Днес сателити могат да надникнат буквално във всяко едно кътче на планетата. Свикнали сме с мисълта, че цялата Земя е известна на човека. Доскоро обаче не знаехме за съществуването на континента Антарктика.
Той е открит – поне от гледна точка на жителите на Северното полукълбо – през 1820 г. от руския мореплавател Фадей Белингсхаузен. Докато плава в антарктикчески води, той зърва, по неговите думи, един „изключително висок леден бряг“. Но последното голямо откритие на значителна земна маса идва близо век по-късно. И тя изследвана и картографирана чак през 30-те години на миналия век.
През 1910 г. имперската морска флота на Русия се отправя на 5-годишна хидрографска експедиция на Арктическия океан. Нейната цел е да изучи и картографира Северния морски път с надеждата един ден да го превърне в основен маршрут на търговските кораби. Задачата обаче определено не е лесна. По време на експедицията военноморският офицер Георги Брусилов и 23-мата членове на екипажа се опитват да преминат през Северноизточния проток с помощта на шхуна, но в Карско море, на север от Сибир, се врязват в гигантски ледени полета и остават блокирани на тях.
Всичко това се случва в средата на септември 1912 г. Екипажът решава да остане на леда до пролетта (вариантите така или иначе са ограничени) с надеждата, че веднъж щом ледът започне да се топи, шхуната ще се освободи. Но дори когато лятото идва, корабът продължава да бъде пленник на леда. Нещо повече – самият лед малко по малко се оттласква на север заедно със самия кораб.
След като преживяват още една зима, 11-мата членове на екипажа изоставят шхуната и тръгват по леда. Само двама – навигаторът Валериан Албанов и морякът Александър Конрад – оцеляват. Те стигат до нос Флора в Земята на Франц Йосиф, където са спасени от експедицията на Георги Седов.
Ледоразбивачите „Таймир“ и „Вайгач“ също се натъкват на проблеми, макар че те имат значително по-голям късмет от обречената експедиция на Брусилов. На 1 септември 1913 г. край полуостров Таймир корабът достига поле от масивен лед. Те са принудени да тръгнат на север с надеждата да го заобиколят.
На следващия ден попадат на първия от цяла поредица нови острови. Екипажът акостира за кратко на него и го кръщават Цар Алексей, след което отново продължават на север. Впоследствие се натъкват на нова мистерия – нови гигантски айсберги, въпреки че, доколкото им било известно, не би трябвало да има ледници в района. През нощта, докато д-р Л. М. Старокадомски е на мостика, мистерията бързо се разплита.
„Вече се разсъмваше, а хоризонтът все още бе обвит в мъгла. И внезапно напред и леко вдясно от курса ни започнах да различавам смътните очертания на висок бряг. Или може би се заблуждавах?“, пише Старокадомски за видяното.
„Дали не ставах жертва на оптична измама? Реших да не казвам нищо, поне засега, на подофицера Гюне, който все още не беше забелязал нищо. Напрегнах поглед и се вгледах внимателно в мрака. Не — не можеше да има грешка. Определено виждах суша — очертанията на стръмната, висока земна маса не се бяха променили и сега бяха съвсем ясни. По планините се различаваха снежни петна. Пред мен, без и най-малко съмнение, се простираше висок планински бряг.“
Екипажът променя курса и се насочва към острова — земна маса, която, доколкото ни е известно от документираната история, е била пропусната и останала неизследвана от хората. Днес, благодарение на тези изследователи, знаем, че архипелагът Северна Земя се състои от пет основни острова: Октомврийска революция, Болшевик, Комсомолец, Шмидт и Пионер.
Въпреки че е пропуснат от множество изследователи на това кътче на света, архипелагът определено не е малък.
„Архипелагът Северна Земя във високата Арктика на Русия обхваща 37 000 квадратни километра — приблизително колкото американския щат Индиана“, обясняват от НАСА. „Тук няма да се натъкнете на растящи дървета. Това е арктическа тундра и студените, сухи условия преобладават през цялата година. Средната дневна температура през август, когато е заснето това изображение, е 0°C. Такива условия са особено благоприятни за целогодишно задържане на лед, който покрива около половината от архипелага.“
Островите, както и по-малките островчета, съставляващи архипелага, не са били картографирани детайлно до 30-те години на ХХ век, когато експедицията на Георгий Ушаков и Николай Урванцев поправя тази грешка. Те са дом на нискорастящи лишеи, мъхове и храсти, както и на богато разнообразие птици, като най-многобройни са морските птици, гнездещи по скалите. На островите са забелязвани бели мечки, както и леминги и арктически лисици, но поради изключително оскъдната растителност животинският свят като цяло е беден.
Въпреки че откриването на нова суша да е впечатляващо, архипелагът не е подходящ за заселване. На него не живеят хора. Единствените му посетители са научни екипи, които искат да зърнат последния архипелаг, открит от човечеството.
По материали от IFLScience; превод и редакция: Владимир Тодоров
