Кръвната група може да има отношение към риска от развитие на диабет, сочат научни изследвания.

Според мащабен научен обзор от 2024 г. хората с кръвна група B – независимо дали резус факторът им е положителен, или отрицателен – са изложени на малко по-висок риск от развитие на диабет тип 2 в сравнение с хората от останалите кръвни групи.

Колко по-висок е този риск?

Средно с около 28%. На пръв поглед разликата може да не изглежда особено голяма, но когато са налице и други рискови фактори, тя би могла да се окаже съществена.

Какво показва мащабният научен анализ?

„Публикувани са множество систематични обзори и метаанализи, които изследват връзката между кръвните групи по системите ABO и резус (Rh) и различни показатели за човешкото здраве“, пише екип от учени, ръководен от епидемиолога Фан-Хуа Лиу от болницата „Шъндзин“ към Китайския медицински университет.

„Въпреки това въпросът доколко кръвната група е свързана със здравословното състояние на човека остава спорен. В настоящото изследване анализирахме 51 систематични обзора с метаанализи, обхващащи общо 270 установени взаимовръзки.

Преизчислихме резултатите за всяка от тях и установихме, че убедителни научни доказателства има само за една – връзката между кръвна група B и повишения риск от захарен диабет тип 2 в сравнение с останалите кръвни групи“, посочват изследователите.

Защо кръвната група може да има значение за здравето?

Човешката кръв се разделя на осем основни групи според наличието или отсъствието на определени захарни молекули и белтъци по повърхността на червените кръвни клетки.

Кръвните групи A, B и AB се определят от наличието на специфични антигени – молекули, които могат да предизвикат имунна реакция. При кръвна група 0 липсват и двата антигена – A и B. Резус факторът (Rh), от своя страна, е свързан с наличието на определени белтъци върху червените кръвни клетки. Те имат значение за съвместимостта на кръвта и определят дали кръвната група се обозначава като положителна, или отрицателна.

Предишни проучвания вече са показвали, че тези фини различия между кръвните клетки могат да бъдат свързани с по-голяма предразположеност към определени заболявания.

Именно тази възможна зависимост провокира интереса на Лиу и колегите му. Те си поставят за цел да установят доколко убедителни са научните доказателства за връзката между кръвната група и различни заболявания, като разглеждат приблизително 270 показатели и последствия за здравето.

Как учените проверяват достоверността на резултатите?

За да се разбере мащабът на изследването, е важно да се направи разграничение между различните видове научни анализи.

Систематичният обзор събира и оценява вече публикувани изследвания по определена тема, като разглежда резултатите им в тяхната цялост. Обзорът на обзори (umbrella review) отива още по-далеч – обединява резултатите от множество систематични обзори и така дава значително по-широка представа за съществуващите научни доказателства.

Представете си отделните проучвания като дървета. Систематичният обзор ви позволява да се отдалечите и да видите цялата горичка. Обзорът на обзори пък е като да погледнете отвисоко цяла гора, съставена от множество горички.

Кръвната група се определя отчасти от антигените на системата ABO, разположени по повърхността на червените кръвни клетки. Антителата в кръвната плазма разпознават чуждите антигени и могат да предизвикат имунна реакция. (Илюстрация: InvictaHOG/Wikimedia Commons, обществено достояние.)

„Направихме систематично търсене в научните бази данни PubMed, Web of Science, Embase, Scopus, Cochrane Library, както и в няколко регионални бази данни. Обхванахме всички налични публикации от създаването на съответната база данни до 16 февруари 2024 г. Търсехме систематични обзори с метаанализи на наблюдателни проучвания, които оценяват връзката между кръвните групи по системите ABO и Rh и различни показатели за здравословното състояние“, обясняват учените.

За да установят кои от 270-те предполагаеми взаимовръзки между кръвните групи и заболяванията заслужават доверие, изследователите подлагат всяка от тях на поредица от строги статистически проверки. Целта е да се отсеят резултатите, които не са достатъчно надеждни или убедителни.

Екипът оценява силата на научните доказателства, съпоставя резултатите от различните проучвания и проверява дали обемът на анализираните данни е достатъчен, за да се правят достоверни заключения.

Учените търсят и признаци за възможни изкривявания на резултатите – например дали проучванията с малко участници не преувеличават установените ефекти или дали не се наблюдава необичайно голям брой положителни резултати.

Един от най-важните въпроси е дали откритите зависимости биха се потвърдили и при бъдещи изследвания.

Оказва се, че повечето от разгледаните взаимовръзки не издържат тези проверки.

Кръвна група B и диабет тип 2: единствената връзка с убедителни доказателства

В крайна сметка само една зависимост отговаря на най-високите критерии за достоверност на научните доказателства – връзката между кръвна група B и риска от развитие на диабет тип 2.

Резултатите сочат, че тази връзка най-вероятно е реална, макар и сравнително слаба. Хората с кръвна група B са изложени на 28% по-висок относителен риск от заболяването в сравнение с хората от останалите кръвни групи.

Това увеличение обаче е значително по-малко от рисковете, свързани с нездравословното хранене, наднорменото тегло и липсата на физическа активност.

Храненето и начинът на живот имат много по-голямо значение

Например консумацията на едва 50 грама преработено месо дневно е свързана с 37% по-висок риск от диабет тип 2. При заседнал начин на живот рискът може да нарасне със 112%. Наднорменото тегло пък е сред най-сериозните известни рискови фактори за развитието на заболяването.

Затова ежедневните навици имат далеч по-голямо значение за профилактиката, отколкото кръвната група. Дори кратките прекъсвания на продължителното седене могат да окажат благоприятно влияние върху нивата на кръвната захар и инсулина, показват други научни изследвания.

Не по-малко важен е и хранителният режим. Освен количеството и вида на приеманите мазнини и въглехидрати, значение има и консумацията на добавени захари. В тази връзка учените изследват и влиянието на добавената фруктоза върху метаболизма и риска от затлъстяване.

Възможно ли е чревните бактерии да имат роля?

Макар да откриват убедителна статистическа връзка между кръвна група B и диабет тип 2, авторите на обзора не изследват причините, които биха могли да обяснят тази зависимост.

Проучване от 2025 г. обаче насочва вниманието към чревния микробиом – огромната общност от микроорганизми, които обитават храносмилателната ни система. Според учените той би могъл да има отношение към установения по-висок риск.

Засега обаче това е само възможно обяснение, което предстои да бъде проверено с допълнителни изследвания.

Въпреки че механизмите все още не са изяснени, резултатите от мащабния анализ дават основания да се смята, че между кръвната група и диабет тип 2 съществува действителна, измерима зависимост. Тя може да бъде взета предвид наред с останалите фактори при оценката на индивидуалния риск.

Какво означават резултатите за хората с кръвна група B?

Най-важното уточнение е, че кръвната група сама по себе си не предопределя дали човек ще развие диабет.

Начинът на хранене, физическата активност и телесното тегло имат много по-съществено влияние върху риска от заболяването. Ето защо балансираното хранене, редовното движение и поддържането на здравословно тегло остават сред най-важните мерки за неговото ограничаване.

Внимание заслужава и качеството на храните, които присъстват в ежедневното меню. Сред продуктите, чиито възможни ползи за метаболитното здраве се изследват активно, е например зехтинът, включително потенциалното му влияние върху контрола на кръвната захар и инсулиновия отговор.

В крайна сметка кръвната група е само още един елемент от сложната картина на факторите, които влияят върху риска от диабет тип 2 – картина, която учените продължават да допълват с всяко следващо изследване.

Изследването е публикувано в научното списание BMC Medicine.

Важно: Този материал има информационен характер и не замества консултацията с лекар. Посоченото увеличение от 28% се отнася до относителния риск от развитие на диабет тип 2 и не означава, че 28% от хората с кръвна група B непременно ще развият заболяването. Установената статистическа връзка не доказва пряка причинно-следствена зависимост. Индивидуалният риск се определя от множество фактори, сред които наследствеността, възрастта, хранителните навици, физическата активност и телесното тегло. Ако имате притеснения относно риска от диабет или необходимостта от профилактични изследвания, консултирайте се с медицински специалист.