През 1908 г. в Близкия изток е открит нефт за първи път, след като от земята край Масджид Сюлейман в югозападен Иран (известен по онова време още като Персия) бликва мощна струя, която се издига на цели 24 метра височина. Така „люлката на човешката цивилизация“ отново е на път да промени историята. Но ако оставим настрана политиката и човешките слабости, произходът на тази ценна природна суровина има много по-дълбока история.
Близкият изток е богат на изкопаеми горива, защото преди около 250 до 50 милиона години регионът е бил покрит от огромно море, известно като океана Тетис. Tова топло тропическо море, rазположено между древните континенти Гондвана и Лавразия, е гъмжало от живот – планктон, коралови рифове, риби, главоноги и морски влечуги като ихтиозаври.
Когато тектоничните плочи започват да се движат, Африканската и Арабската плоча постепенно се сблъскват с Евразийската. Този бавен сблъсък кара океана Тетис да се свие и в крайна сметка да изчезне, като погребва морето и огромно „гробище“ от органичен живот. Днес части от Африка и Евразия – най-вече Персийският залив – лежат върху тези древни отложения.
Противно на популярното схващане, суровият нефт не е просто резултат от мъртви динозаври. Той се образува в продължение на милиони години под въздействието на топлина, налягане и време върху огромни количества микроскопични водорасли, планктон и други морски организми, погребани под седименти. Енергията, която тези организми са получили от Слънцето, постепенно се е превърнала в находищата от въглеводороди, които използваме днес.
Това обаче е само част от обяснението защо в региона има толкова много нефт. Близкият изток осигурява около 30% от световното производство на петрол и около 17% от природния газ, като основният дял идва от Саудитска Арабия, Иран и Ирак.
Всъщност регионът не разполага с най-големите общи запаси в света – Венецуела има най-големите доказани резерви, а САЩ са най-големият производител. Но Западна Азия има едни от най-богатите залежи, които са сравнително лесни за добив, защото се намират в плитки седиментни слоеве. Именно затова регионът държи над половината от оставащите извлекаеми запаси в света.
Важно е и какъв е самият петрол. В страни като Венецуела той е по-гъст и труден за обработка, докато в Близкия изток често е „лек и сладък“ – по-лесен за извличане и рафиниране, което го прави по-желан на световните пазари.
И накрая, геополитиката и историята също играят роля. През последното столетие регионът почти се е превърнал в синоним на петрол, а Персийският залив остава ключов фактор за глобалните събития – и изглежда това няма да се промени скоро.
