Почти навсякъде се говори за ултрапреработените храни. Вредни ли са те за здравето ни? Трябва ли да ги консумираме по-рядко? И какво всъщност означава понятието „ултрапреработена храна“?

Често е трудно да разтълкуваме правилно научните изследвания в тази област. Ето защо в настоящия материал ще се постараем да внесем повече яснота по темата и да разберем какво казват специалистите за ултрапреработените храни.

Какво представляват ултрапреработените храни?

Макар и в последно време публикациите по темата да се увеличиха значително, понятието отдавна се използва от специалистите по хранене и диететика. Сред широката общественост обаче все още съществува немалко объркване.

През 2021 г. Британската фондация по хранене (BNF) възлага поръчка за проучване сред пълнолетните жители на Обединеното кралство. Оказва се, че 70% от анкетираните никога не са били чували израза „ултрапреработени храни“. Ако проучването бъде повторено днес, резултатът вероятно би бил различен.

Когато са били подканени да посочат кои храни са ултрапреработени и кои не, повечето участници не успяват да се справят с класификацията на редица продукти, които вие самите вероятно си купувате всяка седмица.

„Изследванията върху връзката между ултрапреработените храни и здравето стават все повече, а самото понятие се използва по-често от всякога. Въпреки това повечето хора все още не са го чували и нямат ясна представа кои продукти обхваща“, посочва Сара Станър, научен директор на BNF, в официално изявление.

Храните, които консумираме, могат най-общо да бъдат разделени на четири групи с помощта на класификационната система NOVA, предложена за първи път през 2009 г.

Непреработените или минимално преработените храни включват плодове, зеленчуци, сурови ядки, семена и месо. Това са продукти, които са запазили естествения си вид и могат да бъдат използвани за приготвянето на храна у дома. Допуска се минимална обработка, например пастьоризация, когато тя е необходима, за да бъде продуктът безопасен за консумация. Замразените зеленчуци също попадат в тази категория.

Следващата група обхваща преработените кулинарни съставки като маслото, захарта и солта. Те се срещат в природата, но преминават през по-сериозна обработка, преди да могат да бъдат използвани при приготвянето на храна.

Следват преработените храни, които обикновено се получават чрез комбиниране на продукти от първите две категории. Сред примерите са рибните консерви, прясно изпеченият хляб и сиренето.

Последната група включва ултрапреработените храни. Те се произвеждат чрез смесването на множество съставки и добавянето на вещества като консерванти, ароматизанти и стабилизатори.

Някои примери едва ли ще ви изненадат – картофеният чипс и част от готовите за затопляне продукти, например инстантните нудъли. В тази категория обаче попадат и много други храни, които вероятно не бихте определили като ултрапреработени.

BBC Good Food изброява редица продукти, които в зависимост от начина си на производство могат да бъдат класифицирани като ултрапреработени. Сред тях са млеката за кърмачета, промишлено произвежданият хляб – заради добавки като емулгаторите, зърнените закуски, плодовите кисели млека и растителните заместители на месото. Именно подобни продукти, които са част от ежедневното меню на много хора, затруднили най-силно участниците в проучването на BNF.

Вредни ли са ултрапреработените храни?

Това е основният въпрос, около който се водят споровете по темата. Някои хора настояват за пълното изключване на преработените храни от менюто, докато други смятат, че картината е значително по-сложна и не позволява толкова категорични заключения.

Нов обзор, който обединява данните от множество предишни систематични прегледи, стига до заключението, че консумацията на ултрапреработени храни е свързана с 32 неблагоприятни последици за здравето. Сред тях са сърдечносъдови и метаболитни заболявания, както и проблеми с психичното здраве.

Авторите призовават за още изследвания, включително за оценка на мерки в областта на общественото здраве, които биха могли да ограничат приема на ултрапреработени храни сред населението.

На пръв поглед резултатите звучат тревожно. Ако тези продукти могат да оказват толкова широко въздействие върху човешкото здраве, не би ли трябвало да направим всичко възможно, за да ги премахнем от менюто си?

Според някои експерти проблемът действително изисква спешни действия.

„Този анализ, който обхваща близо 10 милиона души, трябва да бъде сигнал към правителствата по света да наложат мораториум върху [ултрапреработените храни]“, коментира проф. Клеър Колинс, изтъкнат специалист по хранене и диететика, която не е участвала пряко в изследването.

Колинс обръща внимание, че проучванията, върху които се основава прегледът, са наблюдателни. Това означава, че не могат да докажат пряка причинно-следствена връзка и че предоставят по-слаби доказателства в сравнение с интервенционните изследвания.

Провеждането на подобно интервенционно проучване обаче едва ли би получило одобрението на комисия по етика.

„Проблемът е, че не би било етично да се проведе продължаващо години наред изследване, при което всеки ден давате на хората големи количества [ултрапреработена храна] и чакате те да се разболеят и да починат.“

Други известни специалисти споделят подобна позиция. Д-р Крис ван Тулекен е британски лекар и телевизионен водещ, който от години пише и говори по темата, включително в книгата си Ultra-Processed People.

Пред The Guardian Ван Тулекен заявява, че заключенията от новия преглед са „напълно в съответствие“ с „огромния брой независими изследвания, които ясно свързват хранителния режим, богат на [ултрапреработени храни], с множество неблагоприятни последици, включително преждевременна смърт“.

Има обаче и специалисти, които не са убедени, че наличните данни позволяват толкова категорични изводи.

Макар прегледът да показва колко рязко са се увеличили изследванията по темата през последното десетилетие, регистрираният диетолог и старши преподавател д-р Дуейн Мелър отбелязва в коментар за Science Media Centre:

„Важно е да се има предвид, че големият брой изследвания невинаги означава високо качество на доказателствата. Научните прегледи са толкова надеждни, колкото са надеждни проучванията, върху които се основават.“

Мелър обръща внимание и на друг съществен въпрос: ако толкова много и толкова различни продукти се определят като „ултрапреработени“, възможно ли е всички те да носят еднакъв риск за здравето?

„От десетилетия е известно, че някои ултрапреработени продукти, например подсладените напитки и преработеното червено месо, са свързани с повишен риск. В същото време хлябът, и особено пълнозърнестият хляб, който също може да бъде определен като ултрапреработен, се свързва с по-нисък риск от заболявания. Това подсказва, че класификацията NOVA е твърде широка.“

Сара Станър изразява подобна позиция още при представянето на проучването на BNF през 2021 г.:

„Много храни, които според класификацията попадат сред ултрапреработените, може изобщо да не бъдат разпознати като такива. И макар голяма част от ултрапреработените продукти да не са здравословен избор, това не се отнася за всички.“

Трябва ли да ограничим ултрапреработените храни?

Както вече стана ясно, според някои специалисти ултрапреработените храни трябва, доколкото е възможно, да бъдат напълно изключени от човешкото меню.

В доклад от 2023 г. Научният консултативен комитет по хранене – Scientific Advisory Committee on Nutrition, или SACN, който съветва британското правителство по тези въпроси, заема по-умерена позиция.

Според комитета част от доказателствата за рисковете за здравето действително будят тревога. Не е ясно обаче каква част от този риск се дължи на самите ултрапреработени храни и каква е свързана с цялостния начин на хранене и живот.

С други думи, ултрапреработените храни са само част от много по-широката картина, а не всички продукти в тази категория са еднакви. Както отбелязва етноботаникът Джеймс Уонг в публикация в X, някои готови ястия съдържат почти същите съставки, които бихме използвали, ако ги приготвяхме сами у дома.

Участници в дискусията допълват, че за много хора готовите и лесни за приготвяне храни не са въпрос на предпочитание, а необходимост. Причината може да бъде увреждане, липса на достатъчно средства или време, както и редица други житейски обстоятелства. Поради това заклеймяването на тези продукти невинаги е полезно или справедливо.

Ултрапреработените храни заемат значителен дял от менюто на хората в западните общества. При пълнолетните американци той достига около 60%, което означава, че отказът от тях съвсем не е лесна задача.

Много учени и организации, включително авторите на най-новия обзор, подчертават необходимостта от допълнителни изследвания, които да покажат по-точно как тези храни влияят върху здравето.

Новите данни всъщност не променят съветите, които специалистите дават от години за изграждането на балансиран хранителен режим. Мнозина биха се съгласили, че някои ултрапреработени продукти могат да бъдат част от него – поне докато не се появят по-категорични доказателства за обратното.

„Някои ултрапреработени храни, например захарните изделия, пържените снаксове, сладкишите и подсладените напитки, отдавна се определят от специалистите по хранене като продукти, чиято консумация трябва да бъде ограничена. Това обаче не означава, че трябва да заклеймяваме всички преработени храни“, казва Станър.

Освен това, допълва тя, отговорността за коренната промяна на хранителния режим не бива да се прехвърля изцяло върху потребителите, особено в среда, в която ултрапреработените храни често са евтини, широко разпространени и леснодостъпни.

„Преглеждането на етикетите, и по-специално на съдържанието на захар, сол и наситени мазнини, може да ни помогне да правим по-здравословен избор. Наред с това трябва да насърчаваме производителите да предлагат по-здравословни продукти, така че полезният избор да бъде по-лесен, по-удобен и финансово достъпен за хората.“

Изследването е публикувано в научното списание BMJ.

Източник: IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров

Настоящият материал има информационен и образователен характер. Той не представлява медицински съвет, диагноза, предписание или индивидуална препоръка за лечение и не може да замени консултацията, прегледа и професионалната преценка на квалифициран медицински специалист.