Какво се случва със съзнанието ни, когато сърцето спре да бие? Възможно ли е да продължаваме да възприемаме околния свят, дори когато организмът ни е в критично състояние? И ако това действително се случва, защо повечето хора нямат никакъв спомен от преживяното?

Тези въпроси от десетилетия занимават учените, които изследват т.нар. преживявания, близки до смъртта. Според различни проучвания между 10 и 12% от хората, преживели сърдечен арест или тежко нарушение на мозъчните функции, съобщават за подобни преживявания.

Но възможно ли е действителният им брой да е значително по-голям? Ами ако част от оцелелите просто не помнят случилото се?

Любопитен отговор на този въпрос предлага изследване, публикувано през 2024 г. в научното списание EXPLORE. То разглежда необикновената история на жена, която получава сърдечен арест по време на раждане, а впоследствие успява да разкаже подробности от случилото се в операционната зала.

Най-необичайното е, че спомените ѝ изплуват по време на сеанси по регресивна хипноза. Когато жената споделя разказа си с медицинския екип, някои от лекарите са толкова развълнувани, че се разплакват.

Историята обаче започва много преди драматичното раждане – с едно тревожно предчувствие.

Предупреждение: Статията съдържа описания на тежки усложнения по време на раждане и спешна медицинска намеса.

Видение, което предшества истинска трагедия

През 2012 г. жената забременява, но при един от прегледите научава, че бременността ѝ протича с усложнение. Установена е пълна плацента превия – състояние, при което плацентата покрива изцяло вътрешния отвор на маточната шийка.

Лекарят решава засега да проследява състоянието ѝ с надеждата, че с напредването на бременността плацентата ще промени положението си. Ако това не се случи, раждането ще трябва да бъде извършено чрез цезарово сечение.

След прегледа жената започва да търси повече информация за диагнозата си. Докато чете за възможните усложнения, изведнъж пред очите ѝ се появява картина, която няма нищо общо с онова, което вижда на компютърния екран.

По собствените ѝ думи усещането е сякаш гледа филм, в който главната героиня е самата тя.

Вижда се легнала на операционна маса. Около нея лекари се опитват да овладеят тежка ситуация. Съпругът ѝ държи новородения им син, а на пода се събира все повече кръв.

Картината е толкова въздействаща, че жената остава с убеждението, че е видяла собствената си смърт.

„Не разбирах защо виждам това, но веднага почувствах, че видението е истинско“, разказва тя.

След този случай тревожните предчувствия продължават. Жената започва да се страхува, че освен вече установеното усложнение може да има и плацента акрета – състояние, при което плацентата се прикрепя необичайно дълбоко към стената на матката.

При тежките му форми плацентата не може да се отдели нормално след раждането, което създава опасност от животозастрашаващ кръвоизлив. В някои случаи се налага и отстраняване на матката. Повече за състоянието може да се прочете в информацията на британската здравна служба за плацента акрета.

Притесненията на бъдещата майка стават толкова силни, че тя решава да ги обсъди с медицинския си екип.

Лекарите първоначално са скептични към разказите за виденията ѝ. Въпреки това се съгласяват да вземат допълнителни предпазни мерки. В медицинското ѝ досие е включено предупреждение за възможни усложнения, а за раждането е подготвен резервен план.

Той предвижда да бъдат осигурени допълнителни количества кръв за преливане, както и оборудване за спешна реанимация.

Скоро става ясно колко важни ще се окажат тези приготовления.

Раждането, при което сърцето ѝ спира

Само няколко дни преди планираното цезарово сечение жената получава кръвоизлив и е откарана по спешност в болница. Налага се детето да се роди по-рано от предвиденото.

По време на операцията настъпва изключително тежко усложнение – емболия с околоплодна течност. Състоянието предизвиква сериозни нарушения в кръвосъсирването и води до масивен кръвоизлив.

Тогава лекарите установяват, че опасенията на пациентката за плацента акрета са били основателни. Плацентата действително е прикрепена необичайно дълбоко и се налага матката да бъде отстранена.

Ситуацията е критична. На жената са прелети общо 60 единици кръв, а впоследствие тя е поставена в медикаментозно предизвикана кома.

Въпреки всичко лекарите успяват да спасят живота ѝ. След тежкото изпитание тя постепенно се възстановява и отново се събира с новородения си син.

Най-необикновената част от историята обаче тепърва предстои.

Какво си спомня жената под хипноза?

След изписването си пациентката не може да забрави странните видения, които е имала преди раждането. Тревожи я не само това, че част от страховете ѝ са се сбъднали, но и възможността подобно преживяване да се повтори.

В търсене на обяснение тя се обръща към специалист по регресивна хипнотерапия.

По време на няколко сеанса жената започва да възстановява картини от операционната. Разказва, че вижда себе си отстрани, сякаш наблюдава случващото се извън собственото си тяло.

Подобни усещания присъстват и в други разкази за преживявания, близки до смъртта. Както се посочва и в публикацията на „Обекти“ за това какво се случва със съзнанието при сърдечен арест, някои оцелели пациенти съобщават за усещане, че са се отделили от тялото си.

В случая с тази жена обаче впечатление прави не само самото преживяване, а необичайната точност на подробностите, които тя твърди, че си спомня.

Пациентката решава да провери дали разказът ѝ отговаря на действителността. Записва хипнотичните сеанси и занася записите в болницата, където е родила.

Реакцията на медицинския екип я изненадва. Лекарите потвърждават редица подробности, които според тях тя не би трябвало да знае.

Жената например описва как лекар, когото познава, поставя дихателна тръба в трахеята ѝ и повтаря отново и отново:

„Това не може да се случва. Това не може да се случва.“

Спомня си също, че бебето ѝ е изродено от друг лекар, а не от този, когото е очаквала да извърши раждането.

Сред останалите подробности е моментът, в който гръдният ѝ кош рязко се повдига от операционната маса малко преди настъпването на сърдечния арест. Жената разказва и че кръвозагубата е била толкова голяма, че се е наложило да бъде поставен втори дренаж.

Тя успява да посочи и коя медицинска сестра е започнала сърдечния масаж. Помни, че друга сестра – с тъмна коса – е натиснала бутона за спешно повикване.

Особено интересен е споменът ѝ за реанимационното оборудване. Жената твърди, че в операционната е имало две реанимационни колички, а не една.

Медицинският екип потвърждава, че това действително е било така. Първата количка се оказала неизправна и се наложило да бъде внесена втора.

Именно такива конкретни детайли предизвикват най-силната реакция сред лекарите.

„Бях толкова развълнуван, че се разплаках“

Акушер-гинекологът на пациентката признава, че разказът ѝ го е разтърсил.

„Когато описваше какво е видяла извън тялото си, какво е наблюдавала в действията на екипа и какви разговори са се водили, нямаше как да е чула всичко това в състоянието, в което се намираше“, споделя лекарят.

Той признава, че преживяното го е накарало да преосмисли някои от представите си.

„Бях поразен. Наистина се просълзих. Това ме накара да погледна на нещата по нов начин... Но няма как да отрека онова, което тя описа.“

Колко силно впечатление е оставил случаят, личи и от една случка, разиграла се година след раждането.

Жената посещава болничното отделение по повод първия рожден ден на сина си. Там към нея се приближава медицинска сестра, която очевидно не очаква да бъде разпозната.

„Вероятно не ме помните, но...“, започва тя.

Пациентката обаче не я оставя да довърши:

„Вие сте тази, която ми счупи ребрата!“

Оказва се, че това е именно сестрата, която е извършвала гръдните компресии по време на реанимацията. При тази животоспасяваща процедура могат да настъпят и счупвания на ребра.

Може ли съзнанието да запази спомени по време на сърдечен арест?

Колкото и необикновено да звучи историята, тя не бива да се приема като доказателство, че човек може да наблюдава света извън собственото си тяло.

Изследването разглежда един-единствен клиничен случай. Това означава, че въз основа на него не могат да се правят категорични изводи за всички пациенти, преживели сърдечен арест.

Съществува и още едно важно ограничение: спомените са възстановени по време на хипноза, а този метод не гарантира тяхната достоверност. Ето защо е необходимо да се прави разграничение между разказаното от пациентката, потвърдените от медицинския екип подробности и възможните обяснения за случилото се.

Въпреки това авторът на изследването смята, че случаят заслужава внимание, тъй като поставя въпроса дали преживяванията, близки до смъртта, не са по-чести, отколкото показва статистиката.

Една от обсъжданите възможности е повече пациенти да имат подобни преживявания, но впоследствие да не успяват да си ги спомнят.

Това предположение се вписва в по-широкия научен интерес към мозъчната дейност и съзнанието в критични състояния. В публикация на „Обекти“ за проучване на съзнанието след клинична смърт се разглеждат сходни свидетелства на оцелели пациенти, които съобщават за необичайни усещания и спомени от периода на реанимацията.

Изследванията на подобни състояния показват, че в разказите на оцелелите често се повтарят определени елементи. Някои хора описват усещане за отделяне от тялото, други твърдят, че са наблюдавали действията на лекарите, а трети си спомнят ярки зрителни образи и необичайни усещания.

Това, което науката все още се опитва да изясни, е как възникват тези преживявания, каква е връзката им с мозъчната дейност и защо при едни хора остават спомени, а при други – не.

Случаят на жената, оцеляла след тежкото раждане, не дава окончателен отговор на тези въпроси. Той обаче е още една причина учените да продължат да изследват границите на човешкото съзнание – особено в онези критични моменти, когато животът е поставен на карта.

Автор: Владимир Тодоров