Науката зад фалшивите спомени

Първото е вярно. Но ако сте си го представили с елегантен монокъл, значи току-що сте преживели фалшив спомен.

Фалшивите спомени са спомени за събития, които никога не са се случвали, или за факти, които не са верни. Умът ни, подобно на компютър, може да съхранява и обработва огромно количество информация. Но не е безпогрешен. Спомените могат да се променят под влияние на внушение и дезинформация или да се изкривят с времето.

Учени от катедрата по психология на Чикагския университет, сред които проф. Дейвид Гало и доц. Уилма Бейнбридж, изследват какво се случва в мозъка, когато се формират фалшиви спомени, и защо понякога много хора споделят един и същи неверен спомен — явление, известно като ефекта на Мандела.

Разбирането на границите на човешката памет може да промени начина, по който участваме в политическия живот, възприемаме медиите, оценяваме свидетелски показания в съдебни процеси и дори мислим за собственото си минало.

Какво е фалшив спомен?

Фалшивият спомен е спомен за нещо, което не се е случило или не отговаря на истината. Той може да бъде изкривена версия на реален спомен или напълно измислен спомен. Важно е да се подчертае, че фалшивите спомени не са същото като забравянето или лъжата.

Фалшивите спомени могат да пренаписват факти и общи знания — това, което учените наричат семантична памет. Те могат да променят и спомените ни за конкретни минали събития, известни като епизодична памет. Например може да сте напълно убедени, че миналата седмица сте вечеряли спагети болонезе, когато всъщност сте яли суши.

Според проф. Гало от Чикагския университет, който изследва епизодичната памет, има доказателства, че тези два типа памет са свързани с различни системи в мозъка, които често взаимодействат помежду си.

Фалшивите спомени могат да бъдат и колективно преживяване — най-често описвано като ефект на Мандела. То се проявява, когато много хора, понякога в различни части на света, имат един и същи неверен спомен. Терминът идва от случай, при който мнозина твърдят, че си спомнят как южноафриканският президент Нелсън Мандела умира в затвора през 80-те години на XX век. В действителност Мандела умира като свободен човек през 2013 г. на 95-годишна възраст.

Макар мислители да разсъждават върху природата на паметта още от времето на Платон и Аристотел, експерименталното изследване на фалшивите спомени — особено на начина, по който те се отразяват на мозъка — започва през 70-те години на XX век.

Какво причинява фалшивите спомени?

Учените все още не знаят със сигурност какво точно поражда фалшивите спомени. Известно е обаче, че фактори като времето, внушението, дезинформацията и близко свързани образи или думи могат да допринесат за появата им. Ето няколко възможни обяснения:

Мозъкът попълва празните места

Понякога фалшивите спомени възникват, защото мозъкът се опитва да пести място и енергия — подобно на устройство за съхранение на данни. „Не запазваме в паметта си всичко, което виждаме“, казва доц. Уилма Бейнбридж от Чикагския университет. „Затова ни се налага да използваме ефективни мисловни преки пътища.“

Например, вместо да „запише“ всеки предмет в една всекидневна, паметта може да добави масичка за кафе или лампа, защото тези предмети се вписват в представата ни за това как обикновено изглежда една всекидневна.

Още от 70-те години на XX век психолозите изследват как асоциациите и внушенията могат да внедряват фалшиви спомени.

За да изучават този процес, психолозите често използват експериментален модел, наречен парадигма Deese-Roediger-McDermott (DRM). Изследователите представят на участниците списък от тясно свързани думи, например: сънувам, легло, буден, почивка. Когато след това ги помолят да си припомнят думите от списъка, много хора добавят и думата „сън“, въпреки че тя изобщо не е била включена.

„Всички правят тази асоциация, защото на практика сами са я извели“, казва Гало. „Това е още един начин, по който собственият ни ум активира своя собствена дезинформация.“

Познатост и повторение

Честото повторение може да повлияе на това колко ни харесва нещо — явление, известно като ефект на простото излагане. Именно затова понякога започваме да харесваме поп песен, след като сме я чули безброй пъти.

Учените смятат, че повторението може да влияе и върху усещането ни дали дадено твърдение е вярно. Политици и рекламодатели често се възползват от това явление, наречено ефект на илюзорната истина. След достатъчно повторения едно твърдение може да започне да „звучи“ вярно, дори когато не е.

Възраст, стрес, липса на сън и употреба на вещества

Изследвания показват, че фактори като възрастта, стресът, недоспиването, както и употребата на наркотици и алкохол могат да увеличат вероятността от фалшиви спомени.

Има обаче важни изключения. Например съществуват доказателства, че увеличаването на фалшивите спомени с напредването на възрастта не е неизбежно. Освен това приемът на THC — основната психоактивна съставка в канабиса — може всъщност да намали фалшивите спомени, като затрудни мозъка да изгражда близки асоциации.

Някои предмети и лица се запомнят по-лесно

В лабораторията Brain Bridge Lab към Чикагския университет Бейнбридж изучава запомняемостта — тоест колко лесно запомняме изображения, предмети и лица.

В проучване, проведено в Института по изкуствата в Чикаго, например, изследователите установяват, че някои произведения на изкуството трайно се запомнят по-лесно от други, докато други последователно се забравят по-често. Този резултат е възпроизведен и от техния модел за машинно обучение ResMem, създаден да предсказва колко запомнящо се е дадено изображение.

Бейнбридж открива и връзка между това колко запомнящо се е нещо или някой и вероятността да предизвиква фалшиви спомени.

„Установихме, че има изображения и лица, които просто пораждат много фалшиви спомени“, казва Бейнбридж. Ако често ви казват, че изглеждате познати, възможно е да имате лице, което предизвиква своеобразен ефект на Мандела.

Учените все още не знаят защо се случва това, но са установили, че по-дружелюбните и по-привлекателни лица обикновено предизвикват повече фалшиви спомени. Така че, спокойно — ако имате такова лице, не сте сами.

Какво представлява ефектът на Мандела?

Ефектът на Мандела е явление от епохата на интернет, при което много хора споделят един и същи неверен спомен за имена, събития или изображения. Терминът е въведен през 2009 г. от изследователката на паранормални явления Фиона Брум, за да опише ярките си, но неверни спомени, че Нелсън Мандела е починал в затвора през 80-те години на XX век, въпреки че той умира през 2013 г. Когато тя споделя преживяването си онлайн, други хора разказват сходни подробности.

Оттогава терминът „ефект на Мандела“ се използва за колективното погрешно припомняне на лога на марки, попкултурни образи и дори изписването на името на обичано семейство измислени мечета. Детските книги са за Berenstain Bears, а не за често погрешно припомняните Berenstein Bears.

Един от най-известните примери е свързан с „Междузвездни войни“. Много хора помнят репликата на Дарт Вейдър като „Люк, аз съм твоят баща“, но в „Империята отвръща на удара“ (1980) той всъщност казва: „Не, аз съм твоят баща.“

Подобни примери са тълкувани като доказателство за какво ли не — от паралелни вселени до пътуване във времето. Учените обаче ги разглеждат по друг начин: като възможност да разберат по-добре как се формират фалшивите спомени.

Какво е визуален ефект на Мандела?

Визуалният ефект на Мандела се отнася до споделени фалшиви визуални спомени за популярни герои или лога. Въпреки че многократно са виждали официалните изображения, хората често помнят една и съща грешна версия. Така например мнозина погрешно си спомнят човечето от „Монополи“ с монокъл или логото на Fruit of the Loom с рог на изобилието.

В пионерско проучване от 2022 г., посветено на визуалния ефект на Мандела, екип, ръководен от Бейнбридж, моли участниците да нарисуват по памет няколко популярни персонажа. Оказва се, че хората последователно повтарят едни и същи грешки — например рисуват Пикачу от Pokémon с черен връх на опашката, въпреки че персонажът никога не е изглеждал така.

Според Бейнбридж тези изследвания потвърждават нещо, което интернет отдавна подозира: понякога споделяме едни и същи фалшиви спомени.

„Визуалният ефект на Мандела е чудесен пример за това как интернет и социалните мрежи ни позволяват да откриваме нови психологически явления“, казва Бейнбридж.

Как фалшивите спомени влияят на живота ни?

Фалшивите спомени могат да имат реални последици — от погрешно разпознаване на човек в полицейска редица до разпространение на дезинформация. Проучвания показват, че разчитането на паметта и на свидетелските показания в съдебни процеси може да доведе до погрешни разпознавания и несправедливи присъди.

През 90-те години на XX век между психолози и терапевти избухва ожесточен дебат за природата на фалшивите и потиснатите спомени. Той понякога е наричан „войните за паметта“. В този период рязко зачестяват случаите, в които терапевти твърдят, че техни възрастни пациенти са възстановили дълбоко потиснати спомени за сексуално насилие в детството. Някои от тези твърдения водят до съдебни дела.

Изследователи на паметта като Елизабет Лофтъс категорично възразяват, че определени терапевтични техники, включително хипнозата, не разкриват потиснати спомени, а по-скоро създават фалшиви. Други смятат, че скептицизмът към възстановените спомени дискредитира жертвите на насилие и ги травматизира допълнително.

Кой е по-застрашен от фалшиви спомени?

Повечето хора преживяват фалшиви спомени в някакъв момент от живота си. Изследванията показват, че фактори като възраст, стрес, липса на сън, както и употреба на наркотици и алкохол могат да повишат вероятността това да се случи.

Според Гало, който изследва стареенето и паметта, истинските и фалшивите спомени активират едни и същи мозъчни области, включително хипокампа — зоната, която участва във формирането на асоциации.

„И истинските, и фалшивите спомени обикновено активират хипокампа“, казва Гало. „Една от причините е, че когато имаме ярки фалшиви спомени, често си припомняме отделни части или детайли от нещо, което действително се е случило.“

С напредването на възрастта хипокампът започва да работи по-неефективно. Същото важи и за префронталната кора, която наблюдава и редактира спомените.

„Когато в застаряващия мозък настъпят такива промени, хората стават по-податливи на подобни изкривявания на паметта“, казва Гало.

Въпреки това изследванията показват, че увеличаването на фалшивите спомени с напредването на възрастта не е неизбежно. То зависи от това колко добре старее мозъкът и колко сложна е информацията, която човек се опитва да запомни.

Как да разпознаем фалшив спомен? И можем ли да се предпазим?

Вероятно не можем със сигурност да разпознаем фалшивия спомен в момента, в който го преживяваме. Хората обикновено са по-малко уверени в спомени, които не са точни, но тази увереност може да се промени, ако фалшивият спомен бъде повтарян или подсилван. Затова като правило е по-добре да не разчитаме единствено на паметта си. Записките, личните снимки и видеа могат да помогнат истинските спомени да се запазят по-ясно.

Макар че вероятно не можем напълно да се предпазим от фалшиви спомени, учените подчертават нещо особено важно: паметта ни е несъвършена и податлива на пристрастия — дори когато става дума за новини или световни събития. По-вероятно е да запомним нещата по начин, който ни устройва или потвърждава убежденията, които вече имаме.

Гало дава пример с двама спортни фенове, които гледат един и същи мач, но после го помнят различно. „Има много изследвания, които показват, че дори когато хората искрено се стараят да възприемат и запомнят мача точно, те са склонни да помнят, че съдиите са ощетили именно техния отбор“, казва той.

В епоха, в която дезинформацията е навсякъде, Гало съветва всички да проверяват източниците си.

„Смятате ли, че нещо звучи вярно, защото сте го чели много пъти, или защото наистина разполагате с няколко независими доказателства за него?“, пита Гало. „Точно това ме тревожи: как обикновеното повторение, познатостта и лекотата, с която възприемаме дадена информация, могат да изкривят знанията ни за света.“