Възрастта оказва огромно влияние върху това как възприемаме двусмислените изображения и оптичните илюзии. Промените се дължат както на физиологичното стареене на очите и мозъка, така и на натрупания социален и визуален опит.

Ето по какви конкретни начини възрастта определя какво виждаме:

1. Подсъзнателно пристрастие към собствената възраст (Own-Age Bias)

Проучванията показват, че мозъкът подсъзнателно търси и по-бързо разпознава лица, които са близки до нашата собствена възрастова група.

При класическата илюзия "Момиче или старица" (където изображението съдържа едновременно млада жена, обърната с гръб, и профил на възрастна дама), младите хора (между 18 и 30 години) почти винаги виждат първо младото момиче.

Хората над по-зряла възраст много по-често забелязват първо възрастната жена.

2. Скорост на превключване (Когнитивна гъвкавост)

За да видите и двете скрити изображения в една картина, мозъкът ви трябва да потисне първия образ и да превключи на втория.

Младежи: По-младият мозък има по-висока когнитивна гъвкавост и превключва между двата скрити образа за милисекунди.

Възрастни: С напредването на годините тази гъвкавост намалява. След като веднъж възрастен човек види единия образ, на мозъка му е необходима много повече съзнателна енергия и време, за да "пренастрои" зрението и да открие втория.

3. Разпознаване на детайли срещу цялостна картина (Глобално срещу локално)

Деца (под 10 години): Тяхната зрителна система все още се развива. Те често се фокусират върху отделни ярки детайли (локално виждане) и им е трудно да съчетаят тези детайли в голям, скрит смислен образ (глобално виждане).

Възрастни: Притежават силно развито "топ-даун" (отгоре-надолу) обработване. Мозъкът им използва натрупаните с десетилетия знания, за да категоризира бързо формите, което понякога ги кара да виждат логични образи дори там, където има просто хаотични петна.

Физиологичните промени в ретината и зрителната кора променят начина, по който реагираме на специфични оптични измами:

Илюзии за движение: Популярни картинки като "Въртящите се змии" (статични изображения, които изглеждат сякаш се движат) се възприемат много по-слабо от по-възрастните хора. Причината е отслабването на клетките, отговорни за засичането на периферно движение.

Илюзии за размер: Стареенето променя чувствителността към илюзии за големина и дълбочина (като илюзията на Мюлер-Лиер или Ебингхаус), тъй като окото губи част от способността си за перфектно пространствено филтриране.