Повечето съвети за закуската са съсредоточени върху това какво слагаме в чинията си. Мащабно проучване сред възрастни американци обаче показва, че значение може да има и часовникът: времето, в което приемаме първите и последните си калории за деня, вероятно е свързано с продължителността на живота.

Резултатите разкриват връзка, но не доказват, че промяната на часовете за хранене непременно ще удължи или съкрати живота ни. Все пак те допълват нарастващия брой данни, според които здравето зависи не само от това какво ядем, но и кога го правим.

Предишни проучвания свързват пропускането на закуската и храненето късно вечер с по-неблагоприятни последици за здравето. Досега обаче рисковете, свързани с конкретните часове за хранене, оставаха неясни.

Данни от над 31 000 души

За да проучат въпроса, изследователите анализират данни от 31 044 американци на възраст 40 и повече години, участвали в Националното проучване на здравето и храненето на САЩ между 1999 и 2018 г.

Участниците описват всичко, което са яли или пили през предходното денонощие, включително точния час, в който са консумирали всеки продукт или напитка.

В рамките на изследването, публикувано в European Journal of Clinical Nutrition, за „първо хранене“ се приема всяка съдържаща калории храна или напитка, консумирана след 4 часа сутринта. Следователно не е задължително да става дума за закуска в традиционния смисъл на думата.

За последно хранене е определен последният прием на калории през деня, а времето между първото и последното хранене – като хранителен прозорец. Темата е особено актуална заради популярността на режими като периодичното гладуване и ограниченото във времето хранене.

След това учените съпоставят събраната информация с регистрираните до края на 2019 г. смъртни случаи.

При среден период на проследяване от 8,6 години са починали 7129 от участниците, включително 2259 вследствие на сърдечносъдови заболявания.

При анализа са взети предвид фактори като възраст, тютюнопушене, физическа активност, качество на храненето, индекс на телесната маса, прием на енергия, доходи и наличие на заболявания.

По-късното първо хранене е свързано с по-висок риск

С изместването на първото хранене към по-късен час се очертава ясна закономерност.

В сравнение с хората, които се хранят за първи път между 7 и 8 часа сутринта, при тези, които го правят между 8 и 10 часа, се наблюдава 10% по-висок риск от смърт независимо от причината. Разликата нараства до 19% при първо хранене между 10 часа и обяд и до 29%, когато то е след 12 часа.

Подобна тенденция се наблюдава и при смъртността от сърдечносъдови заболявания.

Първото хранене след обяд е свързано с 46% по-висок риск от смърт вследствие на сърдечносъдово заболяване в сравнение с храненето между 7 и 8 часа сутринта. Изчисленията показват също, че при 50-годишните от групата, която се храни по-късно, очакваната продължителност на живота е средно с 2,46 години по-кратка.

При вечерята зависимостта е по-неочаквана

Резултатите за последното хранене през деня се оказват по-изненадващи.

Вместо рискът просто да нараства с всеки следващ час, зависимостта има U-образна форма. В сравнение с приключването на храненето между 19 и 20 часа, последното хранене преди 19 часа е свързано с 13% по-висок риск от смърт независимо от причината. При хранене след полунощ рискът е с 27% по-висок. Според статистическия модел най-нисък е около 20 часа.

Това обаче не означава, че вечерята между 19 и 20 часа е най-подходяща за всички, подчертава старшият автор на изследването Джълей Шан от Университета за наука и технологии „Хуаджун“.

По думите му много късното хранене може да наруши циркадните ритми и обмяната на веществата. От друга страна, прекалено ранното последно хранене може да се дължи на особеностите на всекидневния режим, заболяване или по-нисък прием на енергия.

Участниците, които приключват с храненето по-рано, обикновено са по-възрастни, хранят се по-рядко и по-често страдат от различни заболявания. Следователно часът на последното хранене може по-скоро да отразява здравословното им състояние, отколкото да е причина за него.

Този нюанс е важен и когато се обсъжда дали по-ранната вечеря е по-полезна за организма. Резултатите не подкрепят опростеното схващане, че колкото по-рано приключим с храненето, толкова по-добре.

Продължителността на хранителния прозорец може да не е решаваща

Хранителният прозорец внася още едно усложнение в общата картина.

След като учените отчитат часа на първото хранене, продължителността на този прозорец не показва последователна връзка със смъртността в цялата изследвана група. Значението му се променя в зависимост от това в колко часа започва храненето.

Това добавя важен нюанс към опасенията около твърде кратките хранителни прозорци: самото броене на часовете без храна може да не разкрива цялата картина.

„Времето на хранене е важен ориентир за периферните циркадни ритми“, обяснява Шан. „По-късното първо хранене или храненето късно вечер може да доведе до разминаване на циркадните ритми и до нарушения в обмяната на веществата, включително до влошено преработване на мазнините и глюкозата.“

Какви са възможните обяснения?

Проучванията при животни очертават няколко възможни механизма, сред които наддаване на тегло, натрупване на мазнини в черния дроб, нарушаване на биологичните часовници в органите извън мозъка и промени в усвояването на мазнините. Все още не е известно дали именно тези механизми обясняват наблюдаваната връзка между часовете на хранене и смъртността при хората.

Възможна е и обратна причинно-следствена връзка. Късното хранене може да бъде последица или признак на влошено здраве, недостатъчен сън, работа на смени или неблагоприятни социално-икономически обстоятелства. Предишно проучване сред по-възрастни хора също установява, че с натрупването на здравословни проблеми закуската постепенно се измества към по-късен час.

„Затова по-късното хранене трябва да се разглежда като възможен показател за повишен риск и вероятно като навик, който подлежи на промяна, а не като категорично доказателство за пряка причинно-следствена връзка“, казва Шан.

С други думи, резултатите не отменят значението на балансираното меню и не превръщат часовника в единствен критерий за здравословно хранене. Както показват и някои широко разпространени митове за здравословното хранене, универсалните правила невинаги отчитат индивидуалния режим и здравословното състояние на човека.

Какви са ограниченията на изследването?

Най-съществените ограничения произтичат от наблюдателния характер на проучването. Часовете на хранене са установени предимно чрез еднократно описание на консумираното през предходното денонощие в началото на изследването. Този кратък период може да не отразява хранителните навици, които участниците са следвали в продължение на години.

Хронотипът, подробностите за съня, часовете на физическа активност и други неизмерени фактори също биха могли да повлияят на резултатите въпреки множеството статистически корекции и допълнителни анализи.

„Само въз основа на тези резултати хората не бива да предприемат крайни промени в режима си на хранене“, подчертава Шан.

Изследването е публикувано в научното списание European Journal of Clinical Nutrition.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров

Важно: Този материал има информативен характер и не замества консултацията с лекар или квалифициран специалист по хранене. Не променяйте рязко режима си, особено ако имате хронично заболяване, приемате лекарства, работите на смени или спазвате предписан хранителен план.