Обикновено си представяме дървесната смола като древна, ароматна защита срещу ненаситните насекоми – лепкава преграда, която отблъсква вредителите и запечатва раните, оставени от техните челюсти.
Ново откритие обаче показва, че тези гъсти растителни секрети са се появили в свят, коренно различен от онзи, който свързваме с кехлибара – свят без динозаври, от време, когато насекомите все още не са били сред основните врагове на растенията.
Във въглищен пласт в крайния северозапад на Китай палеонтолози откриват стотици микроскопични частици кехлибар, датирани към средния девон – отпреди 385 милиона години. Те са с около 65 милиона години по-стари от предишния потвърден рекорд и предхождат появата на първите динозаври с приблизително 150 милиона години.
„Значението на откритието не се изчерпва с това, че находката е по-стара“, казва палеонтологът Цъхан Луо от Китайската академия на науките, водещ автор на изследването, публикувано в Science Advances.
„Предишният потвърден кехлибар датираше от късния карбон и вероятно беше свързан със семенни растения. Нашата находка е от средния девон – преди семенните растения да се появят и да започнат да се разнообразяват.“
„Това означава, че още тогава несеменно съдово растение е можело да произвежда химически сложна терпеноидна смола.“
Въглищният пласт, от който е извлечен кехлибарът. (Luo et al., Sci. Adv., 2026)
Кехлибарът като капсула на времето
Кехлибарът е един от най-разпознаваемите символи на праисторическия свят.
Той се образува от растителна смола, която в продължение на милиони години се втвърдява и фосилизира, докато се превърне в красив материал с характерните си топли, златисти оттенъци.
Находки от кехлибар са известни от всички континенти. През 2024 г. учени съобщиха и за първия кехлибар, открит в Антарктида – доказателство, че преди около 90 милиона години дори в близост до Южния полюс са растели гори с растения, отделящи смола.
Кехлибарът обаче е много повече от красив камък. В него могат да се съхранят – понякога с поразителна прецизност – най-дребните следи от света, съществувал в мига, когато смолата е изтекла от растението. Тя може да улови полен и други растителни частици, праисторически насекоми и други безгръбначни, както и останки от гръбначни животни – например влечуги и пера или части от малки динозаври.
Понякога съхранението е толкова добро, че учените успяват да различат дори микроскопични анатомични структури. В кехлибар на около 100 милиона години например е открит най-древният известен образец на животинска сперма.
Подобни находки са безценни за палеонтолозите, защото разкриват детайли за праисторическите екосистеми. Но кехлибарът може да ни разкаже и нещо друго – как са се променяли и приспособявали самите растения.
Новото откритие измества далеч назад във времето появата на способността им да произвеждат смола.
Част от откритите фрагменти кехлибар. Най-големият е с размер едва 1,5 милиметра. (Luo et al., Sci. Adv., 2026)
Еволюционно нововъведение, появило се неочаквано рано
„Находката е пряко фосилно доказателство, че сложният биосинтез на смола се е появил много по-рано, отколкото беше установено досега“, обяснява Луо.
„Производството на смола вероятно е било още едно важно еволюционно нововъведение – наред с появата на дърветата, дървесината, листата и по-дълбоките коренови системи. То може да е помогнало на ранните съдови растения да оцелеят и да се разпространят в сухоземните местообитания.“
Древната смола не е открита като блестящи златисти късчета, подобни на онези, които виждаме в бижутата или на страниците на палеонтологичните издания.
Изследователите попадат на 241 миниатюрни фрагмента с размери между едва 0,1 и 1,5 милиметра. Те са извлечени от 10 килограма въглища от формацията Hujiersite в крайния северозапад на Китай.
Частиците били толкова малки, че можели да бъдат забелязани само с помощта на ултравиолетова светлина. Под нейното въздействие те флуоресцирали и ясно се откроявали на фона на заобикалящата ги скала.
Същият фрагмент кехлибар, показан по-горе, заснет при ултравиолетово осветяване. (Luo et al., Sci. Adv., 2026)
Как учените доказват, че това наистина е кехлибар
Скалата, в която са открити частиците, вече е била надеждно датирана на 385 милиона години. Оставал обаче решаващият въпрос – какво всъщност представлява флуоресциращият материал?
„Първата ни реакция беше възторг, последван веднага от предпазливост“, разказва Луо.
„Определянето на кехлибар на възраст около 385 милиона години би било изключително откритие. Затова в началото разглеждахме частиците просто като органичен материал, наподобяващ смола, вместо предварително да приемем, че са истински кехлибар.“
Учените подлагат материала на цяла поредица от химични изследвания.
Едва след оптични анализи, инфрачервена спектроскопия и масспектрометрия те се убеждават, че частиците притежават характерните химични белези на смолите от иглолистен тип.
По-задълбоченият органично-геохимичен анализ разкрива и голямо разнообразие от терпеноидни съединения. Химичният профил наподобява този на смолите при съвременни и изчезнали голосеменни растения, макар че фрагментите са се образували още преди появата на истинските семенни растения.
Част от фосилизираните растения, открити по-рано във формацията Hujiersite. (Luo et al., Sci. Adv., 2026)
Защо древните растения са произвеждали смола
Учените не успяват да определят с точност коя група изчезнали растения е произвела смолата. Според тях обаче средата е криела достатъчно опасности, за да насърчи появата на подобен защитен механизъм.
Фосилната растителност в района насочва към няколко възможни източника, сред които прогимносперми и дървовидни плауновидни растения. Това са древни групи съдови растения, съществували преди масовото разпространение на семенните растения.
Още преди насекомите да се превърнат в значими растителноядни организми, природните пожари и паразитните гъби вероятно са били достатъчно сериозна заплаха, за да дадат еволюционно предимство на растенията, способни да отделят смола.
Тя е можела да запечатва нараняванията, да ограничава проникването на патогени и да подпомага възстановяването след поражения от огън. Това означава, че първоначалната ѝ роля може изобщо да не е била свързана със защита от насекоми, както често си представяме.
Оказва се, че този защитен механизъм има изключително дълга еволюционна история.
„Въглищният пласт, в който е открит кехлибарът, свидетелства за влажна и богата на органични вещества среда, благоприятна за образуването на въглища. Вероятно там са съществували разпръснати групи ранни съдови растения.“
„Гъбите и сухоземните членестоноги вече са били налице, но хранителните мрежи на сушата са били далеч по-прости от тези в по-късните гори“, обяснява Луо.
„Това е бил повратен период, през който растенията ставали по-високи, развивали дървесина и по-дълбоки корени и започвали да променят физическия облик на континентите. Именно по време на този мащабен екологичен преход са се образували миниатюрните частици кехлибар.“
Възможно е да съществува и по-древен кехлибар
Според Луо има сериозни основания да се предполага, че някъде по света може да се крият и още по-стари образци.
Молекулярни изследвания показват, че растенията вероятно са разполагали с гените, необходими за синтеза на терпени – химични съединения, участващи в образуването на смолата – много преди средния девон.
В публикацията си изследователите отбелязват също, че размерите на откритите частици са типични за кехлибар от палеозойската ера. Тя включва средния девон, но започва преди около 540 милиона години.
Следователно е възможно други древни образци вече да са били открити, но все още да не са разпознати като кехлибар. За да бъде разкрита истинската им природа, е необходима точната комбинация от съвременни методи за анализ.
„Най-подходящите места за търсене биха били богатите на органични вещества въглища от ранния девон, въглищните шисти и финозърнестите седименти, в които са запазени множество растителни кутикули и които са били подложени на сравнително слабо термично въздействие“, обяснява Луо.
„Ранният кехлибар вероятно е бил микроскопичен, срещал се е само на отделни места и лесно е можел да бъде объркан с друг органичен материал. Това може да обясни защо толкова дълго е оставал незабелязан.“
„Съчетаването на ултравиолетово изследване, внимателно извличане под микроскоп, инфрачервена спектроскопия и органично-геохимичен анализ може да разкрие и още по-древни находки.“
Откритието е публикувано в научното списание Science Advances.
