Психопатията не е включена като самостоятелна диагноза в Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM) и не е официално психично разстройство, което психиатър или психолог може да диагностицира.
Въпреки това терминът продължава да се използва широко, особено в криминологията, за да обозначи определена съвкупност от проблемни личностни черти.
Според т.нар. триархичен модел психопатията се характеризира с три основни черти: дързост, липса на задръжки и безсърдечност.
Ново изследване на специалистите по клинична психология Кай Брей и Лора Дрислейн от Университета на Мисисипи показва, че тези особености на личността могат да проличат дори в начина, по който човек пише. При това невинаги по начина, по който бихме очаквали, ако се водим от общоприетата представа за „психопат“.
Резултатите са публикувани в научното списание Personality and Individual Differences.
Психопатията има различни измерения
„Хората обикновено възприемат психопатията като едно цяло, но в действителност тя има множество измерения“, обяснява Брей.
Всеки от нас проявява тези черти в една или друга степен. Проблемът възниква, когато и трите са силно изразени и се съчетават в една личност. Тогава последствията могат да бъдат сериозни.
„Отчасти именно затова все по-често се избягва определянето на хората като „психопати“. Причината е, че вече не разглеждаме психопатията като строго обособена категория“, казва Дрислейн.
„Отделните ѝ измерения обаче могат да ни помогнат да предвидим определени прояви на поведението – например склонността към извършване на престъпления, повторни престъпления или насилие над интимния партньор.
Нашите изследвания, включително настоящото, показват колко е важно да не се ограничаваме до поставянето на етикети, а да разглеждаме поотделно различните черти, свързани с психопатията. Всяка от тях може да бъде свързана с различни последствия и да ни помогне да предвидим определени модели на поведение.“
Какво разкрива писането за човешката личност?
В проучването участват 307 студенти и 144 души, които в миналото са излежавали присъди лишаване от свобода.
Всички те попълват специален въпросник, наречен Triarchic Psychopathy Measure (TriPM), чрез който учените оценяват доколко са изразени трите основни черти, свързани с психопатията.
След това участниците получават задача да напишат три кратки разказа за собствения си живот. В първия трябва да опишат един от най-хубавите си моменти, във втория – едно от най-тежките си преживявания, а в третия – събитие, което е променило живота им.
Връзка между степента на безсърдечност, вида на житейския разказ и употребата на думи, изразяващи отрицателни емоции. (Брей и Дрислейн, Personality and Individual Differences, 2026 г.)
Брей подчертава, че целта на изследването не е психопатията да се разпознава или диагностицира по написаното от даден човек. Още повече че тя не е самостоятелна официална диагноза.
Учените по-скоро искат да разберат как определени личностни черти се проявяват във всекидневното ни поведение, включително чрез думите, които избираме.
По-малко страх и тревожност в думите
Оказва се, че хората с високи резултати по скалата за дързост използват сравнително по-малко думи, свързани със страх и тревожност.
В текстовете им по-рядко се срещат думи като „тревога“, „страх“, „уплашен“ и „нервен“.
Тази особеност е интересна и на фона на други изследвания, посветени на отрицателните мисли и тревожността, които разглеждат начините, по които хората преживяват и се справят с неприятните емоции.
Безсърдечността също оставя следи в езика
При хората с по-силно изразена безсърдечност изследователите откриват друга закономерност. Когато разказват за важен повратен момент в живота си, те по-рядко използват думи, свързани с отрицателни емоции.
Сред тях са например „лошо“, „омраза“, „нараняване“ и „уморен“.
Откритието е любопитно и в контекста на други научни разработки, посветени на човешкото поведение, емпатията и способността да причиняваме страдание на другите.
Липсата на задръжки оказва най-силно влияние върху начина на изразяване
От трите изследвани личностни черти липсата на задръжки се оказва най-тясно свързана с особеностите на писмения език.
Хората с високи резултати по тази скала значително по-рядко споменават положителни резултати или благоприятен развой на събитията, независимо за кой от трите периода в живота си разказват.
Освен това, когато описват щастливи моменти или събития, променили живота им, те използват повече думи с отрицателен смисъл в сравнение с останалите участници.
Любопитното е, че такава разлика не се наблюдава, когато разказват за най-тежките си преживявания.
Учените забелязват и друга особеност. Хората с по-силно изразена липса на задръжки по-често споменават употребата на алкохол и други вещества, когато пишат за трудни моменти или важни житейски обрати.
В разказите им се срещат повече думи като „бира“, „вино“, „пиян“ и „пура“. Подобна закономерност обаче не се открива в текстовете за най-хубавите им преживявания.
Връзка между липсата на задръжки, вида на житейския разказ, емоционалния тон, споменаването на положителни резултати и употребата на вещества. (Брей и Дрислейн, Personality and Individual Differences, 2026 г.)
Психопатните черти се срещат и при хора, които никога не са извършвали престъпления
„Когато разглеждаме психопатията през различните ѝ измерения, можем да установим как тези черти се проявяват и при хора извън криминалната среда – хора, които никога не са извършвали престъпление“, обяснява Брей.
„Така можем да разберем как те влияят върху живота на студентите, хората в бизнеса и междуличностните отношения.“
Подобен подход позволява на учените да изследват връзките между личността и най-различни прояви на всекидневното поведение. Предишни проучвания например са открили връзка между определени навици при публикуването на селфита и личностни черти като нарцисизъм и психопатия.
Думите могат да издават повече, отколкото предполагаме
Резултатите от новото изследване поставят под въпрос един от най-разпространените стереотипи за психопатията – представата за напълно хладнокръвния, безчувствен човек, който не изпитва или не изразява емоции.
Оказва се, че езикът на хората с по-силно изразени психопатни черти съвсем не е задължително да бъде лишен от чувства или лично отношение.
По-скоро особеностите могат да се проявят в това кои емоции изразяват, кога ги изразяват и доколко думите им съответстват на ситуацията.
Възможно е например човек да използва неочаквано негативен език, когато разказва за щастливо събитие, или да избягва думи, изразяващи отрицателни чувства, когато описва важен житейски обрат.
Тези резултати напомнят колко важно е да отчитаме контекста, когато тълкуваме чуждите думи. В други изследвания психолозите разглеждат и склонността на хората да се съсредоточават върху негативна информация – явление, което само по себе си не е признак на психопатия.
„Ако искаме да можем да лекуваме психопатията или, в идеалния случай, дори да предотвратим развитието ѝ, трябва да разберем механизмите, които стоят зад нея“, казва Дрислейн.
„А това означава да установим какъв е специфичният принос на всяко от трите ѝ измерения.“
Изследването е публикувано в научното списание Personality and Individual Differences.
