Лекарствата от групата GLP-1, сред които Wegovy и Ozempic, промениха значително лечението на затлъстяването и диабет тип 2. Наред с безспорните им ползи обаче все още има редица въпроси за възможните странични ефекти и неблагоприятното им въздействие върху организма.

Един от тези потенциални странични ефекти е алопецията, или косопадът. Лекари и изследователи вече обръщат внимание на подобни случаи, но засега убедителните доказателства за пряка връзка остават ограничени.

GLP-1 терапиите са свързани с по-висок риск от косопад

Ново проучване, публикувано в The BMJ и ръководено от екип на Пенсилванския университет, сравнява GLP-1 лекарствата с два други широко използвани вида медикаменти за лечение на диабет тип 2 — SGLT-2 инхибиторите и DPP-4 инхибиторите.

Резултатите показват отчетлива връзка между лечението с GLP-1 медикаменти и изтъняването на косата. При пациентите, които ги приемат, рискът е бил с 37% по-висок в сравнение с хората, лекувани със SGLT-2 инхибитори, и с 68% по-висок спрямо приемащите DPP-4 инхибитори.

Установената връзка се отнася конкретно до неръбцовата алопеция — вид косопад, при който не се образуват трайни белези и косата има възможност да израсне отново.

„Употребата на GLP-1 рецепторни агонисти е свързана с по-висок риск от клинично регистрирана алопеция, и по-специално от неръбцова алопеция, при пациенти с диабет тип 2 в сравнение с лечението със SGLT-2 и DPP-4 инхибитори“, пишат авторите на изследването.

„Тези резултати могат да подпомогнат съвместното вземане на решения от лекаря и пациента при избора на терапия с GLP-1 рецепторни агонисти. Те подчертават и необходимостта бъдещите проучвания да оценят по-задълбочено възможните дерматологични последствия от лечението.“

Рискът от косопад е бил по-висок при лечението с GLP-1 медикаменти в сравнение със SGLT-2 инхибиторите. (Tang и съавт., BMJ, 2026 г.)

Хиляди пациенти са включени в изследването

Проучването обхваща значителен брой участници. Данните на 12 004 пациенти, лекувани с GLP-1 медикаменти, са сравнени с тези на 15 221 пациенти, приемащи SGLT-2 инхибитори.

В отделно сравнение са анализирани 11 964 пациенти, използващи GLP-1 лекарства, и 11 233 пациенти, лекувани с DPP-4 инхибитори.

При статистическия анализ учените са отчели и други фактори, които биха могли да повлияят върху риска от косопад, сред които възрастта, полът, етническият произход и наличието на предшестващи заболявания.

Повишен риск от косопад при GLP-1 медикаментите е установен и при сравнението с DPP-4 инхибиторите. (Tang и съавт., BMJ, 2026 г.)

Какво може да обясни тази връзка?

На този етап учените не могат да кажат със сигурност какъв е точният механизъм зад наблюдаваната зависимост. За изясняването му ще бъдат необходими допълнителни проучвания.

Изследователите обаче посочват, че бързото намаляване на телесното тегло отдавна е свързвано с появата на косопад. Допълнителна роля могат да имат и хранителни дефицити, включително недостигът на желязо и цинк, които могат да нарушат нормалния цикъл на растеж на косата.

„Загубата на тегло и промените в хранителния статус, които са често срещани последици от лечението с GLP-1 рецепторни агонисти, са утвърдени рискови фактори за телогенен ефлувиум. Това е разпространена и обикновено преходна форма на неръбцов косопад, което предлага правдоподобно биологично обяснение за наблюдаваната връзка“, обясняват учените.

Как действат GLP-1 медикаментите?

Наименованието на GLP-1 лекарствата идва от глюкагоноподобния пептид-1 — естествен хормон в човешкия организъм, който намалява апетита, забавя храносмилането и стимулира отделянето на инсулин.

Определението „рецепторен агонист“, което често се използва за тези медикаменти, описва начина им на действие. Те се свързват с GLP-1 рецепторите върху клетките и ги активират, като по този начин наподобяват действието на естествения хормон.

Необходимо е внимателно съпоставяне на ползите и рисковете

Въпреки впечатляващите резултати от тези терапии, научните изследвания поставят въпроси и за други възможни въздействия върху организма. Сред тях са повишеният риск от някои заболявания на костите и ставите, както и внезапната загуба на зрение.

Тези потенциални нежелани реакции, включително алопецията, трябва да бъдат внимателно съпоставени с очакваните ползи за всеки отделен пациент. В същото време проучвания свързват GLP-1 лекарствата и с възможен защитен ефект срещу деменция и определени видове рак.

„Нашите резултати надграждат досегашните отделни сигнали за този потенциален риск и предоставят по-систематични доказателства, които могат да повишат информираността на медицинските специалисти за възможната нежелана реакция“, посочват изследователите.

„Резултатите подчертават и необходимостта от допълнителни изследвания, които да изяснят възможните механизми, свързващи лечението с GLP-1 рецепторни агонисти, загубата на тегло и косопада. Необходимо е също да бъдат установени индивидуалните рискови фактори, които могат да направят определени пациенти по-податливи на косопад.“

Какви са ограниченията на проучването?

Учените отбелязват, че използваните медицински досиета не съдържат достатъчно подробна информация за тежестта и продължителността на косопада. От данните не може да се установи категорично и дали загубата на коса впоследствие е била обратима.

Абсолютният риск остава нисък

Данните трябва да бъдат разглеждани в контекст. В рамките на една година косопад е регистриран при приблизително 7 от всеки 1000 пациенти, приемащи GLP-1 лекарства.

За сравнение, при лечението със SGLT-2 инхибитори косопад е установен при около 5 от всеки 1000 пациенти, а при приемащите DPP-4 инхибитори — при приблизително 4 от всеки 1000 души.

Това не означава, че потенциалният страничен ефект трябва да бъде пренебрегван. Същевременно за много пациенти ползите от GLP-1 медикаментите при намаляването на теглото и контрола на диабет тип 2 могат да продължат да надвишават този сравнително нисък риск.

Данните са особено важни на фона на широкото приложение на медикаменти като Wegovy и Ozempic и въпросите какво се случва след прекратяването на лечението.

„Въпреки че абсолютният риск е нисък, информираността за този потенциален страничен ефект може да подпомогне вземането на по-добре обосновани решения за лечението“, заключават авторите.

Изследването е публикувано в The BMJ.

Настоящият материал има информационен и образователен характер. Той не представлява медицински съвет, диагноза, предписание или индивидуална препоръка за лечение и не може да замени консултацията, прегледа и професионалната преценка на квалифициран медицински специалист.