Кухнята на баба ще спаси света!

20 януари 2017 г., 21:27
13228

uzhursky / Shutterstock

Питайте баба каква салата се яде през зимата: „кисело зеле, туршия, ряпа, цвекло...“ – изброява тя. Марулята е чак през пролетта, домати се ядат през лятото. 

Едно време имаше такъв виц: отива българин на гости във Франция и пита: „При вас ягодите кога излизат на пазара?“. Домакинът го гледа озадачен: „Как кога? Сутрин!“.

Ако не го разбирате, може да се обзаложим, че сте млад градски човек, за когото се отнасят думите от песента – „пролет, лято, есен зима – в магазина всичко има.“

После разкажете на баба какво слагате в салатата. Докато ви слуша, тя повдига вежди: авокадо – това откъде е? Домати през януари – как ги ядете, те имат вкус на гьон!

Днес започваме да се учим отново да готвим като баба, за да намалим вредите, които съвременните методи на производство и разпространение нанасят на планетата. 

Силно обработените храни – шоколадови десерти, бисквити, снаксове – са свързани с висок разход на енергия. Продуктите в тях се доставят от цял свят, преработват, пакетират, складират и транспортират до супермаркетите. Продават се в индивидуални опаковки, които създават още и още боклук. 

Терминът „нисковъглеродна диета“ не се отнася до химичния състав на храната, а до количеството въглеродни емисии, с които е свързано производството, транспорта и приготвянето ѝ. Изчислено е, че хранителната система само в САЩ отговаря за 20 процента от парниковите газове в атмосферата.

Най-ефективната мярка за намаляване на този процент е ограничаването или пълния отказ от месо и животински продукти. Има обаче и други неща, които потребителите могат променят с избора си.

Местни продукти 

Около 11 процента от въглеродните емисии от храната се дължат на транспорта, посочват изчисления, цитирани от New Scientist. Теорията е, че колкото по-малко е пътувала дадена храна, преди да стигне до нас, толкова по-малко вреди на околната среда. 

През 2005 г. Алиса Смит и Джеймс Б. Маккинън поемат предизвикателството да се хранят само с местни храни в продължение на една година. Като местни определят храните, произведени в радиус от 100 мили от дома. Експериментът е описан в книгата им The 100-Mile Diet, която вдъхновява хиляди хора по света да променят начина си на хранене. 

Концепцията за т.нар. „хранителни мили“ има и критици, които посочват, че въглеродният отпечатък от производството на местната храна може да надвишава този от транспорта. Методите на производство са това, което наистина има значение. Спестяването на транспорта обаче не е единственото предимство на местно произведените храни. 

Първо, те са пресни. Колкото по-близо са отгледани, толкова по-малко време са престояли.

Второ, да ядеш местна храна означава да разчиташ на малки семейни ферми, а не на голямата хранителна индустрия. 

Известно е, че промишленото земеделие е един от най-големите замърсители на въздуха, водата и подпочвените води; изразходва големи количества горива и вода, изтощава почвата и води до загуба на био разнообразие. Както отбелязват експерти в сайта на фондация GRACE, то е вредно за селскостопанските работници и за целия живот на местните общности. 

Стандартните продукти пътуват средно между 1000 и 3000 мили, преди да стигнат до потребителя – в повечето случаи това означава допълнително опаковане и охлаждане – още енергия и още боклук. 

Диетата на стоте мили обаче е сериозно предизвикателство. Ще трябва да се лишите не само от бананите и портокалите, но и от повечето пакетирани сладки изкушения. А шоколада? Да, за съжаление на село не расте какао. Ще преоткриете чара на домашните меденки, курабийки и кексове.  

Сезонно хранене

Ако започнете да консумирате продукти от малки местни производители, ще забележите, че неусетно сте започнали да се храните според сезона – сега ядете същите неща, които са готвили вашите баби и прабаби преди повече от столетия.

Смята се, че сезонните растения са не само най-вкусни, но и най-полезни за здравето.

Те усвояват максимално хранителните вещества от почвата и се възползват от най-доброто, което водата, въздухът и слънцето предлагат. Изследователи от Австрийската асоциация на потребителите са доказали, че пресните плодове и зеленчуци, които се берат и замразяват през съответния сезон, са с по-добри хранителни качества от вносните, преминали дълъг път, продукти. 

Сезонното хранене взима под внимание и хранителните нужди на организма, които не са еднакви през годината.

Да се ограничите само с местни продукти може да е твърде сложно, но никак не е трудно да се храните според сезона. Зимно време не се лишавате от любимите цитруси и банани – само от парниковите домати, краставици и марули. 

Трудно ви е да се ориентирате кои са подходящите храни? Поне що се отнася до нашите ширини и дължини, по-възрастните ги знаят отлично – някога не е имало откъде да си купят неща извън сезона, а вносните плодове и зеленчуци са били рядкост. Ако се чудите кога какво се яде, какво расте у нас и какво не – питайте баба. 

Мая Лефтерова

Коментари