Всички знаем, че човекът има пет сетива. Все повече научни изследвания обаче показват, че разполагаме и с шесто, за което почти не се говори – а то може да се окаже не по-малко важно за благополучието ни от останалите.
Всъщност представата, че възприемаме света единствено чрез зрението, слуха, вкуса, обонянието и осезанието, е твърде опростена. В зависимост от използваното определение учените разграничават далеч повече от пет човешки сетива. Сред тях са усещането за равновесие, възприемането на положението на тялото в пространството, болката, температурата и вътрешното състояние на организма.
Какво представлява интероцепцията?
Това „шесто сетиво“ се нарича интероцепция – способността на организма да усеща и разпознава сигналите, които идват от собственото му тяло.
Чрез нея възприемаме процеси, които сякаш остават „невидими“, макар да протичат непрекъснато – сърдечния ритъм, дишането, глада, жаждата и телесната температура.
„Макар рядко да ѝ обръщаме внимание, това е изключително важно сетиво, защото помага на всички системи в организма да работят оптимално“, пишат психоложките Дженифър Мърфи от „Роял Холоуей“ към Лондонския университет и Фрея Прентис от Университетския колеж в Лондон в The Conversation през 2022 г.
„То ни предупреждава, когато тялото ни е излязло от равновесие – например подтиква ни да посегнем към чаша вода, когато сме жадни, или да свалим пуловера си, когато ни е прекалено топло.“
Дотук всичко изглежда сравнително просто.
В съвременната невронаука обаче интероцепцията не се разглежда непременно като един-единствен вътрешен „сензор“. По-скоро понятието обхваща множество канали, по които мозъкът получава информация от сърцето, белите дробове, стомашно-чревния тракт, кожата, мускулите и други части на тялото. Част от тези сигнали достигат до съзнанието ни, а други се обработват автоматично, без изобщо да ги забелязваме.
Как вътрешните сигнали влияят на психичното здраве?
Учените постепенно установяват, че интероцепцията не служи единствено за регулиране на основните ни биологични потребности. Тя може да има отношение и към редица състояния, свързани с психичното здраве, сред които тревожността и депресията, посттравматичното стресово разстройство и хранителните разстройства.
Изследванията в тази област все още са на сравнително ранен етап. Основната хипотеза е, че сигнали като мускулното напрежение, промяната в дишането и ускоряването на пулса помагат на мозъка да прецени дали дадена ситуация е безопасна, или крие заплаха.
Когато възприемането или тълкуването на тези сигнали е нарушено, това може да допринесе за възникването или задълбочаването на определени психични състояния.
Човек с тревожност например може да долавя особено отчетливо ускорения си пулс по време на социално общуване. Насочването на вниманието към сърдечния ритъм може допълнително да засили дискомфорта и да го накара да възприеме иначе безобидната ситуация като заплашителна.
Това подсказва, че връзката между телесните сигнали и емоционалното ни състояние е двупосочна. Емоциите влияят върху начина, по който работи тялото, но и усещанията от тялото могат да променят начина, по който преживяваме емоциите си.
Не бива обаче да се прави прибързаният извод, че съсредоточаването върху телесните усещания само по себе си е лечение. Интероцепцията се проучва като възможен механизъм и терапевтична мишена, но психичните разстройства имат сложно преплитане от биологични, психологически и социални причини. Наред с професионалната помощ, данните показват, че редовната физическа активност може да облекчи симптомите на тревожност и депресия, без да замества лечението, назначено от специалист.
Има ли разлики между мъжете и жените?
Анализ на Мърфи и Прентис, обхванал 93 изследвания, установява съществени различия в интероцептивната точност при мъжете и жените. При задачи, свързани с усещането и отчитането на сърдечния ритъм, жените средно показват по-ниска точност.
Според авторките това би могло отчасти да помогне да се обясни защо състояния като тревожност и депресия се срещат по-често при жените, отколкото при мъжете, след настъпването на пубертета. В своя материал за The Conversation те подчертават, че връзката е сложна и все още не е напълно изяснена.
По-ниският резултат при определена лабораторна задача обаче не означава непременно по-слаба телесна осъзнатост във всекидневието. Точността, вниманието към вътрешните сигнали, увереността в собствената преценка и способността човек да опише дадено усещане са различни страни на интероцепцията и невинаги се променят по един и същи начин.
Мърфи и Прентис далеч не са единствените учени, които изследват тази връзка.
Защо гладът влияе на настроението?
Експеримент, публикуван в списание eBioMedicine, проучва как гладът се отразява на настроението. Резултатите показват, че хората с по-точна интероцепция изпитват по-малки колебания в настроението в сравнение с онези, при които връзката между телесните сигнали и съзнателното им възприемане е по-слаба.
В изследването участват 90 здрави възрастни, чиито нива на глюкоза са проследявани непрекъснато в продължение на четири седмици. Чрез приложение на смартфон участниците редовно оценяват усещането си за глад, ситост и моментното си настроение.
Резултатите показват, че връзката между глюкозата и настроението не се определя единствено от стойностите на кръвната захар. От значение е и доколко човек осъзнава промените в собственото си енергийно състояние.
„Това не означава, че тези хора никога не са изпитвали глад – те просто изглежда са успявали по-добре да поддържат настроението си стабилно“, пише медицинският психолог и автор за кореспонденция Нилс Крьомер от Тюбингенския университет в Германия в The Conversation.
С други думи, гладът не е просто биохимична промяна, протичаща някъде в тялото. Значение има и начинът, по който мозъкът регистрира, тълкува и вписва този сигнал в цялостното ни емоционално състояние.
Анорексията и сигналите, които остават нечути
Едни от най-впечатляващите доказателства за ролята на интероцепцията идват от проучване на учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис, посветено на хора с анорексия нервоза.
Изследователите предполагат, че при засегнатите от заболяването способността да „чуват“ и разпознават собствените си вътрешни сигнали за глад може да е нарушена.
За да проверят тази хипотеза, учените използват поглъщаема вибрираща капсула, която предизвиква усещания в стомашно-чревния тракт. Резултатите показват, че участничките с анорексия действително възприемат тези вътрешни сигнали по различен начин – включително след възстановяването на телесното им тегло.
„Хората с анорексия нервоза не просто пренебрегват сигналите, които идват от тялото“, обяснява Сахиб Халса, старши автор на изследването и невроучен.
„По-скоро нервната им система може да обработва усещанията от стомашно-чревния тракт по различен начин. Така тези сигнали стават по-трудни за разпознаване, по-трудно им се доверяваме и по-трудно се учим от тях. С течение на времето това може да допринесе за запазването на симптомите дори след възстановяването на теглото.“
Това не означава, че анорексията може да бъде обяснена единствено с нарушения в интероцепцията. Заболяването е сложно и се определя от взаимодействието на биологични, психологически и социални фактори. Резултатите обаче дават възможно обяснение защо възстановяването на теглото невинаги е достатъчно, за да изчезнат напълно симптомите.
Особено при деца и юноши ранното разпознаване на възможните признаци на хранително разстройство и навременната консултация с лекар или специалист по психично здраве могат да бъдат от решаващо значение.
Съществува ли изобщо едно общо „шесто сетиво“?
Не всички учени са убедени, че интероцепцията трябва да се разглежда като единно сетиво. В провокативна статия, публикувана във Frontiers in Psychology, се заявява: „Няма такова нещо като интероцепция“.
Авторите, ръководени от когнитивния учен Феликс Шьолер, признават, че заглавието е умишлено провокативно. Те не отричат съществуването на вътрешните телесни усещания. Според тях проблемът е, че твърде много различни процеси се обединяват под общото понятие „интероцепция“.
„Макар заглавието на статията съзнателно да е провокативно, то има за цел да открои съществен проблем в тази научна област – понятието „интероцепция“ често се използва по начин, който прикрива сложността и многообразието на явленията, които би трябвало да описва“, пише екипът.
И учените може би имат основание. Бари Смит от Лондонския университет твърди, че хората всъщност разполагат с до 33 различни сетива. Точният им брой зависи от това как определяме понятието „сетиво“ и дали например възприемането на сърдечния ритъм, дишането, температурата, болката, глада и равновесието се разглеждат като отделни системи.
Затова изразът „шесто сетиво“ е удобен начин темата да бъде обяснена на широка публика, но не бива да се приема като окончателна научна класификация.
Тялото и мозъкът са в постоянен диалог
Това, което можем да кажем със сигурност, е, че човешкото сетивно възприятие е далеч по-богато, отколкото обикновено си представяме. Дори да не сме дали точни наименования на всички тези способности и учените все още да спорят как трябва да бъдат класифицирани, те играят по-голяма роля за физическото и психичното ни благополучие, отколкото осъзнаваме.
„По-доброто разбиране на всички фактори, които влияят върху интероцептивните способности, може един ден да допринесе за разработването на по-ефективни методи за лечение на редица състояния, свързани с психичното здраве“, пишат Прентис и Мърфи.
Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров
