Ежедневните избори като храната и транспорта, както и социалните роли, оформят неравенствата в емисиите.

  • Мъжете отделят между 16 и 26% повече емисии от жените, което се дължи основно на разликите в консумацията на храната и в употребата на транспорта.
  • Мъжете използват повече автомобили на големи разстояния и шофират по-често сами. 
  • В България мъжете шофират с около 70% повече от жените, което води до по-висок въглероден отпечатък от транспорт.
  • Съществен дял от разликите в емисиите се дължи и на консумацията на месо. Мъжете по-често предпочитат червено месо. Данни от България показват, че мъжете у нас консумират месни продукти почти ежедневно, докато жените – средно едва 1–2 пъти седмично.
  • Разбирането на различията помага за по-ефективни и социално справедливи климатични мерки.

Двойка сяда в ресторант в края на работния ден. Менюто е богато – месо, риба, вегетариански ястия. Той поръчва телешки стек с гарнитура. Тя избира зеленчуково ястие и салата. Подобни сцени се разиграват всеки ден, навсякъде около нас. Ако се замислим обаче, зад тези обичайни избори стоят различни модели на потребление и въглероден отпечатък и – както показват редица научни изследвания – системни разлики между мъжете и жените. Този повтарящ се модел се проявява в храната, транспорта и начина, по който използваме ресурсите. И оформя неравенства във въглеродните емисии по пол. 

За постигането на адекватни климатични политики е нужно да установим кои групи от населението отделят повече емисии – и защо. Важно е да направим уточнението, че разликите във въглеродния отпечатък не са резултат от биологични различия, а от социални роли, икономически възможности и културни модели на потребление.

През последните десетилетия в света, а и в България, активно се работи по темата за смекчаване на последиците от промените в климата. За изготвянето на адекватни политики в тази посока обаче е необходим по-задълбочен анализ на въглеродния отпечатък на различните социално-демографски групи. Сред характеристиките, които имат отношение към проблема, се нарежда и полът. Многобройни изследвания установяват, че половите роли и моделите на потребление създават различен въглероден отпечатък, с последици за политиките, здравето и климатичната справедливост.

Кой има по-висок въглероден отпечатък – и защо? 

Различните проучвания, изследващи темата кой от двата пола има по-голям въглероден отпечатък, сочат еднозначно и категорично, че това са мъжете. Според изследване от 2025 г. разликата в отделените емисии на мъжете и жените е цели 26%. Тя се дължи основно на динамиките в консумацията на храна и използването на транспорта. Годишният въглероден отпечатък от потреблението на храна и транспорт от мъжете е средно 5,3 тCO2e, докато тези от жените са 3,9 тCO2e. 

Фиг. 1 Разлика в средните емисии от храна и транспорт на мъжете и жените/ Източник

Проучването е проведено във Франция, като авторите разглеждат храните и транспорта от всички категории потребление и уточняват, че разликата във въглеродния отпечатък между половете не би се изравнила дори ако се вземат предвид отделените емисии и за другите категории потребление. Специално във Франция транспортът и храните допринасят съответно за 30% и 22% от въглеродния отпечатък на глава от населението (Baude, 2022). Останалите 48% емисии са резултат на жилищни нужди (23%), материални стоки (10%) и други услуги (8%). Емисиите от жилища (за електричество, отопление и охлаждане на дома и т.н.) при двойки или семейни хора за жилищни нужди са трудни за определяне в рамките на домакинството.

Изследване в Испания от 2024 г. сочи, че домакинствата, в които преобладават мъже, имат по-висок въглероден отпечатък. Колкото по-висок е делът на жените в едно домакинство, толкова по-нисък е въглеродният отпечатък от потребление в ресторанти и транспорта.

Допитване от 2021 г. в Швеция установява, че разходите за стоки, закупени от мъжете, водят до 16% повече парникови емисии в сравнение с тези на жените, въпреки сходните месечни разходи на двата пола. Най-голямата разлика се отчита в разходите на мъжете за бензин и дизел за техните автомобили. 

Фиг. 2 Разлика в средните емисии от закупени стоки от мъжете и жените в Швеция, Източник

Защо мъжете шофират повече – и как това се превръща в емисии

Анализът сравнява несемейните мъже и жени в Швеция и установява, че консумираната храна и почивките са причината за над половината от всички емисии и за двата пола. Тук основните разлики между половете са в перата “ваканции” и “транспорт”. 

Мъжете използват по-често автомобили на големи разстояния и шофират по-често сами. Затова и мъжкият пол отделя повече емисии и в тази скандинавска страна.

Фиг. 3 Разлика в средните емисии от храна и транспорт на мъжете и жените, Източник

Тези изводи се потвърждават и от данните на Националната администрация за безопасност на движението по пътищата (NHTSA) на САЩ. Жените шофьори там изминават средно 10 000 мили всяка година, докато мъжете – около 16 500 мили годишно. Накратко, жените шофират с около 30% по-малко на годишна база.

Как стои въпросът в България?

По данни на КАТ в България има около 3,5 – 4 млн. активни свидетелства за управление на МПС. Макар МВР да не публикува редовно разпределение по пол, статистическите тенденции и данните от застрахователния сектор показват, че мъжете съставляват приблизително 60–65% от водачите (≈ 2,1–2,4 млн.), а жените – 35 – 40% (≈ 1,3–1,5 млн.), като делът на жените постепенно нараства.

Разликите между половете се задълбочават при изминатите разстояния. Данни от индекса за безопасно шофиране (SDIndex) и сектора на техническите прегледи показват, че средният годишен пробег на мъжете е значително по-висок. Докато българският шофьор изминава средно между 10 000 и 15 000 км годишно, при мъжете този показател достига 12 000 – 18 000 км, а при жените – 7 000 – 10 000 км.

Тези различия се обясняват както с професионалната заетост – мъжете по-често упражняват дейности, свързани с транспорт и дълги пътувания – така и с различните модели на придвижване, при които те по-често поемат дългите извънградски маршрути. Докато жените шофират предимно в градска среда за ежедневни нужди като работа, пазаруване и грижи за деца. В резултат мъжете изминават средно с около 6 500 км повече годишно, което означава, че шофират приблизително 75% повече от жените на годишна база.

Месото, мъжествеността и въглеродният отпечатък

Друг значителен принос за разликата във въглеродния отпечатък между мъжете и жените е консумацията на месо. 

В почти всички държави мъжете консумират повече месо от жените. Тази тенденция е по-силна в развитите страни, което предполага, че по-голямото равенство между половете може да доведе до по-големи разлики в поведението, защото жените имат по-голяма свобода да избират диета с по-малко месо, докато мъжете може да имат повече възможности да купуват и консумират месо. 

В повечето от изследваните страни (20 от 23) мъжете консумират месо по-често и в по-големи количества от жените. Изключенията са Китай, Индия и Индонезия. От друга страна, в Германия, Аржентина, Полша и Обединеното кралство изпъкват едни от най-големите разлики между половете в консумацията на месо.

Едно от обясненията е, че храненето с месо често е културно свързано със сила, енергия и мъжка идентичност. Жените са склонни да приемат повече растителни протеини, плодове и зеленчуци, като това е обвързано със здравословно съзнание и етични съображения. Установено е също, че мъжете, които се придържат по-близо до традиционните полови роли, ядат повече месо.

Мъжете показват по-голямо предпочитание специфично към червено месо в сравнение с жените. А този вид месо, което включва говеждо, телешко, свинско, агнешко, козе, овнешко и конско, има доказано най-висок въглероден отпечатък. Консумацията на месо при мъжете остава по-голяма и когато се вземе предвид показателят консумация на килограм от теглото на човека.

Мъжете в България консумират значително повече месо от жените Проучвания показват, че мъжете у нас консумират месни продукти почти ежедневно, докато жените – средно едва 1–2 пъти седмично. Тази разлика е потвърдена в представително изследване на хранителните навици на българите на възраст 18–65 години.

Климатични нагласи, отричане и подкрепа за политики по пол

Наред с по-високия си принос към въглеродните емисии, мъжете в различни държави показват и по-ниска склонност да приемат научния консенсус, че изменението на климата е резултат от човешката дейност. Данни от Финландия сочат, че 56% от анкетираните мъже, спрямо 64% от жените, са съгласни с антропогенните причини за климатичните промени. Подобни различия се наблюдават и по отношение на загрижеността за последиците от климатичната криза – в САЩ 29% от мъжете и 35% от жените заявяват висока степен на тревога.

Тези различия в нагласите се отразяват и в поведението. Допитване сред младежи във Финландия показва, че загрижеността за климатичните промени по-често се превръща в реални устойчиви потребителски избори при жените, отколкото при мъжете. С други думи, жените не само изразяват по-висока чувствителност към проблема, но и по-често я трансформират в действия.

И в българския контекст се наблюдава сходна тенденция. Изследване на учени от Софийския университет сред 223 мъже и 312 жени на възраст от 13 до 90 години установява по-високи нива на отричане на климатичните промени сред мъжете. Според авторите това се свързва с по-силно изразени убеждения за контрол над природата и по-висок скептицизъм към екологичните рискове, особено когато те поставят под въпрос икономически и индустриални дейности. Допълнително, мъжете по-често приоритизират ценности, насочени към запазване на съществуващото статукво, дори когато то противоречи на екологичните цели.

Тези нагласи имат пряко отражение и върху обществената подкрепа за климатични мерки. Проучване от 2025 г. показва, че поради по-честото потребление на стоки с висок въглероден интензитет, мъжете по-често възприемат данъчните климатични политики като лична заплаха. За разлика от тях, жените – чието потребление е по-умерено – демонстрират по-висока подкрепа за екологични инициативи.

Неравенства и в климатичното лидерство

Парадоксално, именно мъжете продължават да доминират както в научните изследвания, така и в процесите на вземане на решения, свързани със смекчаването на последиците от изменението на климата. Това ясно личи и от международните климатични преговори – на конференцията COP29 в Баку съотношението между държавните глави мъже и жени е 18:1.

Регионалните различия са значителни. В Европа и САЩ делът на жените, работещи в министерствата на околната среда, е приблизително равен на този на мъжете, докато в страните от Африка и Югоизточна Азия жените специалисти съставляват едва около 10%. Преобладаващо мъже са и ръководителите на националните метеорологични служби в световен мащаб – 93%.

На този фон България представлява по-скоро изключение: ръководствата на Националния институт по метеорология и хидрология и на Института за изследване на климата, атмосферата и водите към БАН са оглавявани от жени. Въпреки това, глобалната картина остава ясно дисбалансирана – 18 от 22-мата най-влиятелни учени в областта на климатичните промени в света са мъже.

Пол, доход и неравенство

Половите различия обаче не могат да бъдат разглеждани изолирано от икономическото неравенство.Затова и е важна тезата, която се застъпва в публикация на Social Science Space, че всъщност най-силният показател за въздействието на даден човек върху климата не е полът, а доходът. “Ултрабогатите, които са предимно мъже, са отговорни за най-големия дял от емисиите. Най-богатият 1% сега отделя повече от най-бедните 2/3 от човечеството, взети заедно.” Според Матилде Рейнард от Института за изследване на устойчивото развитие към Университета в Лийдс, „ако премахнете най-високоплатените, разликата между половете намалява драстично“. 

Информацията от тази публикация би могла да послужи при изготвянето на препоръки, кампании и стратегии за смекчаване на изменението на климата, тъй като и тук, както и при въздействието и адаптацията, се намесва ролята на пола. 

Различията, които разгледахме, имат значение не за търсене на вина, а за изготвянето на по-фокусирани и работещи политики. Мерки в транспорта, храненето и климатичната комуникация, насочени към конкретни модели на потребление и поведение, могат едновременно да намалят емисиите и да повишат обществената подкрепа за климатичните действия. Примери за такива мерки биха могли да бъдат транспортни политики, насочени към дългите индивидуални пътувания, кампании за хранене и здраве, адресирани към мъжете и климатична комуникация, съобразена с половите различия.

Същевременно същите социални роли, които водят до по-висок въглероден отпечатък, излагат мъжете и на специфични климатични рискове за здравето — тема, която ще разгледаме по-детайлно в следващата публикация.

Автор: Зорница Спасова / Климатека

Зорница Спасова е автор в Климатека и главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Има докторска степен по „Климатология” от СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с въздействие на изменението на климата върху здравето от 2008 г., като е специализирала в Нидерландия, Германия, Италия, Дания, Норвегия, Индия и др. Експерт е при изготвянето на Плана за действие за устойчива енергия и климат на Столична община ‘21 – ‘30 г. Със статиите тук е носител на Наградата за журналистика на Европейското метеорологично дружество. От януари 2024 г. е посланик на Европейския климатичен пакт за България. Стипендиант на Earth Journalism Network за отразяване на СОР29 в Баку, Азербайджан. Представител на България в работна група по здравеопазването при изменение на климата към СЗО.

В публикацията са използвани материали от:

  1. Berland O, Leroutier M (2025) The gender gap in carbon footprints: determinants and implications. Grantham Research Institute on Climate Change and the Environment Working Paper 424. London: London School of Economics and Political Science
  2. Baude, M. (2022). La décomposition de l’empreinte carbone de la demande finale de la France par postes de consommation: transport, alimentation, habitat, équipements et services. SDES Working Paper.
  3. Räty, R. and A. Carlsson-Kanyama (2010). Energy consumption by gender in some european countries. Energy Policy 38(1), 646–649.
  4. Hopwood CJ, Zizer JN, Nissen AT, Dillard C, Thompkins AM, Graça J, Waldhorn DR, Bleidorn W. Paradoxical gender effects in meat consumption across cultures. Sci Rep. 2024 Jun 13;14(1):13033
  5. Carlsson Kanyama et al, Shifting expenditure on food, holidays, and furnishings could lower greenhouse gas emissions by almost 40%, Journal of Industrial Ecology 2021;25:1602–1616. 
  6. Men cause more climate emissions than women, study finds, The Guardian, 2021
  7. It’s time to recognise the role masculinity is playing in the climate crisis, Pursuit, 2024
  8. Climate change and the rise of adult male dropouts, Prevention Web, 2025
  9. Meier, T., & Christen,O. (2012). Gender as a factor in an environmental assessment of the consumption of animal and plant-based foods in Germany. International Journal of Life Cycle Assessment, 17, 550–564
  10. Male vs. Female Drivers 
  11. Sweeney J, Why Men Have a Bigger Carbon Footprint Than Women
  12. Osorio P, M Tobarra, M Tomás, Are there gender differences in household carbon footprints? Evidence from Spain, Ecological Economics, Volume 219, May 2024
  13. Стоянова Р., М.Рац, Й.Бушняшки, ПСИХОЛОГИЧЕСКИ АСПЕКТИ НА ПРОЕКОЛОГИЧНОТО ПОВЕДЕНИЕ, сп. Философия, Vol 33, N 4s, 2024
  14. De backer C, S. Erreygers, C.De CortShow, et al,Meat and masculinities. Can differences in masculinity predict meat consumption, intentions to reduce meat and attitudes towards vegetarians?, Appetite 147(5):104559, December 2019
  15. 63% от българите ядат месо почти всеки ден, а едва 8% консумират редовно продукти на растителна основа, 2022, https://www.prinbulgaria.com/public/index.php/novini-ot-agenciite/19690/63-ot-balgarite-yadat-meso-pochti-vseki-den-a-edva-8-konsumirat-redovno-produkti-na-rastitelna-osnova
  16. Climate Change and Gender, https://encyclopedia.pub/entry/28657