4 стъпки за преодоляване на тревожността

22 юни 2018 г., 10:22
17856

Снимка: Shutterstock

Човешкият мозък е виртуоз в създаването на излишна тревога. Добрата новина е, че тя може да се отстрани, когато знаете какво я причинява. Eто четири стъпки, които ще ви помогнат да успокоите топката, независимо какво ви вълнува.

1. Това е просто едно вещество

Кортизол. Това химично вещество ви кара да се чувствате зле. Организмът ви го елиминира за няколко часа, така че би трябвало скоро да се почувствате добре отново – освен ако не задействате отделянето на още през това време. За съжаление това е трудно – кортизолът създава чувство на застрашеност, което кара мозъка ви да търси заплахи. Но можете да намерите прекъсвача, който го изключва, ако научите как мозъкът ви дефинира „заплахите“.

2. „Заплахите“ са просто невронни пътища

Нещата, които са ви карали да се чувствате зле в миналото, са изградили невронни пътеки в мозъка ви, които задействат отделянето на кортизол, когато видите нещо, което свързвате с неприятно чувство. Тези пътища, изградени преди осемгодишна възраст и по време на пубертета се превръщат в най-удобните магистрали на мозъка ви, така че всичко, което ви е карало да се чувствате зле през тези години е програмирало алармената система на мозъка ви. Тревожните сигнали са повече, отколкото е нужно, при всеки от нас, защото се чувстваме застрашени от малки неща, които са били „опасни“ за нас преди години. Много от тревожните сигнали все още са ценни: те ни предпазват да не паднем от високо и да не тръгваме със съмнителни непознати. Но те са лош пътеводител за живота.

3. Можете да си изградите нови самоуспокояващи механизми

Самоуспокоението също е комплект от невронни пътеки, изграден преди дълги години. Човешкото същество се ражда беззащитно и уязвимо. Първата верига от нервни пътища, върху която се полага по-нататъшния опит, е неотложното чувство, че имаме нужди, които не можем да посрещнем сами.

Научаваме да се успокояваме всеки път, когато дадена нужда е посрещната, с малка помощ от света около нас. До края на пубертета сме натрупали невъзможен набор от самоуспокояващи механизми. Много от тях са ценни, но други имат не винаги добри последици или вече не са адекватни.

Но ако продължавате да повтаряте старите успокояващи навици, резултатите ще са все същите. Можете да изградите нов навик за самоуспокоение, но е трудно, защото старите пътища са толкова удобни. Да прокарате нова пътека през джунглата от неврони изисква труд, а пътеката скоро изчезва, ако не минавате по нея всеки ден. Ако повтаряте дадено нещо (действие, мисъл, каквото и да било) в продължение на 45 дни без да пропускате, ще установите нова невронна пътека. Изберете нова реакция към тревогата. След което инвестирайте 45 дни време и енергия в нега. Резултатът ще ви хареса.

4. Не чакайте светът да оправи нещата

Често обвиняваме обществото за тревожността и очакваме светът просто да се промени, преди да можем да се успокоим. Но ако чакате света да влезе в мозъка ви и да ви направи спокойни, животът просто ще мине покрай вас.
Помнете, че маймуните са имали същите тревоги, каквито имаме и ние днес, преди милиони години. И днес те имат политики във и извън групата и чешат гърба на други маймуни, които не им връщат услугата. Социалната тревожност е част от живота на бозайниците.

Когато сте далеч от физически заплахи, нашият мозък на бозайник се съсредоточава върху социалните заплахи. Винаги е било така, затова не очаквайте светът да се промени по начин, който ви решава този проблем. Слушайте песента Don't Wait Too Long (Не чакай твърде дълго) всеки път, когато се изкушавате да се облегнете обратно на старите си схеми – и ще успеете да програмирате ума си по нов начин.

Фокусирайте се върху стъпките, които удовлетворяват нуждите ви, защото това стимулира отделянето на допамин. Този невротрансмитер бързо облекчава неприятното чувство от кортизола, защото по този начин е устроен да работи нашият мозък.

Автор: Лорета Грациано Бройнинг, професор по мениджмънт в Държавния университет на Калифорния, САЩ; автор на книгата Habits of a Happy Brain (Навиците на щастливия мозък)

Източник: Psychology Today

Коментари