Горите в цяла Европа се борят със сушата, пожарите и болестите. Изследователите, които работят за осигуряването на тяхната устойчивост в бъдеще, твърдят, че един от отговорите се крие в тяхното разнообразие.

Автор: Hannah Docter-Loeb

Институтът за природни ресурси на Финландия (Luke) се намира в средата на борова гора в село Suonenjoki. Местните почви не са плодородни и борът е практически единственият вид, който може да расте там.

Но в разсадник в кампуса, където се отглеждат млади дървета от семена преди засаждането им, има гени от целия континент: европейска лиственица, дива череша, бял бор. Този малък, но целенасочен жест в подкрепа на многообразието е част от по-широкомащабен изследователски проект, финансиран от ЕС, наречен OptFORESTS.

Посадъчният материал се засажда в парцели на 28 места в цяла Европа, включващи 12 дървесни вида. Участъците са проектирани така, че да се проучи как функционират различните видове и генетични смеси при различни условия на околната среда и при климатичните условия на бъдещето.

„Целта е да се разнообрази съставът на горите в Европа, както и да се популяризират видовете, които обикновено са пренебрегнати в горите“, разказа Katri Himanen, старши научен сътрудник в Luke, която отговаря за отглеждането на посадъчния материал във Финландия.

Santiago González-Martínez, лесовъд във Френския национален институт за земеделие, храни и околна среда (INRAE), който координира изследователската дейност по проекта OptFORESTS, споделя тази амбиция. „Искаме да направляваме активно прехода към по-устойчиви и продуктивни горски екосистеми“, разказва той.

Дървета под натиск

Покривайки около 43 % от площта на ЕС, горите са от жизненоважно значение за биологичното разнообразие, регулирането на климата и съхранението на въглероден диоксид. Но те са подложени на все по-голям натиск.

Например, горите от обикновен смърч в Германия, Чехия и Австрия масово са изсъхнали — широко разпространено погиване на дървета в горските райони — след поредица от горещи засушавания и нашествия от насекоми, започнали през 2018 г.

Проектът OptFORESTS беше създаден с цел справяне с нарастващата неотложна необходимост, свързана с въздействието на климата върху горите в Европа. Изследователите също така разбраха, че генетичните ресурси в горите — естественото генетично разнообразие на дървесните видове — все още не се използват в достатъчна степен като инструмент за приспособяване. Сега те работят, за да променят това.

„Генетичното разнообразие е като биологична резервна система.“ Така се увеличава вероятността поне някои дървета да устояват на нови заплахи като суша, вредители или болести“, отбеляза González-Martínez.

Например боровите гори често горят много интензивно, тъй като съдържат много запалими вещества. Когато заедно с боровете растат дъбове, пожарите обикновено са по-слаби и причиняват по-малко щети.

„Ако имахме повече смесени гори, огънят не би могъл да се разпространява толкова бързо и вероятно повече дървета от пожароустойчиви видове биха оцелели“, изтъкна той.

„Диверсификацията на горите не се отнася само до генетичното разнообразие в даден район“, заяви François Lefèvre, генетик от INRAE.

„Това допринася за устойчивостта на гората на различни равнища: на териториално или ландшафтно, а също и на национално равнище“, допълни той. „Генетичното разнообразие трябва да се разглежда във всички тези различни мащаби.“

От семена към гори

Много гори са монокултури или съдържат ограничен брой видове, до голяма степен благодарение на това, че са по-лесни и икономически по-ефективни за управление, добив и преработка. В някои райони в естествени условия могат да виреят едва няколко дървесни вида, което води до уязвими екосистеми.

Голяма част от съществуващите знания и инфраструктура в областта на горското стопанство са изградени около малък брой добре проучени търговски видове, като например обикновен смърч или бук. По-голямата част от дървесните видове в Европа все още са слабо проучени за целите на горското стопанство.

„Диверсифицирането на тази система е предизвикателство. Това изисква събиране и съхранение на по-широк спектър от семена, адаптиране на практиките на разсаждане към различните видове и запълване на важни пропуски в знанията“, посочи González-Martínez.

В основата на това предизвикателство стоят репродуктивните материали — плодовете, семената, шишарките и частите от растенията, които физически определят какво се засажда.

Изследователите по проекта OptFORESTS извършват пряка оценка на сектора на разсадниците в Европа, прогнозират бъдещите нужди от репродуктивен материал и работят съвместно с разсадниците за развиване на производствения капацитет за по-широк спектър от видове. За да се утвърди тази промяна, ще са необходими време и инвестиции. Но тъй като държавите увеличават усилията за възстановяване на горите в отговор на щетите, свързани с климата, търсенето на по-разнообразен посадъчен материал вероятно ще нараства.

В дългосрочни експериментални участъци из цяла Европа се проучва как растат и се адаптират генетично разнообразните гори, докато новите инструменти за планиране позволяват на лесовъдите да проучват кои видове и генетични комбинации биха се оказали най-подходящи за местните условия.

При изследванията вече е постигнат значителен напредък в подпомагането на определени дървесни видове. Понастоящем управителите на горски стопанства в Норвегия засаждат посадъчен материал, който е устойчив на изсъхване. В Словения експерименталните насаждения също се възстановяват, като се използват източници на посевен и посадъчен материал, разработени в рамките на проекта.

„През следващите 10 години нашата работа може да помогне на горските стопани да изберат по-добре адаптирани източници на посевен материал и по-адаптирани стратегии за управление, подпомогнати от по-добро обучение в областта на генетиката“, твърди González-Martínez.

Извън лабораториите

Благодарение на инициативата генетичната информация се интегрира в традиционните модели на растеж на горите, така че изследователите да могат да използват симулации, за да оценят как влияят различните стратегии върху дългосрочната устойчивост.

Трансграничното сътрудничество е изиграло ключова роля, като е дало възможност на изследователите да обменят опит и ресурси между различни горски екосистеми.

„Генетичното разнообразие на горите не може да се разглежда без международното сътрудничество“, продължава Lefèvre. „Някои държави преживяват днес това, с което други ще се сблъскат през следващото десетилетие.“

Изследването също така свързва науката, промишлеността и политиката, като подчертава значението на горите за икономиката, която разчита на дърветата за добив на дървен материал, производство на хартия и строителство.

„Ако дърветата страдат, тогава това се превръща и в практически икономически проблем“, заяви Himanen.

Мислене за векове напред

Екипът на OptFORESTS си е поставил за цел да подкрепи прехода към по-разнообразни и устойчиви на климатичните промени гори, за да се гарантира, че те ще продължат да носят екологични и икономически ползи.

„Когато един управител на горско стопанство вземе решение, той не засажда дървета само за една година, както в селското стопанство“, каза Lefèvre.

На практика това означава дългосрочно наблюдение на горите, използване на по-широк спектър от семена и посадъчен материал, както и предоставяне на по-добри насоки на управителите на горските стопанства, тъй като условията стават все по-непредсказуеми.

„В крайна сметка най-важната промяна е в нагласата: да приемем, че горите в бъдеще няма да изглеждат точно като тези от миналото, и да ги управляваме по съответния начин“, обобщи González-Martínez.

За управителите на горски стопанства тази промяна в нагласите има едно много конкретно измерение — времето.

„Горите са дълговечни и лесовъдите определят генетичния им състав за следващите сто години“, поясни Himanen. „Като гаранция за бъдещето е най-добре е да се осигури възможно най-голямото генетично разнообразие в тях. За щастие, в европейското горско стопанство има дългогодишна традиция в опазването на генетичното разнообразие.“

Първоначално статията е публикувана в Horizon the EU Research and Innovation Magazine (Хоризонт — списание на ЕС за научни изследвания и иновации).

Изследването, описано в тази статия, се финансира от програмата „Хоризонт“ на ЕС.

Повече информация