Астрономите от години изследват звуковите вълни, които се разпространяват във вътрешността на Слънцето. Този метод, известен като астеросеизмология, а когато се прилага конкретно към Слънцето — като хелиосеизмология, позволява на учените да надникнат в процеси, които иначе остават скрити под видимата му повърхност.

Сега данни, събирани в продължение на близо 40 години, показват, че този слънчев „пулс“ може би се променя — и то по начин, който има значение не само за самата звезда, но и за Земята.

Слънчевият цикъл не се държи както преди

Слънцето преминава през приблизително 11-годишен цикъл на активност — от един минимум до следващия. В момента вече сме малко след пика на слънчевата активност в рамките на Цикъл 25. Новото изследване обаче показва, че още от Цикъл 23 насам връзката между вътрешните трептения на Слънцето и обичайните повърхностни показатели за активност вече не е същата.

Цикъл 24 се оказа изненадващо слаб по почти всички стандартни измерители. Цикъл 25, от своя страна, изглежда по-скромен, ако се съди само по някои повърхностни признаци, но сеизмичните данни разказват друга история: вътрешно той е бил особено силен и активен.

Магнитната активност се измества все по-близо до повърхността

Трептенията с ниски, средни и високи честоти сочат към възможна структурна промяна във вътрешността на Слънцето. Според учените магнитната активност — тоест начинът, по който се проявява слънчевият цикъл — се съсредоточава във все по-плитък слой непосредствено под фотосферата, видимата повърхност на нашата звезда.

Тези дългосрочни промени са установени благодарение на данни, събирани между 1987 и 2025 г. от шестте телескопа на Birmingham Solar Oscillations Network (BiSON) — Бирмингамската мрежа за наблюдение на слънчеви трептения.

„Слънцето има свой собствен активен биоритъм, който поражда възходи и спадове в магнитната активност и оформя космическото време. Традиционните измервания на повърхността обаче не показват цялата картина — а именно, че Слънцето може би навлиза в различен режим на поведение, който се разгръща в мащаба на десетилетия“, казва водещият автор на изследването проф. Бил Чаплин от Университета в Бирмингам в официално изявление.

„Открихме доказателства за системни промени в цикъла на слънчевата активност. Най-важното е, че с всеки следващ цикъл магнитната активност се ограничава все по-плътно близо до повърхността. Това е първото подобно откритие и то би било невъзможно без продължителните наблюдения на BiSON.“

Какво означава това за Земята

Слънчевата активност влияе пряко на нашата планета и на космическото време около нея. Един по-силен слънчев цикъл може да доведе до повече геомагнитни бури, които от своя страна могат да засегнат комуникации, спътници, електропреносни мрежи и навигационни системи.

Подобни процеси са свързани и с мощни слънчеви изригвания. В по-безобидната си и зрелищна форма засилената активност може да доведе до явления като полярно сияние над България. Именно затова разбирането на механизмите, които управляват поведението на Слънцето, е от решаващо значение за по-точните прогнози.

„Установихме, че връзката между вътрешните слънчеви трептения и активността на повърхността се е променила през последните няколко цикъла“, казва проф. Сарбани Басу от Йейлския университет.

„Тази тенденция не може да се обясни просто с по-слаби магнитни полета. По-скоро тя показва структурна реорганизация в начина, по който магнитната активност на Слънцето се съхранява под повърхността.“

Временна фаза или трайна промяна?

Остава големият въпрос: наблюдаваме ли дългосрочна промяна в поведението на Слънцето, или това е временно отклонение, след което звездата ни ще се върне към предишния си ритъм?

За да намери отговор, екипът ще продължи да използва BiSON през оставащата част от Цикъл 25, както и по време на Цикъл 26, чието начало се очаква около 2030 г.

Изследването е публикувано в Monthly Notices of the Royal Astronomical Society.