Чихуахуата са наистина необикновени кучета. Обичаме ги, разбира се, но няма как да отречем, че в тези дребосъци има нещо малко... чудато.
Ново изследване на генетичния произход на кучетата, публикувано в Nature Communications, може донякъде да обясни защо.
Оказва се, че чихуахуата споделят част от гените си с дивите койоти (Canis latrans).
ДНК пази историята на еволюцията
ДНК – генетичният код, записан във всяка клетка на живия организъм – пази историята на еволюцията.
Родителите предават своята ДНК на потомството си и макар мутациите понякога леко да променят този генетичен модел, именно ДНК позволява на учените да проследят родословните връзки назад във времето.
Тази история не се разчита лесно, но съвременните компютърни технологии помагат на изследователите да се ориентират в огромното количество генетична информация и да разкрият смисъла, скрит в нея.
Екип от Станфордския университет изпробва две нови софтуерни програми – Gnomix и Gnofix. Те анализират едновременно геномите на множество животни, определят родствените връзки помежду им и проследяват еволюционната им история.
Този процес, известен като определяне на локалния генетичен произход (local ancestry inference, LAI), позволява на учените да установят произхода на конкретни участъци от ДНК в генома на дадено животно.
Именно така изследователите се натъкват на любопитна и съществена особеност в генома на най-дребната порода кучета в света.
Следи от койоти в генома на чихуахуата
Учените установяват, че чихуахуата имат няколко участъка в своя геном, които споделят с дивите койоти.
И преди това съществуват доказателства, че две от най-известните съвременни мексикански породи – чихуахуа и безкосместото ксолоицкуинтли, често наричано просто ксоло – са смесица от европейски кучета и кучета, обитавали Америка преди пристигането на Колумб.
Повечето съвременни породи домашни кучета имат европейски произход, но тези две са успели да съхранят части от наследството на своите предци от Новия свят. Данни сочат също, че кучето е било опитомено много по-рано, отколкото се предполагаше.
С помощта на Gnomix учените успяват да потвърдят северноамериканския произход на чихуахуата и ксолото. В родословното дърво на чихуахуата са открити гени на койоти, докато над 4 процента от генома на ксолото водят началото си от арктически кучета.
Изследването не разкрива точно кога гените на койотите са навлезли в генетичната линия на чихуахуата, но предишни проучвания подсказват, че това се е случило още преди пристигането на Христофор Колумб в Америка.
Не е известно и дали кръстосването е било преднамерено или случайно, нито кои точно черти чихуахуата са наследили от своите местни предци. Огромните им уши и изразителният им вой обаче определено напомнят на койотите.
Див дух в миниатюрно тяло
За разлика от някои други дребни декоративни породи, чихуахуата са известни със своя независим, горд и самоуверен нрав въпреки миниатюрните си размери. Изкушаващо е да си представим, че това се дължи на дивия койот, който се спотайва в тях, макар да няма как да го твърдим със сигурност. Впрочем чихуахуата далеч не са единствените представители на най-независимите и своенравни породи кучета.
„Установено е, че дивите койоти и вълците се кръстосват естествено, особено в географски райони, където поведенческите черти, характерни за вълците, дават определено предимство“, обяснява зооложката Жаклин Бойд, която не участва в изследването, в статия за The Conversation.
Койотите са значително по-дребни от вълците, но все пак са далеч по-едри от чихуахуата.
Най-вероятно миниатюрните размери на породата са резултат преди всичко от изкуствен подбор – хората целенасочено са развъждали кучета с желаните от тях характеристики. Подобна селекция продължава да преобразява вида и днес, като според някои учени кучетата навлизат в нова фаза на еволюцията.
„Съществуват известни доказателства, че в мезоамериканските култури преди контакта с европейците е имало миниатюрни кучета, но не е известно каква е връзката им с чихуахуата“, пише Бойд.
Новото откритие допълва нарастващия брой доказателства, че поведението на домашните кучета е тясно свързано с генетичното им наследство. Други проучвания например показват, че кучетата са толкова приятелски настроени именно заради гените си.
Изследването е публикувано в научното списание Nature Communications.
