Когато говорим за остаряване в добро здраве, обикновено първо се сещаме за храненето, движението и социалните контакти. Все повече изследвания обаче показват, че картината е по-богата и че зад дълголетието може да стои още един важен фактор.
Проучване сред хора, живеещи в Сардиния, Италия – една от т.нар. сини зони в света, където повече хора достигат до забележителната възраст от 100 години – насочва вниманието към нещо, което често остава на заден план.
Липсващото парче от пъзела може да се окаже личността.
Причината е, че личността влияе върху начина, по който реагираме на трудностите, общуваме със света и изграждаме навиците си. А именно тези навици и поведения могат да ни помагат да останем активни и ангажирани с живота с напредването на възрастта, посочва екип, ръководен от психолога Мария Киара Фастаме от Университета в Каляри, Италия.
„Тези резултати подсказват, че комбинацията от адаптивни личностни черти и ресурси за справяне с трудностите насърчава по-активен начин на живот“, пишат изследователите в статия, публикувана в International Journal of Applied Positive Psychology, „и дава по-добра представа за механизмите на успешното остаряване“.
Защо личността е трудна за отделяне от останалите фактори
Да се определи точната роля на личността не е лесно. Здравословното остаряване зависи от множество фактори – от гените и средата до начина на живот, социалната подкрепа и достъпа до здравеопазване. Затова е трудно да се изолира влиянието само на един елемент.
Именно по тази причина учените проявяват толкова силен интерес към малкото на брой сини зони по света – места, за които се смята, че хората живеят по-дълго от средното и по-рядко страдат от някои заболявания.
Важно е обаче да се направи уточнение: нито една личностна черта не е „магическа рецепта“ за дълголетие. По-вероятно е тя да бъде част от по-широка система – движение, любопитство, социална активност, чувство за смисъл и способност за приспособяване. В този смисъл новото изследване се вписва в по-голямата картина, в която социалната среда също има значение. Неслучайно други проучвания свързват социалната изолация при възрастните хора с промени в мозъка и с по-висок риск за когнитивното здраве.
Какво изследват учените в Сардиния
Фастаме и колегите ѝ съсредоточават работата си върху Сардинската синя зона.
Те искат да установят дали личностните черти са свързани с психологическото благополучие и с качеството на живот, свързано със здравето – показател, известен като HRQoL, който обхваща както физическото, така и психичното здраве.
Храненето, движението и социалните връзки са факторите, които най-често се свързват със здравословното остаряване. Снимка: Miljan Zivkovic / Shutterstock
Предишни проучвания, включително такива, ръководени от Фастаме, вече са показвали, че хората, живеещи в сини зони, постигат по-високи резултати по показатели като устойчивост, психологическо благополучие и оптимизъм. Досега обаче не е било правено по-подробно изследване на личностния им профил.
Учените предполагат, че по-адаптивните личностни черти ще бъдат свързани с по-добро качество на живот, свързано със здравето.
Те очакват също хората с такива черти да имат по-високо психологическо благополучие и да отделят повече време за хобита в сравнение с хората, които не живеят в синя зона.
125 души на възраст от 71 до 101 години
В изследването участват 125 възрастни души на възраст между 71 и 101 години. От тях 55 живеят в синята зона, а 70 – в близка общност извън нея.
Двете общности са избрани така, че да бъдат възможно най-сходни по социално-икономически и културен профил. Освен това жителите им имат достъп до една и съща безплатна здравна система, осигурявана от италианската държава.
Всеки участник преминава през серия от тестове, въпросници и интервюта. Те оценяват психичното и физическото му здраве, начина му на живот – включително свободното време и хобитата – както и т.нар. Голяма петорка на личността: отвореност към опита, съвестност, екстраверсия, добронамереност и невротизъм.
Черта, която се откроява: отвореност към опита
Един резултат се откроява особено ясно: хората в синята зона не постигат значително по-високи резултати по отношение на качеството на живот, свързано със здравето.
Това, което ги отличава, е много по-високото ниво на отвореност към опита – една от петте основни личностни черти. С други думи, те проявяват по-силно любопитство, по-голям интерес към ученето и по-голяма готовност да се занимават с нови идеи, да опитват нови неща и да останат интелектуално активни.
Жителите на синята зона показват също по-добри умения за справяне с трудностите, по-висока емоционална компетентност и прекарват повече време в занимания, които стимулират ума или тялото.
Това е важен нюанс. Дълголетието не се свежда само до това какво ядем или колко често се движим. То може да зависи и от това доколко човек остава любопитен, включен и готов да участва в живота. В тази посока са и данните за пеенето и груповите занимания при възрастните хора, които съчетават когнитивна стимулация, социален контакт и емоционално участие.
Какво показва групата като цяло
Когато разглеждат участниците като една обща група, без да ги разделят на живеещи в синя зона и извън нея, учените откриват още няколко интересни закономерности.
Хората с по-висока отвореност към опита обикновено имат по-добро психологическо благополучие и отделят повече време за хобита.
Хората с по-висока съвестност по-често съобщават за по-голяма удовлетвореност от живота и показват по-добри умения за справяне с трудностите.
Обратно, хората с по-високи нива на невротизъм са склонни да оценяват по-ниско качеството си на живот, свързано със здравето.
Тук е важно да се подчертае: изследването не казва, че „отворените“ хора непременно живеят по-дълго. То показва, че определени личностни характеристики могат да бъдат свързани с поведения, които подкрепят по-активното и по-пълноценно остаряване.
Личността не действа сама
Изследователите не смятат, че личността влияе пряко върху продължителността на живота. По-скоро тя може да променя начина, по който човек живее.
Например човек, който е любопитен и интелектуално ангажиран със света, може по-често да търси нови преживявания, да поддържа социални връзки, да се захваща с хобита, да остава физически активен и да продължава да учи.
С други думи, личността не замества храненето, движението или социалните контакти. Тя може да бъде факторът, който помага тези поведения да се появят и да се запазят във времето.
Затова темата за личността трябва да се разглежда заедно с по-познатите фактори. Например средиземноморската диета и когнитивното здраве остават важна част от разговора за остаряването, но не изчерпват въпроса как човек запазва активност, смисъл и адаптивност с годините.
Ограниченията на проучването
Проучването е сравнително малко и наблюдателно, затова не може да докаже, че личността причинява здравословно остаряване. Според авторите са необходими допълнителни изследвания, за да се установи в каква посока действат тези връзки.
Едно от най-дългите изследвания на столетници например е установило, че междупоколенческата грижа, родителската ангажираност и личностни фактори – включително силното усещане за цел и смисъл – също могат да бъдат свързани с дълголетието.
В същото време не бива да се подценява и генетиката. Данни за гени, свързани с изключителното дълголетие, показват, че биологичната предразположеност може да има значение. Именно това прави темата толкова интересна: гените, средата, навиците и личността вероятно не се конкурират помежду си, а се преплитат.
Какво добавя това към разбирането за дълголетието
Новите резултати се вписват в нарастващия брой доказателства, че психологическите черти могат да играят роля наред с добре познатите фактори като хранене, движение и социална свързаност.
Основният извод не е, че трябва да се опитваме да „сменим“ личността си. По-скоро изследването подсказва, че качества като любопитство, готовност за учене, емоционална гъвкавост и активна връзка със света могат да подкрепят поведенията, които правят остаряването по-здравословно и по-смислено.
Резултатите са публикувани в International Journal of Applied Positive Psychology.
