Нацистите ѝ отказват правото да завърши образованието си. На 102 години тя става най-възрастният човек, получил докторска степен
На 25 години ѝ отнемат правото да защити докторската си дисертация заради еврейския произход на майка ѝ. На 102 години тя най-сетне получава признанието, за което е чакала почти осем десетилетия. Историята на германската лекарка Ингеборг Зилм-Рапопорт е не просто разказ за необикновено академично постижение, а и за една несправедливост от времето на нацизма, поправена десетилетия по-късно.
На 9 юни 2015 г. Зилм-Рапопорт, специалист по педиатрия, получава докторската си степен на тържествена церемония, организирана от университетската болница в Хамбург. Така тя става най-възрастният човек в света, защитил успешно докторска дисертация. При това трудът ѝ, посветен на дифтерията, е завършен още през 1938 г.
„За мен това беше въпрос на принцип“, споделя тя пред германския вестник Der Tagesspiegel. „Не исках да защитавам дисертацията заради себе си. Все пак на 102 години подобно начинание никак не е лесно. Направих го заради жертвите на нацистите.“
Защита на дисертация след близо 80 години
За да ѝ дадат възможност да завърши, преподаватели от Хамбургския университет посещават дома ѝ в Източен Берлин и проверяват познанията ѝ по темата на нейното изследване.
Самата дисертация отдавна е изгубена, което допълнително усложнява подготовката ѝ.
С помощта на приятели Зилм-Рапопорт се научава да използва интернет, за да проучи подробно постиженията в изследванията на дифтерията през изминалите близо 80 години.
Въпреки напредналата си възраст тя успява да впечатли университетската комисия със знанията си. Изпитът се провежда в собствената ѝ всекидневна, а след успешната защита Хамбургският университет организира специална церемония, на която най-сетне ѝ връчва заслужената докторска степен.
Според The Wall Street Journal идеята да довърши докторантурата, която нацистите не ѝ позволяват да завърши, се заражда едва през 2015 г.
Защо нацистите ѝ забраняват да се яви на изпит?
През 1938 г., пет години след идването на Адолф Хитлер на власт, 25-годишната Зилм-Рапопорт завършва докторската си дисертация в Хамбургския университет.
Трудът ѝ е посветен на дифтерията – тежко инфекциозно заболяване, което по онова време отнема живота на много деца в Европа и Съединените щати.
Научният ѝ ръководител дава изключително висока оценка на изследването. Той обаче членува в Нацистката партия, а майката на младата лекарка е еврейка. Това се оказва достатъчно основание да ѝ бъде забранено да се яви на последния устен изпит. Така тя е лишена от възможността да завърши докторантурата си и да получи докторска степен.
Макар да е отгледана в протестантската вяра, за нацистките власти произходът ѝ е по-важен от религиозните ѝ убеждения. Университетското ръководство може да се позове на т.нар. „расови причини“, за да ѝ откаже достъп до изпита.
Успешна научна кариера въпреки преследванията
Впоследствие Зилм-Рапопорт напуска Германия и заминава за Съединените щати. Там през 1938 г. среща Митя Рапопорт, за когото по-късно се омъжва.
След като се завръща със семейството си в Източен Берлин, тя продължава професионалното си развитие. Специализира педиатрия и става професор.
През 1973 г. се пенсионира, но не изоставя науката. Продължава да се занимава с изследователска дейност дори след навършването на 80 години.
Десетилетия след като ѝ е отказана докторската степен, Хамбургският университет решава да поправи несправедливостта, извършена по време на нацисткия режим.
„Университетът искаше да поправи една несправедливост“, казва Зилм-Рапопорт. „Проявиха голямо търпение към мен и аз съм им благодарна за това.“
Никога не е късно да учиш
Преди Зилм-Рапопорт рекордът за най-възрастен човек, получил докторска степен, принадлежи на военния ветеран Майкъл Коб.
През 2008 г., на 91-годишна възраст, той получава докторска степен по философия от Кеймбриджкия университет. За необичайното му постижение съобщават и британските медии.
Историята на Ингеборг Зилм-Рапопорт показва, че за ученето и стремежа към знание няма възрастови ограничения. Но тя ни напомня и нещо не по-малко важно: дори след почти осем десетилетия една историческа несправедливост може да бъде призната и поне отчасти поправена.
Източник: BBC News













