Учен от руска лаборатория в Сибир, където се изследват чумата и други опасни патогени, е починал, след като е развил пневмония. Властите са поставили под медицинско наблюдение около 200 души, за които се смята, че може да са били в контакт с него. Информацията за случая засега е оскъдна, но ето какво е известно до момента.

Случаят в Сибир: какво съобщават властите

На 4 октомври руските здравни власти съобщиха за случая, като посочиха, че служител на Иркутския противочумен институт за Сибир и Далечния изток е бил „диагностициран с пневмония с неизвестна етиология“.

Според непотвърдена информация в местни медии пациентката е била 28-годишна лаборантка, която вероятно е счупила епруветка с причинителя на белодробната чума. Други публикации обаче твърдят, че малко преди това тя се е завърнала от служебно пътуване до Бурятия, където има естествени огнища на чума.

Здравните власти от своя страна заявяват, че направените до момента обстойни изследвания не са установили микроорганизми, които могат да бъдат свързани с професионалната дейност на пациентката.

Според The Moscow Times най-малко 189 души, които са били в контакт със служителката на лабораторията, в момента се намират под наблюдение в няколко болници.

„Искам да ви информирам, че всички установени контактни лица са поставени под медицинско наблюдение. Към днешна дата никой от тях няма симптоми на заболяването, а резултатите от лабораторните изследвания са отрицателни“, заяви в Telegram губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев.

Белият дом също следи развитието на случая. Неназован американски представител заяви пред Axios, че американските власти са „запознати със ситуацията, следят огнището и преценяват възможните действия“.

Какво представлява белодробната чума?

Белодробната чума е форма на инфекцията, причинявана от бактерията Yersinia pestis. Тя засяга белите дробове и може да се предава по въздушно-капков път, което я прави силно заразна.

Другите две основни форми на заболяването – бубонната и септицемичната чума – обикновено се предават чрез контакт със заразени бълхи, животни или инфектирани тъкани.

Чумата засяга хората от най-малко 5500 години, а вероятно и от още по-отдавна. Най-известна остава като заболяването, причинило Черната смърт, която през XIV век отнема живота на около 25 милиона души.

И днес в различни части на света периодично се регистрират огнища на чума, най-често след контакт на хора със заразени животни. Изследванията на древни микроорганизми продължават да разкриват колко дълго бактериите могат да оцелеят и как се променят с времето – включително бактерии, запазени в лед в продължение на хиляди години.

Подобни случаи обаче рядко прерастват в мащабни епидемии, тъй като и трите форми на чумата могат да бъдат лекувани със съвременни антибиотици. Решаващо значение има лечението да започне възможно най-бързо. Това е особено важно при белодробната чума, която е най-агресивната форма на заболяването и без навременна терапия може бързо да доведе до фатален изход.

Има ли повод за сериозно безпокойство?

Случаят неизбежно събужда неприятни спомени от януари 2020 г., когато около китайския град Ухан започнаха да се появяват необясними случаи на пневмония.

По мрачно стечение на обстоятелствата сценарий, при който причинителят на белодробната чума излиза извън руска лаборатория, е разгледан и в най-новата книга на Ани Джейкъбсън – Biological War: A Scenario.

Независими британски експерти обаче подчертават, че настоящата ситуация се различава съществено от началото на пандемията от COVID-19. Макар случаят да заслужава сериозно внимание, според тях на този етап няма основание за паника.

„Информациите от Русия неизбежно предизвикаха сравнения с COVID-19, но е важно да помним, че белодробната чума е съвсем различно заболяване“, заяви д-р Саймън Кларк, доцент по клетъчна микробиология в Училището по биологични науки към Университета в Рединг, в свое изявление.

„За разлика от много вирусни заболявания на дихателната система, чумата се причинява от бактерия и обикновено се повлиява добре от антибиотично лечение, стига да бъде установена навреме.“

Съвременната медицина разполага и с все по-прецизни методи за определяне кои антибиотици действително са ефективни срещу опасните бактерии, въпреки че нарастващата антибиотична резистентност остава сериозен глобален здравен проблем.

„Чумата има огромно историческо значение и все още се среща в много части на света, включително в Русия. Условията на живот, които в миналото са допринасяли за широкото ѝ разпространение, днес до голяма степен вече не съществуват, разполагаме с антибиотици и поради това възможностите за мащабното ѝ разпространение са ограничени“, допълва проф. Иън Джоунс, професор по вирусология в Университета в Рединг.

Това обаче не означава, че ефективността на антибиотиците може да се приема за даденост. Световната здравна организация предупреждава, че бактериите развиват резистентност към антибиотиците с все по-бързи темпове, което превръща правилната им употреба във все по-важен фактор за общественото здраве.

Инцидентите с патогени в лаборатории са изключително редки

По отношение на твърденията за възможен лабораторен инцидент д-р Кларк отбелязва, че подобни случаи са възможни, но се случват изключително рядко. Именно затова според него не бива да се правят прибързани заключения, преди да стане известна по-надеждна информация за случилото се.

„Едно от твърденията, които привлякоха най-голямо внимание, е, че служителка на лабораторията може да се е заразила, след като е счупила епруветка. Случвало се е патогени да излязат извън лабораторната среда, но за да се стигне до заразяване на служител вследствие само на счупена епруветка, би трябвало да са се провалили множество защитни механизми“, казва той.

„Работил съм в лаборатории с високо ниво на биологична защита и знам, че при работа с опасни патогени се прилагат няколко последователни нива на защита – строги протоколи, защитни лабораторни шкафове, специални системи за въздушния поток и внимателно разписани процедури, изпълнявани от добре обучени специалисти“, обяснява Кларк.

„Лабораторно придобитите инфекции са рядкост и счупването на епруветка само по себе си не означава непременно излагане на патогена или заразяване. Освен това в подобни лаборатории епруветките всъщност не се използват чак толкова често.“

Според експертите най-важното оттук нататък е руските власти да предоставят пълна и прозрачна информация за случилото се.

„Лабораторно придобитите инфекции с този микроорганизъм са редки. Те не са невъзможни и именно затова подобен инцидент трябва да бъде изяснен подробно. Това има значение не само за Русия“, заяви д-р Зания Стаматаки, доцент по вирусна имунология и академичен ръководител на лабораториите с ниво на биологична защита 3 към Университета в Бирмингам, в изявление.

„По данни от публикациите около 200 души, които са били в контакт със заразената, са поставени под наблюдение. Чумата се повлиява добре от антибиотично лечение, ако то започне навреме. Ранното установяване на случая позволява ефективно лечение и ограничаване на разпространението на инфекцията.“

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров