Възможно ли е усещането, че имаме за какво да живеем, да ни помогне да остаряваме по-здравословно? Изследванията показват, че хората, които намират смисъл в ежедневието си и продължават да преследват личните си цели, често запазват по-добре познавателните си способности с напредването на възрастта. Подобна идея откриваме и в разсъжденията на известната неврофизиоложка Наталия Бехтерева: важно е да не губим любопитството си към света и желанието да правим планове за бъдещето.

Докато имаме планове, имаме и за какво да живеем

Варвара Павловна вече била на преклонна възраст и не очаквала да живее още дълго. Струвало ѝ се, че е в тежест на внуците и правнуците си, а повечето ѝ приятели отдавна били напуснали този свят.

„Само да засадя ягодите и мога спокойно да си отида“, казвала тя на единствената си останала приятелка, която също била на 89 години.

Приятелката ѝ кимала разбиращо. Ягодите са важна работа. Не можеш да я повериш на кого да е.

А после трябвало да се свари и сладкото. Варвара Павловна знаела стара семейна рецепта, която държала да спази.

Хората от нейното поколение не били свикнали да стоят без работа. Винаги намирали с какво да се занимават, имали планове за следващия ден, за идната седмица, за новия сезон.

Разбира се, това не означава, че непрекъснатата заетост непременно удължава живота. Но усещането, че имаме цел, може да играе важна роля за психическото ни благополучие и желанието ни да останем активни.

Подобна идея присъства и в разсъжденията на съветската неврофизиоложка академик Наталия Бехтерева, която посвещава живота си на изучаването на човешкия мозък.

Според нея е важно човек да не губи интереса си към света, да продължава да си поставя цели и да намира смисъл в това, което прави.

Съвременните изследвания също откриват връзка между усещането за цел в живота и по-доброто съхраняване на познавателните способности в напреднала възраст. Например проучване сред над 11 500 души на възраст над 50 години установява, че по-силното усещане за житейска цел е свързано с по-добри резултати при оценяване на когнитивните функции.

Това обаче е статистическа връзка, а не доказателство, че наличието на цел само по себе си предпазва от деменция или спира стареенето на мозъка.

Пет начина да запазим жизнеността и интереса си към света

Възгледите на Бехтерева за мозъка и човешките емоции насочват вниманието към няколко навика, които могат да ни помогнат да поддържаме психическото си благополучие. Част от тях намират подкрепа и в съвременните изследвания.

1. Не подценявайте влиянието на стреса

Неприятностите, конфликтите и тревогите са неизбежна част от живота. Но когато напрежението стане постоянно, то може да се отрази неблагоприятно на съня, настроението, концентрацията и общото ни здравословно състояние.

Затова е важно да разпознаваме кога сме претоварени и да си даваме достатъчно време за възстановяване.

Не можем да избегнем всички неприятни преживявания, но можем да променим начина, по който реагираме на тях. Понякога това означава да си починем, да потърсим подкрепа или просто да се откъснем за известно време от източника на напрежение.

2. Движете се повече, особено когато сте напрегнати

След тежък ден, неприятен разговор или конфликт често ни се иска да се затворим вкъщи и да не правим нищо.

Понякога обаче именно движението може да ни помогне да се почувстваме по-добре.

Дългите разходки, плуването, работата в градината и дори обикновените домакински задължения са добър начин да останем физически активни.

Редовното движение има доказани ползи за сърдечносъдовото здраве, мускулната сила и настроението. Изследванията показват също, че физическата активност може да подпомогне запазването на някои познавателни способности с напредването на възрастта.

Не е необходимо да прекарвате часове във фитнеса. По-важно е да откриете занимание, което ви доставя удоволствие и което можете да практикувате редовно.

3. Намирайте време за тишина и спокойствие

Живеем в свят, в който вниманието ни непрекъснато е ангажирано с нещо. Новини, социални мрежи, телефонни разговори, съобщения и безкраен поток от информация.

Понякога дори не забелязваме колко сме уморени от всичко това.

Затова си струва от време на време да се откъсваме от ежедневния шум. Да излезем на разходка, да прочетем книга или просто да прекараме известно време на спокойствие.

Не е нужно да се изолираме от хората или да спрем да следим новините. Важно е да намерим равновесие между общуването, информацията и времето, което отделяме за себе си.

Тишината може да ни даде възможност да подредим мислите си, да се съсредоточим върху важните за нас неща и да си починем от постоянните външни дразнители.

4. Не губете любопитството си

Един от най-хубавите начини да останем ангажирани с живота е да продължаваме да откриваме нови неща.

Няма значение дали ще започнете да учите чужд език, ще се захванете с непознато хоби, ще прочетете книга по тема, от която досега не сте се интересували, или ще посетите място, на което никога не сте били.

Важното е да не позволявате на ежедневието да се превърне в безкрайно повторение на едни и същи действия.

Мозъкът запазва способността си да се променя и да се приспособява към нови преживявания през целия живот. Това свойство е известно като невропластичност.

Изследванията показват, че усвояването на нови умения и участието в интелектуално стимулиращи дейности могат да бъдат полезни за познавателното здраве на възрастните хора. Все още обаче не е установено доколко тези занимания могат да предотвратят или забавят развитието на деменция.

Както посочва и Националният институт по стареене на САЩ, поддържането на физическа активност, социалните контакти и интелектуалните занимания са сред факторите, които могат да допринесат за по-доброто здраве на мозъка.

5. Не позволявайте на страха да определя живота ви

С годините неизбежно натрупваме не само приятни спомени, но и разочарования, загуби и болезнени преживявания.

Понякога те ни карат да ставаме все по-предпазливи. Започваме да очакваме неприятности дори когато няма конкретна причина за това. Избягваме непознати ситуации, отказваме покани и предпочитаме да не променяме нищо.

Постепенно светът ни може да започне да изглежда все по-малък.

Разбира се, предпазливостта сама по себе си не е нещо лошо. Но когато страхът ни пречи да правим нещата, които харесваме, си струва да се запитаме дали не се лишаваме от ценни преживявания.

Същото важи и за миналото. Напълно естествено е да се връщаме към спомените си, особено с напредването на възрастта. Но ако непрекъснато преживяваме старите обиди и разочарования, рискуваме да пропуснем хубавите моменти в настоящето.

Миналото е част от нас, но не бива да ни пречи да гледаме напред.

Защо е толкова важно да имаме планове за бъдещето?

Да дочакаме появата на внуци, да видим как растат правнуците ни, да посетим местата от детството си, да ремонтираме дома, да засадим градина или да напишем книга.

Невинаги се нуждаем от големи и амбициозни цели. Понякога дори съвсем обикновените планове могат да ни дадат усещането, че има нещо хубаво, което предстои.

Тъкмо това е и една от най-ценните идеи, които можем да открием в разсъжденията на Бехтерева: важно е да продължаваме да се интересуваме от живота, независимо на колко години сме.

Усещането за цел не е чудодейно средство срещу стареенето. То не може да ни предпази от всички болести, нито да замени грижите за физическото и психическото здраве.

Но може да ни помогне да запазим мотивацията си, да поддържаме връзка с околните и да намираме удовлетворение в ежедневието.

И може би затова историята на Варвара Павловна е толкова показателна.

Защото понякога не е необходимо да имаме грандиозна мечта, която да ни кара да гледаме напред.

Понякога са достатъчни една леха с ягоди и стара семейна рецепта за сладко.

Автор: Владимир Тодоров