Нашите взаимоотношения влияят на здравето ни по много начини. Приятелите и семейството могат да ни подкрепят в трудни моменти и да насърчават здравословни навици. Но не всички връзки са положителни – някои могат да се превърнат в постоянен източник на напрежение.

Ново изследване, публикувано в научното списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS), се опитва да отговори на въпроса какво се случва, когато стресът в живота ни идва именно от хората около нас. Учените се фокусират върху т.нар. „трудни връзки“ в социалната мрежа на хората – личности, които изследователите наричат hasslers, тоест хора, които често създават напрежение или усложняват ежедневието ни.

Авторите на проучването – психолозите Ан Мари Крийвън, Клоуи Бойл и Срeбренка Летина – се питат дали подобни трудни отношения могат да влияят на стареенето по същия начин, както и други хронични стресови фактори.

Стресът не винаги е вреден

Кратките периоди на стрес всъщност могат да бъдат полезни. Те помагат да изградим умения за справяне, да станем по-адаптивни и предизвикват хормонални и мозъчни реакции, които ни подготвят за бъдещи предизвикателства.

Проблемът идва при продължителния стрес – например бедност, дискриминация или безработица. Такъв тип напрежение може постепенно да изтощава организма и да ускорява процесите на стареене.

Как учените изследват „стресиращите“ хора

Участниците в изследването били помолени да посочат хората, с които прекарват време, обсъждат лични или здравословни въпроси, или които влияят върху здравните им навици.

След това трябвало да отговорят и на друг въпрос: има ли хора в обкръжението им, които често им причиняват стрес или правят живота им по-труден. Именно тези хора били определени като hasslers.

Важно уточнение:

  • за „стресиращи“ били считани само хората, които редовно предизвикват напрежение;

  • ако това се случва рядко, връзката не се класифицира по този начин.

Един и същ човек можел да бъде посочен в няколко роли – например като близък довереник, но и като източник на стрес.

Как измерват стареенето

Участниците дали и проби от слюнка, чрез които учените изчислили два показателя за биологично стареене:

  1. Биологична възраст спрямо календарната – дали тялото изглежда по-старо или по-младо от реалната възраст.

  2. Темп на стареене – колко бързо остарява организмът в момента.

Какво показват резултатите

Почти 30% от участниците имали поне един „стресиращ“ човек в социалния си кръг, а около 10% – поне двама.

Изследването установява, че всеки допълнителен такъв човек е свързан средно с около 9 месеца по-висока биологична възраст. Освен това темпът на стареене бил приблизително 1,5% по-бърз.

Тъй като пробите са взети само веднъж, учените не могат да проследят как ефектът се натрупва във времето. Но ако по-бързото стареене се запази дългосрочно, последствията биха могли да бъдат значителни.

Най-силен ефект при семейните отношения

Ефектът се оказал най-изразен, когато трудната връзка е със член на семейството, а не с приятел или познат.

Причината вероятно е очевидна:
много по-лесно е постепенно да се дистанцираме от познат, отколкото от човек, с когото имаме връзка цял живот и който е част от по-широка семейна мрежа.

Данните показват, че:

  • само 3,5% от приятелствата са класифицирани като „стресиращи“,

  • но почти 10% от отношенията с родители или деца попадат в тази категория.

Интересно изключение – партньорите

Любопитното е, че негативните отношения със съпрузи или партньори не показват същата връзка с ускорено стареене.

Една възможна причина е, че дори когато има конфликти, тези отношения обикновено включват и силна подкрепа, която може да смекчи физиологичните ефекти на стреса.

Възможни алтернативни обяснения

Самите изследователи подчертават, че връзката може да работи и в обратната посока.

Например:

  • хората, които остаряват по-бързо или се чувстват зле физически, може да са по-раздразнителни;

  • така те могат по-лесно да възприемат взаимодействията си като „досадни“ или напрягащи.

Подобен ефект може да има и депресията, която едновременно ускорява стареенето и прави оценките ни за живота – включително за отношенията – по-негативни.

Кои хора по-често имат „стресиращи“ връзки

Изследването установява още, че такива отношения се срещат по-често при:

  • жени

  • пушачи

  • хора с по-голям опит със стрес в детството

По-големият брой „стресиращи“ хора е свързан и с:

  • по-лоша самооценка на здравето

  • повече симптоми на тревожност и депресия

  • повече хронични заболявания

  • по-високо телесно тегло

Какъв е изводът

Отрицателните социални връзки вероятно действат по подобен начин на други хронични стресови фактори в живота ни – като влияят върху здравето и благополучието, а ускореното стареене може да е един от механизмите.

Затова, макар да е важно да поддържаме социалните си контакти, авторите на изследването съветват понякога да се замисляме и за онези отношения, които редовно носят повече напрежение, отколкото подкрепа.