23 май 1962 г. - Лекари зашиват обратно успешно изцяло откъснатата ръка на едно малко момче

23 май 2019 г., 00:00
967

Guliver / iStock

Група от 12 лекари от болницата „Масачузетс дженеръл“ в Бостън зашиват обратно успешно изцяло откъснатата ръка на едно малко момче. Това е първата успешна операция от този тип.

Луничавият Еверет „Червения“ Ноулс се е опитвал да скочи върху товарен влак в Съмървил, Масачузетс, но е отхвърлен към каменна стена, която откъсва дясната му ръка от рамото надолу. Еверет хваща дясната си ръка с лявата и започва да търси помощ. Линейка откарва 12-годишното момче до Бостън, където го поема екипа на спешното отделение.

До този момент хирурзите са успявали успешно да зашият частично откъснати крайници. Никога досега обаче не се е появявал идеалният кандидат за пълна реимплантация. 

30-годишният главен хирург на „Масачузетс дженеръл“ д-р Роналд Малт поставя ръката на Ноулс в лед и събира нужния му екип от експерти. Всички техники, до които прибягват този ден, са били прилагани  преди, но никога в тази комбинация.

Само за няколко часа хирурзите свързват отново кръвоносните съдове кожата и мускулите и прикачат костите една за друга. За тяхна огромна радост ръката на Ноулс порозовява и пулсът в китката му се връща.

Малт и момчето се превръща в същински звезди. Малкият бейзболист получава сувенири и писма от всички по-известни спортисти от Голямата лига.

През септември лекарите свързват четири основни нервни окончания. Няколко седмици по-късно Ноулс започва да се оплаква от силна болка в реката, която – поне при тези необичайни обстоятелства – е бил добър признак.

Година по-късно пръстите на момчето стават чувствителни на топлина, студ и докосване. Може да ги движи и дори да извива китката си. Дори играе на първа база, но само с лявата си ръка. Още една година по-късно вече играе тенис и бейзбол. След 4-годишно възстановяване Ноулс започва да ползва ръката си абсолютно нормално. Става шофьор на 6-колесен камион и вдига безпроблемно половини от заклани животни.

До 1966 г. хирурзите извършват една дузина сходни операции. В половината от случаите се провалят. Това довежда до публикация в Journal of the American Medical Association, според която една реимплантация може да е успешна, само ако пациентът няма 30 години и е без други сериозни наранявания. Разбира се, откъснатият крайник трябва да е в добро състояние, а болницата, където ще се извършва операцията – да разполага с най-доброто оборудване. За всички останали ситуации JAMA препоръчва използването на изкуствен крайник.

Снимката на Еверет с бейзболната топка: Massachusetts General Hospital

Какво още се е случило на днешната дата?

 

Събития

•    1430 г. — Жана д'Арк попада в плен на бургундите, докато се опитва да освободи Компиен.
•    1498 г. — Джироламо Савонарола, италиански духовник и политически реформатор, е обесен и изгорен на клада.
•    1555 г. — Кардинал Джампиетро Карафа е избран за папа и приема името Павел IV.
•    1592 г. — Във Венеция Инквизицията арестува италианския философ Джордано Бруно, обвинен в ерес.
•    1618 г. — Състои се втора Пражка дефенестрация, която предизвиква Тридесетгодишната война.
•    1785 г. — В писмо до приятел Бенджамин Франклин споделя идеята си за бифокалните очила.
•    1805 г. — Наполеон Бонапарт е коронован за крал на Италия в Миланската катедрала.
•    1877 г. — Провъзгласена е пълната независимост на Обединеното княжество Влахия и Молдавия от Османската империя.
•    1880 г. — Приет е първият Закон за административното деление на Княжество България, с който се закриват губерниите.
•    1900 г. — Избухва бунт против натуралния десятък в Дуранкулак, Балчишко (дн. Община Шабла).
•    1907 г. — Открита е жп линията Зимница — Сливен (24 км).
•    1915 г. — Първата световна война: Италия обявява война на Австро-Унгария и се присъединява към Антантата.
•    1928 г. — Италианският изследовател Умперто Нобиле прави опит да достигне Северния полюс с дирижабъл; на връщане машината претърпява катастрофа и при спасителните работи загива Руал Амундсен.
•    1930 г. — В СССР е връчен за първи път най-високият орден — Ленин.
•    1934 г. — Бони и Клайд — известна двойка американски гангстери, са убити при престрелка сполицията.
•    1945 г. — Втора световна война: Ръководителят на СС Хайнрих Химлер се самоубива, след като е задържан от Съюзниците.
•    1945 г. — Уинстън Чърчил подава оставка като министър-председател на Великобритания.
•    1949 г. — С обявяването на Основният закон на Федерална република Германия е създадена Западна Германия.
•    1969 г. — Британската група The Who издава първата в света рок опера — Tommy.
•    1977 г. — При два терористични акта в Холандия похитители вземат над 100 заложници в начално училище и отвличат влак с около 80 пътници.
•    1988 г. — Състои се прощалният футболен мач на френския футболист Мишел Платини.
•    1988 г. — Състои се премиерата на български игрален комедиен филм Ако можеш, забрави.
•    1994 г. — По време на ислямското богомолство Хадж в Мека, при изпълняване на опасния ритуал Прогонване на дявола с камъни паника става причина за загиването на 270пилигрими.
•    1995 г. — Sun Microsystems представя езика за програмиране Java.
•    2002 г. — Започва Апостолическото поклонничество на папа Йоан Павел II в България.
•    2010 г. — Основан е Музеят на македонската борба в град Костур, Гърция.

Родени

•    1052 г. — Филип I, крал на Франция († 1108 г.)
•    1707 г. — Карл Линей, шведски ботаник († 1778 г.)
•    1734 г. — Франц Месмер, австрийски лекар († 1815 г.)
•    1799 г. — Томас Худ, британски сатирик († 1845 г.)
•    1842 г. — Мария Конопницка, полска поетеса († 1910 г.)
•    1847 г. — Михаил Греков, български революционер († 1922 г.)
•    1848 г. — Константин Варламов, руски артист († 1915 г.)
•    1848 г. — Ото Лилиентал, германски изобретател († 1896 г.)
•    1854 г. — Иван Димитриев Гешов, български политик († 1934 г.)
•    1860 г. — Ярослав Вешин, български художник († 1915 г.)
•    1862 г. — Херман Обрист, швейцарски художник († 1927 г.)
•    1883 г. — Дъглас Феърбанкс, американски актьор († 1939 г.)
•    1891 г. — Пер Лагерквист, шведски писател, Нобелов лауреат през 1951 г. (* 1974 г.)
•    1891 г. — Иля Рабинович, руски шахматист († 1942 г.)
•    1900 г. — Ханс Франк, немски политик († 1946 г.)
•    1903 г. — Олга Кирчева, българска актриса († 1978 г.)
•    1908 г. — Джон Бардийн, американски физик, Нобелов лауреат през 1956 и 1972 г. († 1991 г.)
•    1911 г. — Паул Майер, германски духовник († 2010 г.)
•    1912 г. — Влади Симеонов, български диригент († 1990 г.)
•    1912 г. — Яна Язова, българска поетеса († 1974 г.)
•    1921 г. — Григорий Чухрай, руски режисьор († 2001 г.)
•    1921 г. — Джеймс Блиш, американски писател († 1975 г.)
•    1923 г. — Ула Якобсон, шведска актриса († 1982 г.)
•    1925 г. — Джошуа Лидърбърг, американски генетик, Нобелов лауреат през 1958 г. († 2008 г.)
•    1926 г. — Николай Антонов, български писател
•    1928 г. — Мила Павлова, българска актриса († 1963 г.)
•    1932 г. — Емилия Радева, българска актриса
•    1941 г. — Кръстю Пастухов, български журналист
•    1941 г. — Мариана Аламанчева, българска актриса
•    1949 г. — Алан Гарсия, перуански политик
•    1951 г. — Анатоли Карпов, руски шахматист
•    1954 г. — Бойко Станкушев, български журналист
•    1960 г. — Асен Златев, български щангист
•    1960 г. — Стилиян Йотов, български философ
•    1963 г. — Укио Катаяма, японски пилот от Ф1
•    1967 г. — Фил Селуей, британски барабанист
•    1972 г. — Бурак Хакъ, турски актьор
•    1972 г. — Рубенс Барикело, бразилски пилот от Формула 1
•    1974 г. — Джуъл Килчър, американска певица
•    1986 г. — Йоанна Драгнева, българска поп певица
•    1999 г. — Даниел Стоичков Илиев

Починали

•    1498 г. — Джироламо Савонарола, италиански свещеник (* 1452 г.)
•    1524 г. — Исмаил I, шах на Персия (* 1487 г.)
•    1701 г. — Уилям Кид, известен шотландски капер (* 1645 г.)
•    1857 г. — Огюстен Луи Коши, френски математик (* 1789 г.)
•    1871 г. — Ярослав Домбровски, полски революционер (* 1836 г.)
•    1871 г. — Ернест Хофман, руски геолог (* 1801 г.)
•    1883 г. — Циприан Норвид, полски поет (* 1821 г.)
•    1886 г. — Леополд фон Ранке, германски историк (* 1795 г.)
•    1895 г. — Йоханес Дайкер, германски художник (* 1822 г.)
•    1906 г. — Хенрик Ибсен, норвежки драматург (* 1828 г.)
•    1937 г. — Джон Рокфелер, американски мултимилионер (* 1839 г.)
•    1942 г. — Чарлз Робърт Ашби, английски архитект, дизайнер и предприемач (* 1863)
•    1943 г. — Христо Кърпачев, български поет, публицист и партизанин (* 1911 г.)
•    1943 г. — Емануил Попдимитров, български поет и писател (* 1885 г.)
•    1944 г. — Дичо Петров, български офицер (* 1919 г.)
•    1945 г. — Хайнрих Химлер, началник на СС и германската полиция (* 1900 г.)
•    1986 г. — Стърлинг Хейдън, американски актьор (р. 1916 г.)
•    2001 г. — Борис Гюдеров, български волейболист (* 1927 г.)
•    2009 г. — Но Му-хен, президент на Република Корея (* 1946 г.)
•    2012 г. — Валентин Церовски, български политик (* 1956 г.)
•    2013 г. — Димитър Овчаров, български археолог и изкуствовед (* 1931 г.)

Празници

•    Световен ден на кръводарителя
•    Световен ден за защита на морските костенурки
•    Празник на Националната разузнавателна служба (от 2006 г.)
•    България — Празник на селата Мокреш и Долна Вереница
•    Азербайджан — Ден на Министерството на околната среда и природните ресурси
•    Южна Каролина, САЩ — Ден на държавността
•    Ямайка — Ден на труда

Ключови думи:
Коментари