Израелски учени съобщиха, че са разработили система на базата на изкуствен интелект (ИИ), която може да установи кога рибите са гладни чрез анализ на звуците, които те издават по време на хранене. Новата технология предлага иновативен инструмент за по-умна, по-ефективна и по-устойчива аквакултура, съобщава агенция Синхуа.

Как работи системата за „слушане“ на рибите

Екип от Националния център за морски култури (NCM) в Ейлат и Израелския технологичен институт е разработил алгоритми за машинно обучение, които разпознават специфичния звук, издаван от морските каракуди, когато отхапват хранителни гранули.

Алгоритмите са обучени да филтрират фоновия шум във водата и да се фокусират единствено върху звуците, свързани с хранителното поведение. Така системата може в реално време да наблюдава активността на рибите и да преценява дали те са гладни, сити или изпитват стрес.

Защо контролът на храненето е ключов за аквакултурите

Според учените контролът на храненето е един от най-важните фактори за успешното управление на аквакултурите. В момента много рибни ферми разчитат на приблизителни оценки, базирани на диаграми за теглото и предполагаемите нужди от храна.

Този подход често води до прехранване – с увеличаване на количеството фураж и замърсяване на водата – или до недохранване, което стресира рибите, забавя растежа им и ги прави по-податливи на заболявания.

Предимства на базирания на звук метод

Новият метод, основан на анализ на звуците, осигурява измерим, автоматизиран и икономически ефективен начин за оптимизиране на храненето и за наблюдение на състоянието на рибите. Очаква се технологията да бъде публикувана в мартенския брой на научното списание Computers and Electronics in Agriculture.

Системата позволява вземането на решения въз основа на реални данни от поведението на рибите, вместо на предварителни предположения.

По-широко приложение при други морски видове

Изследователите посочват, че подходът има потенциал и извън отглеждането на риби. Технологията показва обещаващи резултати при откриване на състояния на стрес и агресия при скариди и стриди.

Това отваря възможности за по-широкото ѝ приложение в управлението на аквакултури, с цел подобряване на хуманното отношение към морските организми, намаляване на екологичния отпечатък и повишаване на ефективността на производството.