Днес пътуването с кораб по море е осигурено с всевъзможни прибори и електроника. Круизните пътешествия носят наслада и са сравнително безопасни. Някога обаче не е било така. При презокеански пътувания връщането към сушата често било фатално за екипажа, тъй като невинаги било ясно къде точно е твърдата земя.

При отчитането на местоположението на кораба се вземали предвид всевъзможни фактори като течения и ветрове, но нямало точни уреди за навигация. Грешките се натрупвали и това често водело до корабокрушения, издавени хора и загуба на ценни товари.

Докъм 1750 г. точната навигация бил неразрешим проблем, тъй като мореплавателите изпитвали трудност да определят географската дължина в точката, в която се намирали. Проблемът бил толкова голям, че кралете на няколко европейски страни обявили специална награда за този, който успее да намери метод за измерването й.

 През 1714 г. британският парламент обявил  награда от 20 хил. лири



(днешни 2,87 млн. лири) за откривателя. 

Първия истински морски хронометър изобретява англичанинът Джон Харисън и на практика това е делото на целия му живот. Дърводелецът и самоук часовникар от Йоркшир посвещава 43 години на непрекъснати експерименти и разработва 5 модела хронометри, преди да достигне до уреда, който прави революция в морската, а по-късно и във въздушната навигация.

За навигацията е много важна връзката



между географската дължина и времето, което се определя от позицията на Слънцето при движението му от изток на запад. При географската дължина за отправна точка се взема Гринуичкият нулев меридиан с направление север - юг. Всяка точка на земното кълбо има определено разположение на изток или на запад от този меридиан, а географската дължина се измерва в ъгли до +180 градуса на изток и -180 градуса на запад.  

За определянето на географската дължина се използват законите на сферичната тригонометрия. Знае се, че при движението си около Земята Слънцето изминава 15 градуса за един час. Навигаторите първо са измервали ъгъла на Слънцето точно по обяд, когато то е достигало най-високата си точка в небето. Знаейки, че в момента е точно 12 часа местно време, на тях им било нужно да знаят колко е часът в Гринуичкия меридиан. Използвайки часовата разлика, те можели да изчислят в градуси  географската дължина.

Ето за това бил нужен абсолютно

точен часовник на борда на кораба,



който да показва колко е часът в отправната точка в Гринуич.

Преди Джон Харисън редица изследователи правят опити да създадат морски хронометри, но те не могат да отчитат точно времето при морско вълнение.