Данните за времето, което всеки ден прекарваме, вперили поглед в телефоните си, са доста стряскащи. Разбира се, навиците на отделните хора се различават значително, но ако сте близо до средностатистическия потребител, вероятно използвате телефона си около шест часа дневно и го отключвате по два пъти на всеки час.

На фона на продължаващите спорове за влиянието на неизменно присъстващите в живота ни дигитални устройства върху здравето и благосъстоянието се провеждат множество проучвания и експерименти. Целта им е да открият как по-успешно да контролираме времето, което прекарваме с телефона. Един от най-ефективните подходи може да се окаже и един от най-простите.

Учени от Индия и Испания установяват, че когато хората сами определят с колко да ограничат времето пред екрана, е по-вероятно да се придържат към поставената цел. Резултатите са публикувани в научното списание Social Science & Medicine.

Средното време, прекарано със смартфона, намалява по-осезаемо в групата, чиито участници сами избират целта си. (Sachdeva et al., Social Science & Medicine, 2026)

„Възможността хората сами да избират целите си може да повиши тяхната ангажираност и да допринесе за изграждането на по-здравословни дигитални навици“, пишат авторите на изследването.

„Предоставянето на избор при определянето на целите може да бъде лесно приложимо допълнение към инициативите в областта на дигиталното и общественото здраве, които помагат на хората да използват смартфоните си по-умерено и да подобрят благосъстоянието си.“

Как протича експериментът

В изследването участват 149 доброволци, разпределени в три групи. Експериментът продължава 35 дни. На 55 от участниците е позволено сами да изберат дали да намалят времето пред екрана с 10, 20 или 30 процента. Други 62 души получават предварително определена цел – намаление с 14 процента. Останалите 32 участници не получават конкретна задача, но времето, което прекарват с телефона, също е проследявано.

Всички доброволци с поставена цел получават еднакъв стимул – скромно финансово възнаграждение за всеки ден, в който успеят да я постигнат. Данните за времето пред екрана се регистрират автоматично от телефоните им. Наблюдението продължава още 28 дни след края на основната част на експеримента, но през този допълнителен период вече не се предлагат финансови награди.

Темата е особено актуална на фона на резултатите от други изследвания, според които прекомерното използване на телефона може да има редица неблагоприятни последици за организма. Данни при деца пък показват, че ограничаването на екранното време може да подобри психичното им здраве.

Самостоятелно избраните цели дават по-добри резултати

Най-добре се представят участниците, които сами определят целите си. Те намаляват времето, прекарано с телефона, средно с 49 минути дневно. За сравнение, хората с предварително зададена цел го съкращават с 23 минути. Участниците от първата група успяват да изпълнят дневните си цели и с 11 процента по-често. В контролната група употребата на смартфони се увеличава средно с 11 минути дневно.

„И в двете експериментални групи намалената употреба на телефони се запази и след края на основната част на изследването“, отбелязват учените. „Участниците, които сами избраха целите си, продължиха да използват телефоните си с около 16 минути по-малко дневно спрямо началото на експеримента, докато при хората с предварително поставена цел разликата беше около 11 минути.“

„В контролната група, от друга страна, участниците използваха телефоните си с две минути повече спрямо началото на изследването.“

Възможна полза и за психичното благосъстояние

Отговорите във въпросниците показват, че постигането на поставените цели е свързано и с по-добри показатели за благосъстояние. Тази част от изследването обаче е завършена само от 93 души. Освен това разликите между участниците, които сами избират целите си, и онези с предварително зададени цели не са статистически значими.

Затова резултатите трябва да се тълкуват предпазливо, още повече че връзката между дигиталните навици и психичното здраве е сложна. Други проучвания например свързват продължителното използване на социалните мрежи с влошено психично здраве при тийнейджърите. Значение може да има не само колко дълго, но и кога използваме телефона си – установена е връзка между активността в социалните мрежи през нощта и по-високия риск от психични проблеми.

„Макар резултатите за психичното здраве да трябва да се тълкуват предпазливо, посоката и мащабът на наблюдаваните промени подкрепят възможността ограничаването на общото време за използване на смартфони да е свързано с подобряване на психологическото благосъстояние при някои хора“, пишат изследователите.

Обещаващи, но все още не окончателни резултати

Преди да обявим глобалната зависимост от смартфоните за победена, трябва да отчетем, че изследването обхваща сравнително малък брой хора, наблюдавани за относително кратък период. За да бъдат потвърдени резултатите, ще са необходими по-мащабни проучвания с по-разнообразни групи участници.

Въпреки това изследването очертава любопитна възможност: хората може да разполагат с прост и напълно безплатен начин да контролират по-добре времето, което прекарват с телефоните си.

Авторите предлагат няколко възможни обяснения. Когато човек има по-голям контрол върху поставената цел, мотивацията и ангажираността му вероятно се засилват. Възможно е също така съобразяването на целта с индивидуалните навици да я прави по-реалистична и постижима. Тези предположения обаче също трябва да бъдат проверени в бъдещи изследвания.

„Много хора усещат, че използват телефоните си повече, отколкото биха искали, но въпреки това им е трудно да намалят времето пред екрана“, пишат учените. „Настоящото изследване показва, че възможността сами да определят целите си може да им помогне да изградят по-здравословни дигитални навици.“

Изследването е публикувано в Social Science & Medicine.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров