Допреди около 10 000 години почти всички хора на Земята са били с кафяви очи. Това се променя, когато случайна мутация – или поредица от мутации – започва да ограничава производството на меланин в ириса. Именно така се появява цялата гама от по-светли цветове на очите, които виждаме днес, включително и появата на сините очи.

Според Американската академия по офталмология – American Academy of Ophthalmology, AAO – зеленото е най-редкият цвят на очите и се среща само при 2 процента от населението на света. В някои държави този дял е малко по-висок – например в САЩ, където 9 процента от хората са със зелени очи. Въпреки това зеленото остава най-рядко срещаният цвят сред повечето човешки популации. Тук, разбира се, не се включват червеникавите или „виолетови“ ириси, които понякога се наблюдават при хора с албинизъм.

Защо зелените очи са толкова редки

Причината зелените очи да са толкова редки в крайна сметка се крие в гените. Някога се е смятало, че цветът на очите се определя само от един ген. Вероятно сте чували например, че кафявите очи са доминантни, сините са рецесивни – и с това въпросът приключва. Както често се случва в генетиката обаче, истината е далеч по-сложна. Не е невъзможно например двама родители със сини очи да имат дете с кафяви очи.

Всички очи – от тъмнокафявите през лешниковите до сините и зелените – са резултат най-вече от количеството меланин, което се произвежда в ириса. Този процес обаче е изключително сложен, защото в него участват десетки други гени, които си взаимодействат по комплексен начин.

Ролята на гените OCA2 и HERC2

Около 75 процента от цвета на очите се определя от един ген – OCA2. Той кодира производството на основния тъмнокафяв пигмент меланин – или, по-точно, участва в съзряването на меланозомите. Това са клетъчните структури, които произвеждат и съхраняват меланин.

Друг важен ген е HERC2. Той съществува в различни варианти, някои от които могат да накарат гена OCA2 да произвежда по-малко меланин. Резултатът са по-светло оцветени очи. Различните комбинации от тези многобройни гени могат да се преплитат по объркващ, но изключително интересен начин.

„Днес знаем, че цветът на очите всъщност е сложна генетична характеристика, която включва взаимодействие между няколко основни гена и много второстепенни гени“, се казва в научна статия, публикувана в списание Eye.

Що се отнася конкретно до зелените очи, човек трябва да носи фина комбинация от гени, която води до производството на точното количество светлокафяв пигмент.

Зелените очи всъщност не съдържат зелен пигмент

Любопитното е, че зелените очи изобщо не съдържат зелен пигмент. Характерният им цвят се влияе и от липохрома – жълтеникав, мастноразтворим пигмент, който е отговорен за цвета на яйчните жълтъци и маслото. В комбинация с малки количества кафяв пигмент той допринася за специфичния оттенък на зелените очи, посочват от AAO. Когато светлината се отрази от този пигмент по определен начин, тя се разсейва и така се получава характерният зелен цвят, който виждаме.

Подобен процес се наблюдава и при сините очи, макар и без участието на липохром. При тях почти пълната липса на пигмент означава, че разсеяната светлина се връща предимно под формата на по-късите сини дължини на вълната – по механизъм, сходен с този, който придава цвета на небето.

Зелените очи обаче остават най-редки, защото за появата им е необходим много прецизен генетичен баланс. Трябва да има достатъчно кафяв пигмент, за да се задълбочи оттенъкът, но и достатъчно липохром, за да се появят жълтите тонове. Това изисква специфична комбинация от варианти в множество гени – комбинация, която сравнително малко хора наследяват, особено в някои популации.

Всеки ирис е уникален

Можем условно да разделим цветовете на очите на отделни категории, но няма двама души с напълно еднакъв цвят на очите. Ако се вгледате внимателно в ириса, ще видите богата смесица от оттенъци, точици и петънца, чиито вариации изглеждат почти безкрайни.

Уникалните особености на очите на всеки човек се дължат отчасти на сложното взаимодействие между гените, които участват в пигментацията на ириса. Роля имат и фактори, свързани с развитието и средата, които с времето оформят текстурата и структурата на ириса.

Ето защо дори еднояйчни близнаци не могат да заблудят скенер за ирис, че са един и същ човек.