака, да те окрилят и да ти помогнат да преминеш през най-трудните моменти. Не всички приятелства обаче имат еднакво въздействие върху теб.
Някои отношения не само че не са вдъхновяващи, а дори са пагубни, токсични. Когато постоянно прекаляваш с компромисите или потискаш собствените си нужди, за да поддържаш мира с подобен човек, ти на практика жертваш себе си в името на приятелството.
Затова е полезно да знаем кога едно приятелство не е здравословно и кога е време да си тръгнем.
1. Търсят те само когато имат нужда от нещо
В живота има моменти, в които всеки се нуждае от помощ, и да се уповаваш на приятелите си в трудни времена, е естествена част от всяка близка връзка.
Ако обаче някой ви търси само когато има нужда от услуга или някаква подкрепа (емоционална или друга) и рядко се интересува как си извън тези ситуации, може би е време да погледнете по-отблизо на тази динамика. С течение на времето този модел може да ви накара да се чувствате по-скоро като спасителен пояс, отколкото като приятел.
Изследователи в изследване от 2019 г. са проучили над 950 подрастващи в 41 класни стаи и са проследили мрежите от приятелства и оказване на помощ във времето. Целта е да се види колко често хората си помагат, дали тази помощ е взаимна или едностранна и как тези модели влияят на създаването и поддържането на приятелствата във времето.
Взаимната помощ, при която и двете страни дават и получават подкрепа, играе ключова роля за поддържането на дългосрочни приятелства. От друга страна, едностранната помощ се оказва по-нестабилна и има по-скоро променлив характер от типа – аз ти помогнах, после ти ще ми помогнеш, за да ми върнеш услугата.
Става ясно също, че ако някой те търси само когато има нужда от нещо, това невинаги е знак за истинска свързаност, не добра предпоставка. Здравите приятелства не се градят на постоянни едностранни услуги, а от взаимна загриженост и внимание.
2. Заливат те с чувствата си, но никога не питат за твоите
Ако усещаш, че винаги ти си този, който поема емоционалната болка на приятеля си, изслушва проблемите му и го утешава по време на всяка криза, но той рядко пита как си, вероятно си в капана на едностранно приятелство.
В началото това може да изглежда като близост или споделена уязвимост между вас. С течение на времето обаче се натрупват разочарование и горчивина.
Изследване проучва как емоционално тежките споделяния влияят не само на говорещия, но и на слушателя. За целта учените са анализирали 82 реални разговора между близки партньори (приятели, членове на семейството или романтични партньори).
Участниците е трябвало да си припомнят ситуации, в които са изслушвали някого с мъчително преживяване, а после да докладват как са реагирали, колко време са прекарали в слушане и колко отговорни са се чувствали за емоциите на другия човек.
Изследователите установяват, че колкото по-отговорни са се чувствали слушателите и колкото повече време са прекарвали в изслушване, толкова по-голям емоционален стрес са изпитвали самите те.
Освен това слушателите, които са реагирали в съпреживяване на чувствата на другия, вместо да предлагат съвети, са отчели още по-високи нива на стрес.
В едно приятелство, когато единият човек постоянно „си излива душата“ – особено когато това се превърне в навик и липсва взаимна грижа – това може да разруши емоционалното благополучие на слушателя и да създаде дисбаланс.
Ако постоянно се улавяш, че носиш чуждия емоционален товар, е напълно в реда на нещата да спреш и да помислиш дали твоят приятел ти отвръща със същото пространство за споделяне. Приятелството не е само да бъдеш до другия. То е в еднаква степен и усещането, че си видян, чут и обгрижван в замяна.
3. Всичко винаги се свежда до техните лични борби
Ако всеки път, когато споделиш нещо, твоят приятел веднага променя темата към това колко по-труден е неговият живот или постоянно се опитва да „засенчи“ твоето преживяване със свое собствено, най-вероятно не се интересува особено от твоите чувства и ги омаловажава.
Проучване от 2022 г. изследва въздействието на емоционалното обезценяване. То проучва как възприемането на социалната среда като пренебрежителна или неподкрепяща влияе на моментните емоционални състояния и нивата на ежедневен стрес на хората.
Изследователите са искали от участниците няколко пъти на ден да съобщават как се чувстват, с кого са и как тълкуват стресовите събития. Те открили, че тези, които се чувстват по-емоционално уязвими и пренебрегнати, са склонни да изпитват по-високи нива на негативни емоции, особено в социални ситуации с хора, с които не са много близки. Те също така съобщават за по-чести и интензивни стресови фактори през деня.
Емоционалното обезценяване има силно потискащ ефект върху положителните емоции дори когато хората не са в състояние на дистрес или страдание.
Когато един приятел постоянно вниманието към своите борби, това може да доведе до дългосрочна емоционална умора и дистанциране - дори когато няма ясни признаци на конфликт.
Ето защо е важно да забележите дали постоянно оставате в сянка в приятелствата си. Вашите чувства заслужават точно толкова внимание, колкото и чуждите. Идеята не е да се стремим към идеален баланс във всяка секунда, а да имаме пълноценни взаимоотношения.
По материали от psychologytoday.com
