Някои спомени се връщат с лекота – изпълнени с детайли, сякаш моментът току-що е отминал. Други са като бледи скици, а най-упоритите изобщо отказват да се появят отново. Но защо мозъкът съхранява едни моменти толкова трайно, а други оставя да се изгубят?

Ново изследване на Бостънския университет предлага възможен отговор: спомените за обикновени моменти получават допълнителна „устойчивост“, когато се свържат със значимо събитие – нещо изненадващо, възнаграждаващо или емоционално силно. Например ако видите как вашите числа печелят от лотарията, вероятно ще запомните и случилото се непосредствено преди това, дори ако в нормални условия моментът би бил незначителен.

Ролята на емоционалните събития в паметта

Резултатите, публикувани в Science Advances, може да помогнат за разработване на терапии за хора с проблеми с паметта или за нови образователни стратегии.

„Паметта не е просто пасивен записващ апарат – нашият мозък решава кое е важно, а емоционалните събития могат да се върнат назад във времето и да стабилизират крехки спомени“, казва Робърт М. Г. Райнхарт, доцент по психология и мозъчни науки в Колежа по изкуства и науки на BU.

„Нашето изследване показва, че емоционалната значимост може да бъде използвана целенасочено – за да засили полезни спомени или да отслаби вредни“, добавя той.

Какво разкриват експериментите

Изследването включва близо 650 участници, 10 отделни експеримента и анализ с изкуствен интелект върху разширен набор от данни. Това е първото категорично доказателство, че паметта действително може да се подобрява чрез връзка с по-силни събития.

Екипът установява, че мозъкът използва „плъзгаща се скала“ за решението кои спомени да запази:

  • Проактивни спомени (след събитието): силата им зависи от емоционалното въздействие на основния момент. Колкото по-емоционално е събитието, толкова по-голям е шансът последвалите случки да се запомнят.

  • Ретроактивни спомени (преди събитието): те се запазват, ако имат визуална или концептуална прилика с ключовия момент – например съвпадение на цветове или общ контекст.

„За първи път показваме ясни доказателства, че мозъкът „спасява“ слабите спомени по градуиран начин, воден от тяхната прилика с емоционалните събития“, казва Ченян (Лео) Лин, първи автор на публикацията.

Ограничения и изключения

Интересното е, че когато вторичните спомени сами по себе си носят емоционален заряд, ефектът на подобряване изчезва. „Мозъкът изглежда дава приоритет на онези крехки спомени, които иначе биха се изгубили“, обяснява Райнхарт.

Практическо приложение: от класната стая до клиниката

Откритието има голямо значение за теорията и практиката. В образованието обвързването на емоционално ангажиращи материали с трудни за запомняне концепции може да подобри задържането на знания.

В клинична среда това може да помогне за „спасяване“ на спомени, загубени поради стареене, или обратно – да се предотврати възстановяването на травматични спомени при хора с психични разстройства.

Изследването е публикувано в Science Advances.

Източник: MedicalXpress