Една мъдра жена, която пътувала из планината открила скъпоценен камък в речния поток. На следващия ден срещнала изгладнял пътник и отворила торбата си, за да сподели с него храната, която носела.
Гладният пътешественик видял скъпоценния камък и я помолил да му го даде. Тя го направила без колебание. Пътникът продължил по пътя си, зарадван от големия късмет. Той знаел, че камъкът бил толкова скъп, че можел да му осигури прехраната за цял живот. След няколко дни обаче той се върнал обратно по пътя, за да намери мъдрата жена и да ѝ върне камъка.
„Вървях и размишлявах – казал ѝ той, когато най-сетне я открил. – Знам колко ценен е този камък, но ти го връщам с надеждата, че можеш да ми дадеш нещо още по-ценно. Можеш ли да ми дадеш това, което е в теб, което те накара да ми дадеш този камък?“
Понякога това, което носим вътре в себе си, е по-нужно на хората от всички подаръци и земни блага.
Източник: wisdomcommons.org
