Ето кой вероятно е бил първият корпоративен психопат

Да си психопат си има и своите предимства. Този тип хора могат да се изкачат високо по корпоративната стълба и да заемат ръководни постове. Но знаем ли кой всъщност е бил първият корпоративен психопат? Изследователят Клайв Роланд Боди от университета „Англия Ръскин“ във Великобритания смята, че е намерил отговора на този въпрос.

Поведенческият изследовател твърди, че корените на корпоративната психопатия могат да бъдат проследени до зората на съвременния корпоративен капитализъм и по-специално - до събития отпреди близо 400 години.

Според ново изследване, публикувано в Asian Journal of Business Ethics, Йеронимус Корнелис – търговец, който участва в заговор за метеж и оцелява при печално известното корабокрушение на „Батавия“ край бреговете на Австралия през 1629 г. – може да бъде определен като най-ранния разпознаваем пример за корпоративен психопат в историята.

„Впечатляващото в случая е, че когато анализирахме Корнелис с помощта на съвременен модел за оценка на психопатията сред мениджмънта, установихме, че той притежава всички основни характеристики, присъщи за корпоративните психопати“, казва Боди.

„В този случай от 1629 г. откриваме същите похвати, които наблюдаваме и в днешната токсична работна среда. Той елиминира противниците си, възнаграждава верните си поддръжници, всява страх, манипулира последователите си и преследва властта на всяка цена.“

Корабокрушението, след което започва истинският ужас

На 4 юни 1629 г. „Батавия“ се врязва в коралов риф край западните брегове на Австралия. Това е първото плаване на кораба, принадлежащ на Нидерландската източноиндийска компания, често определяна като първата мултинационална корпорация в света.

„Батавия“ пътува към едноименния град в Източна Индия, днешната Джакарта. Товарът му включва сребърни монети, търговски стоки и дори предварително изработени каменни елементи за монументален вход в колониалното селище. Плаването обаче приключва сред рифовете на архипелага Хаутман Абролос.

Стотици хора оцеляват след корабокрушението и се добират до близките острови. Мнозина са прехвърлени на малък пясъчно-коралов остров, известен по онова време като „Гробището на Батавия“, а днес – като Бийкън. Прясната вода и храната са оскъдни.

Ръководителят на експедицията Франсиско Пелсарт и капитанът Ариен Якобс отплават с част от хората да търсят вода, а впоследствие се насочват към днешната Джакарта за помощ. Корнелис остава най-високопоставеният представител на компанията сред корабокрушенците.

Още преди катастрофата той е участвал в подготовката на метеж с цел завземане на кораба и богатствата му. Сега обаче той получава реалната възможност да установи властта си над оцелелите.

Власт чрез страх и безусловна лоялност

Според анализа на Клайв Боди последвалите действия на Корнелис напомнят в крайна форма поведението на съвременните корпоративни ръководители с психопатни черти.

Корнелис подменя членовете на управителния съвет със свои съмишленици и изисква от тях да му се врекат във вярност. Изпраща корабокрушенци на други острови под претекста да търсят вода и храна. Така едновременно намалява броя на хората около себе си и отдалечава потенциални противници.

Привържениците му събират спасените ценности и провизии под негов контрол. Планът е да присвоят богатствата и да се превърнат в пирати.

Следват системни убийства. Около сто души – мъже, жени и деца – стават жертва на групата. Някои от жените са подложени на изнасилвания и сексуално поробване. Недостигът на храна и вода служи като оправдание за насилието, но убийствата укрепват и личната власт на Корнелис.

За Боди тук се откроява познат механизъм: отстраняване на съперници, възнаграждаване на покорните и създаване на среда, в която страхът обезсърчава всяка съпротива.

Друг водач, съвсем различен изход

Историята обаче има и друга страна. Една от групите, изпратени на съседен остров, успява да намери вода и храна. Начело ѝ застава войникът Вибе Хейс.

Вместо да се наложи над останалите с терор, той организира оцеляването и защитата на хората си. Групата устоява на нападенията на метежниците и в крайна сметка пленява Корнелис. Когато Пелсарт се завръща със спасителния кораб „Сардам“ през септември, започва разследване на престъпленията. Корнелис и шестима други метежници са екзекутирани, а част от останалите получават други наказания. Събитията са подробно проследени от Музея на Западна Австралия.

Боди обръща специално внимание на противоположните резултати при двете групи. Според него сравнението показва колко решаващо може да бъде поведението на водача: в едната общност властта се превръща в средство за насилие, а в другата сътрудничеството помага на хората да останат живи.

Десет характеристики на корпоративния психопат

При анализа си Боди използва модел на корпоративната психопатия, основан на идеите на американския психиатър Хърви Клекли. Според изследователя историческите сведения за Корнелис показват всичките десет разглеждани характеристики:

• повърхностен чар и привидна интелигентност;
• склонност към лъжи и неискреност;
• измамно поведение;
• краен егоцентризъм;
• липса на разкаяние;
• повърхностни емоции;
• липса на отклик в междуличностните отношения;
• безотговорност и отказ от поемане на отговорност;
• спокойно, овладяно и привидно рационално поведение;
• липса на самокритичност и разбиране на собствените недостатъци.

Това е ретроспективна оценка по исторически сведения, а не клинична диагноза. Съответно определението „най-ранният установен корпоративен психопат“ трябва да се разбира като извод на автора в рамките на използвания модел, а не като доказателство кой е бил първият подобен човек в историята.

Какво общо има това със съвременния офис?

Разликата между терора на острова и днешната работна среда е огромна. Боди обаче вижда сходство в начина, по който властта се придобива и задържа.

В анализа му се открояват изграждането на грандиозен образ за собствената личност, назначаването на верни приближени и използването на подхода „разделяй и владей“. Потенциалните противници се изолират, подчинените се сплашват, а отговорността за провалите се прехвърля върху други – част от манипулативните похвати, чрез които се упражнява контрол.

Според Боди случаят подсказва, че подобни управленски модели могат да бъдат проследени до ранните етапи на мултинационалния бизнес. Последиците в съвременните организации могат да включват тормоз, влошено благосъстояние на служителите, напускане на кадри и организационни провали. Изводът му е, че при избора на ръководители трябва да се обръща повече внимание на характера, етиката и отношението към останалите.

Изследването е публикувано в Asian Journal of Business Ethics.

По материали от Science Alert; превод, редакция и допълнения: Владимир Тодоров