Безкофеиновото кафе може и да не носи същия ободряващ ефект, но изглежда има едно предимство за мозъка, което кафето с кофеин няма.
В скорошен малък експеримент невробиолози установяват, че само участниците, които са пили безкофеиново кафе, са показали значително подобрение при два теста за памет.
При хората, които са пили кафе с кофеин, подобрение не е отчетено.
Резултатите, публикувани през април в Nature Communications, подсказват, че въздействието на кафето върху мозъка далеч не се изчерпва само с кофеина.
Възможно е ключът да се крие в микроорганизмите, които обитават червата ни.
Изследването е малко и резултатите все още са предварителни, но невробиолозите все по-сериозно допускат, че кафето – дори без кофеин – може да стимулира определени чревни микроорганизми и да промени начина, по който те „общуват“ с мозъка.
„Кафето е много повече от кофеин – то е сложна част от храненето ни, която взаимодейства с чревните микроорганизми, метаболизма и дори с емоционалното ни състояние“, обяснява специалистът по невробиология на стреса Джон Крайън от University College Cork в Ирландия.
„Нашите резултати показват, че кафето – независимо дали съдържа кофеин, или е безкофеиново – може да влияе върху здравето по различни, но взаимно допълващи се начини.“
Лабораторията на Крайън в Корк изследва връзката между червата, чревния микробиом и мозъка – и начина, по който тази комуникация протича и в двете посоки.
Как кафето влияе на оста черва–мозък
През 2013 г. Крайън и неговият колега Тед Динан въвеждат термина „психобиотици“, за да опишат начина, по който пробиотиците могат да променят чревния микробиом и потенциално да подобрят психичното здраве чрез връзката между червата и мозъка.
Днес Крайън проучва как кафето би могло да въздейства именно върху тази ос черва–мозък. Той предполага, че част от ползите от сутрешната ни чаша кафе може да се дължат не толкова на кофеина, колкото на чревните микроорганизми.
Разбира се, кофеинът преминава през кръвно-мозъчната бариера и може да взаимодейства пряко с нервната тъкан. Но той е само едно от повече от хиляда различни съединения, които се съдържат в кафето.
Именно затова картината е далеч по-сложна. Кафето не съдържа пробиотици, но е богато на полифеноли – растителни съединения, които могат да служат като храна за микроорганизмите в човешките черва.
„Искахме да разберем дали кафето може да повлияе на микробиома чрез съдържащите се в него полифеноли“, обяснява Крайън в скорошно видео.
Как е проведен експериментът
Експериментът в лабораторията на Крайън включва 31 души, които редовно пият кафе. Те били помолени в продължение на две седмици напълно да се откажат от обичайните си 3 до 5 чаши дневно.
Това довело до съществени промени в състава на чревния им микробиом, установени чрез анализ на проби от изпражнения.
След двуседмичния период без кафе половината от участниците започнали да получават безкофеиново кафе, а другата половина – кафе с кофеин. Никой от тях не знаел към коя група принадлежи.
Когато кафето било върнато в ежедневието им – по четири порции разтворимо кафе на ден в продължение на три седмици – отново настъпили бързи промени в микробиома, независимо дали напитката съдържала кофеин.
След възстановяването на приема на кафе участниците съобщили също за по-ниски нива на стрес, депресивни състояния и импулсивност – включително хората, които пиели безкофеиново кафе.
„Видяхме ясна връзка между някои от ефектите върху когнитивните способности, имунната система и стреса и промените в микробиома“, обяснява Крайън.
Кафето с кофеин и безкофеиновото кафе имат различен ефект
Любопитното е, че само повторното въвеждане на кафето с кофеин е било свързано с намаляване на тревожността и психологическото напрежение, както и с подобряване на вниманието и бдителността.
Това подсказва, че кофеинът има специфично въздействие върху когнитивните функции и настроението – нещо, което е установявано и в други изследвания.
„Но според мен най-изненадващото беше, че когато отново включихме кафето, видяхме наистина интересни ефекти и при хората, които получаваха безкофеиново кафе“, добавя Крайън.
„Тоест причината не е само в кофеина.“
В експеримента именно участниците, които са пили безкофеиново кафе, са показали значително подобрение при два теста за памет след повторното включване на кафето в режима им.
При единия тест участниците трябвало да научат и запомнят поредица от думи, а при другия – различни местоположения.
Хората от групата с безкофеиново кафе се представили по-добре в няколко части от теста с думи и допуснали по-малко грешки при задачата за запомняне на местоположения.
При групата, която пиела кафе с кофеин, не било установено статистически значимо подобрение.
Защо безкофеиновото кафе може да подпомага паметта?
Без допълнителни изследвания учените засега могат само да предполагат каква е причината.
Една от възможностите е полифенолите в кафето да подпомагат определени чревни микроорганизми и така да предизвикват поредица от промени в организма, които в крайна сметка да подобряват когнитивните способности.
На теория кафето би могло да влияе както върху метаболитите, които микроорганизмите използват, така и върху начина, по който различните видове в микробиома си взаимодействат.
„Това е малко изследване“, признава Крайън. „То поставя много въпроси.“
Други скорошни проучвания върху кафето също показват, че безкофеиновите му варианти могат да ни помогнат да се разсъним и да подобрят когнитивните функции. Връзката между различните стимули и начина, по който мозъкът обработва информацията, поддържа вниманието и използва работната памет, продължава да бъде обект на активни научни изследвания.
Кофеинът е само част от цялата картина
„Докато хората все по-често се замислят как промените в храненето могат да помогнат за постигането на добър баланс в храносмилателната система, кафето също би могло да намери място като част от здравословното и балансирано хранене“, смята Крайън.
Това е още един пример за сложната връзка между храненето, здравето и работата на мозъка – тема, която има особено значение и когато става дума за приема на кофеин при определени групи хора.
Кофеинът е само върхът на айсберга.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
