Всяка крачка, всяко движение в глезена и всяко повдигане на пръсти задействат забележителна помпа, разположена под коленете.
Мускулите на прасците притискат вените в долната част на краката и така помагат на кръвта да се придвижва нагоре към сърцето. Този механизъм е толкова важен за кръвообращението, че прасците понякога са наричани „второто сърце“ на тялото.
Разбира се, това определение е метафорично. Прасците не могат да заменят органа, който бие в гърдите ни. Те обаче му помагат при една от най-трудните задачи на кръвоносната система – връщането на кръвта от краката нагоре срещу силата на гравитацията.
Как прасците подпомагат кръвообращението
Сърцето изпомпва богатата на кислород кръв към различните части на тялото по артериите. След като достигне краката, тя трябва да се върне обратно по вените, където налягането е значително по-ниско. За разлика от сърцето вените не могат сами да създадат достатъчно силен тласък.
Тук се намесва мускулната помпа на прасците.
Когато ходим, тичаме или повдигаме петите си, мускулите в задната част на подбедриците се съкращават. При това те притискат намиращите се наблизо вени и изтласкват кръвта в тях нагоре.
Тази помпа се задейства съвсем лесно. (oatawa/Shutterstock)
Малки еднопосочни клапи във вените не позволяват на кръвта да се връща към ходилата между отделните мускулни съкращения. С всяко движение тя се придвижва още малко по-близо до сърцето.
Какво се случва, когато помпата не работи добре
Когато този механизъм функционира правилно, той предотвратява задържането на кръв в краката. Ако работата му е нарушена, могат да се появят подуване на глезените, болки и усещане за тежест в краката. Недостатъчно ефективната мускулна помпа може да допринесе и за развитието на хронични венозни проблеми.
Научните данни показват, че нарушената работа на тази помпа може да бъде показателна и за общото здравословно състояние на човека.
В проучване от 2020 г. изследователи анализират медицинските досиета на 2728 възрастни, преминали съдови изследвания в лабораторията по съдова медицина на клиниката „Мейо“ в Минесота.
През следващите години смъртността сред хората с нарушена функция на мускулната помпа на прасците се оказва по-висока. Десет години по-късно тя е около 6% при участниците с нормална функция на помпата и приблизително 18% при онези, при които тя е нарушена.
Това не означава, че слабите мускули на прасците са пряката причина за тези смъртни случаи. Нарушената функция на помпата може да е признак за недостатъчна физическа активност, загуба на мускулна маса, ставни проблеми, заболявания на нервите или мускулите или за общо влошено здравословно състояние.
По-мащабно изследване на същата клиника „Мейо“, публикувано през 2024 г., подкрепя тази връзка.
Този път учените изследват близо 6000 пациенти. Те установяват, че колкото по-малко кръв изтласква мускулната помпа на прасците при движение, толкова по-висок е рискът от смърт. При хората с най-слабо функционираща помпа рискът е над два пъти по-висок, отколкото при онези, чиито прасци придвижват кръвта ефективно.
И това проучване обаче е наблюдателно. То не доказва, че упражненията за прасците удължават живота, а учените все още не разбират напълно на какво се дължи установената връзка.
Как да поддържаме „второто сърце“ активно
Задействането на тази помпа е съвсем лесно.
Ходенето е най-лесният начин. Всяка крачка кара мускулите на прасците да се съкращават и помага на кръвта да се придвижва нагоре. Бягането, изкачването на стълби и многократното повдигане на пръсти задействат същия механизъм.
Хората, които работят на бюро, трябва да избягват продължителното стоене в едно и също положение. Американската кардиологична асоциация препоръчва да ставаме и да се раздвижваме поне веднъж на всеки час.
Когато не е възможно да станете, можете да движите ходилата нагоре и надолу в глезените или да повдигате петите, като оставяте пръстите върху пода. Това също активира мускулите на прасците.
Продължителното стоене прави на едно място не е непременно по-добър вариант. Ако няма движение, мускулите не притискат вените достатъчно ефективно. Няколко крачки, ходене на място или последователно повдигане и отпускане на петите могат да поддържат помпата активна. Дори кратките, но редовни разходки са от полза.
Редовните упражнения помагат и за запазването на силата на прасците с напредването на възрастта. Световната здравна организация препоръчва поне 150 минути физическа активност с умерена интензивност седмично, например бързо ходене, както и упражнения за укрепване на мускулите през два или повече дни от седмицата.
Продължителното подуване или внезапната болка, зачервяване или затопляне само на единия крак не бива автоматично да се отдават на продължителното седене. Това могат да бъдат симптоми на кръвен съсирек и изискват лекарска оценка.
Ползи, които не се изчерпват с кръвообращението
Движението на прасците може да носи ползи, които не се ограничават само до кръвообращението.
В малко проучване от 2022 г. изследователи тестват движение, изпълнявано в седнало положение, което активира камбаловидния мускул, известен още като солеус. Този дълбоко разположен мускул на прасеца може да работи продължително, без да се уморява.
Активирането на солеуса чрез т.нар. „солеусни лицеви опори“ – повдигане на петите – може да носи ползи, които не се ограничават само до подобряване на кръвообращението. (Hamilton et al., iScience, 2022)
При това упражнение човек оставя предната част на ходилата върху пода и многократно повдига и отпуска петите.
Изследователите установяват, че продължителните съкращения увеличават разхода на енергия от мускула и помагат на организма да преработва глюкозата и мазнините след хранене.
Последващо пилотно проучване, включващо само 10 души с предиабет, показва, че продължителното изпълнение на движението по време на двучасов тест за глюкозен толеранс намалява покачването на кръвната захар с около една трета в сравнение с неподвижното седене.
Участниците обаче изпълняват движението продължително време, а не само по няколко повторения. Освен това и двете изследвания са малки.
Няколко повдигания на петите под бюрото не могат да заменят ходенето, упражненията за цялото тяло или необходимото медицинско лечение. Въпреки това резултатите ни дават още една причина да не оставаме неподвижни с часове.
В прасците ни може и да няма второ сърце в буквалния смисъл на думата. Но всеки път, когато се съкращават, те оказват ценна помощ на истинското.
