Ново проучване разглежда какви тайни пазят хората и как това се отразява на всекидневния им живот.

Ако някоя тайна ви тежи, може би ще ви утеши мисълта, че далеч не сте единствени — освен, разбира се, ако става дума за нещо наистина ужасяващо; тогава по-добре да не намирате утеха в това. Смята се, че средностатистическият човек пази пет тайни, които не е споделял с абсолютно никого. Ново изследване обаче стига до извода, че хората носят в себе си около девет „умерено значими“ тайни.

Тайните не са проблем само за онези, които остават в неведение. Те могат да тежат и на човека, който ги пази — понякога дори да се свързват със симптоми на тревожност и депресия. Именно това подтиква психолози от Университета в Мелбърн да проучат явлението по-задълбочено.

„Тайните присъстват в мислите на хората по-често, отколкото биват премълчавани в разговор“, пишат авторите на изследването. „Данните сочат, че подобно връщане на ума към тайните може да навреди на благополучието, но механизмите зад тази връзка все още не са напълно изяснени.“

Как е проведено изследването?

Предишни проучвания показват, че хората мислят за своите тайни два пъти по-често, отколкото им се налага активно да ги прикриват пред другите. Тези резултати обаче се основават на лични оценки на участниците, направени по спомен за предходния месец или седмица. За да получи по-точна картина, екипът набира 240 доброволци, които в продължение на две седмици попълват ежедневни дневници. Общо те завършват 2764 дневни анкети.

Оказва се, че средният участник в изследването пази девет настоящи тайни, към които изпитва сравнително негативни чувства и които определя като „умерено значими“. Участниците са попитани и какъв тип тайни крият. Най-често срещаната е свързана с това, че са излъгали — 78%. Следва тайно недоволство от някаква физическа черта — 71%. Сред най-честите са още финансова тайна — 70%, тайно романтично желание — 63%, и тайно сексуално поведение — 57%.

Защо тези данни не бива да се обобщават прибързано?

Въпреки това тези числа не бива автоматично да се пренасят върху цялото население. При набирането на участници изследователите уточняват, че доброволците трябва да имат поне една актуална тайна, за да се включат. Затова е възможно хората, които пазят тайни, по принцип да пазят повече от една, докато значителна част от хората изобщо да не крият нищо съществено. Самото изследване се фокусира не толкова върху броя на тайните, колкото върху това как те влияят на човека — макар че и първият въпрос безспорно е любопитен.

Когато мисълта сама се връща към тайната

Изследването показва, че мислите на хората по-често се връщат към тайните спонтанно, а не умишлено. Освен това, когато умът им сам се отклонява към дадена тайна, участниците по-често мислят за тревоги и притеснения, свързани с нея. В дните, в които са мислили за тайната целенасочено, те са се тревожили по-малко.

Хората, които по-често съзнателно са насочвали вниманието си към своята тайна, са били по-склонни да фантазират за нея. Обратно — онези, при които мисълта сама е блуждаела към темата, са били по-склонни да се тревожат. Разбира се, от значение вероятно е и самият характер на тайните, които човек пази.

Като цяло екипът установява, че спонтанното връщане на мислите към тайната не е свързано с положителни емоции.

„Ако хората съзнателно извикват дадена тайна в ума си, за да фантазират или да мечтаят, това може да им носи положително усещане“, пише екипът. „Ако обаче целенасочено мислят за тайната, за да осмислят нейното значение или последици, тези мисли може да бъдат свързани с негативни преживявания в момента — дори ако в дългосрочен план подобно осмисляне им помогне да стигнат до някакво разрешение.“

Тайните имат цена

Както ни научи леля Мей в The Amazing Spider-Man: „Тайните имат цена.“ Затова екипът се надява занапред да проучи дали съзнателното размишление върху дадена тайна — например от страна на агент от тайните служби — може да бъде полезно за човека, който я пази.

„Нашите открития подсказват, че цената, която пазенето на тайна има за благополучието, може да е резултат от порочен кръг от негативни когнитивни и емоционални процеси, свързани с тази тайна“, добавят изследователите.

Изследването е публикувано в сървъра за предпечатни научни публикации PsyArXiv.