Измененията в климата променят прелета, размножаването и бъдещето на кукувицата.

  • Обикновената кукувица е птица с много необикновен начин на живот, храна и поведение.
  • Тя е една от най-уязвимите европейски птици към климатичните промени, защото зависи от десетки други видове за отглеждане на потомството си и от строго определени хранителни ресурси.
  • Затоплянето разминава природните ритми – кукувиците пристигат на гнездовите си територии все по-късно, когато в гнездата на гостоприемниците вече има малки, а не яйца, което води до провалено размножаване за вида.
  • Средиземноморските острови, жизнено важни за мигрантите, вече не предлагат достатъчно храна за тях, защото гъсениците – основният им хранителен ресурс – се превръщат в пеперуди преди пристигането им.
  • Кукувиците извършват дълъг и енергоемък прелет от Африка до Европа по тесни миграционни коридори. Невъзможността да възстановят хранителните си запаси, за да прелетят Средиземно море, води до гибелта на много от тях.
  • Присъствието на кукувица е надежден биоиндикатор за богато и стабилно птиче разнообразие: появата ѝ означава добре развита общност от гостоприемници.
  • Гласът на кукувицата е ранно предупреждение – промените в миграцията, храненето и размножаването ѝ показват как климатичните промени вече пренареждат природата около нас и предвещават бъдещи рискове както за екосистемите, така и за хората в Европа и в България.

Ако трябва да говорим за ясен пример на влияние на глобалното затопляне върху птица, едва ли има по-красноречив от този с обикновената кукувица. Всички сме чували „ку-ку“, но малцина знаят, че обикновената кукувица е една от най-уязвимите към климатичните промени европейски птици. Тя зависи от десетки видове пойни птици, от косматите гъсеници, които почти никой друг не яде, и от „стъпалата“ на безопасни места по пътя между Африка и Европа. Затоплянето на климата вече нарушава този крехък баланс – понякога кукувиците не успяват да се нахранят по време на прелета, а по местата за гнездене често пристигат „закъснели“, когато в гнездата на гостоприемниците вече има излюпени малки. Историята на една привидно позната, но всъщност непозната птица може да е ранното предупреждение за променящата се природа и за бъдещето на самите нас.

Познатата непозната кукувица

Да уточним от самото начало – нашият разказ е посветен на обикновената кукувица (Cuculus canorus), единият от двата вида, които се срещат в България. Да, малцина са я виждали в природата – нека поправим това. Обикновената кукувица е сива птица с големина на дребен гълъб, но с по-издължено тяло, остри крила и дълга заоблена опашка, която при кацане често е леко вирната нагоре, а крилата са полуспуснати. Окраската на мъжките се различава от тази на женските, които имат раирани, а не сиви гърло и гърди и се срещат в две форми – сива и ръждива, според преобладаващия общ цвят на птицата. И при двата пола ясно личи напречното раиране по корема и долната страна на крилата, което заедно с издължения силует ги прави много подобни на ястреб или сокол. Приликата се подсилва и от жълтите ириси и крака. Малко по-късно ще разберем защо е така…

Най-странната птица в Европа

Сивата и отдалече ненатрапваща се окраска на обикновената кукувица с нищо не подсказва, че пред нас е най-необичайната птица на нашия континент. Няма друг вид птица с толкова странности във външността, начина си на живот, създаването на потомство, храната си, пътешествията си, пък ако щете – и в отпечатъка си върху човешката култура.

Преди всичко, за разлика от повечето други видове птици, обикновената кукувица обитава изключително широк спектър от местообитания. През размножителния период ще я срещнем практически навсякъде, от морския бряг до зоната на клека във високите планини, от откритите полета до гористите места, в селищата и скалистите проломи. Защото кукувицата през лятото е там, където има достатъчно гъста популация от гнездящи пойни птици и храна, без значение как изглежда, каква е растителността или къде се намира мястото.

Живот назаем: кукувицата и гнездовият паразитизъм

Тук стигаме до второто „чудо“ на обикновената кукувица: тя е вид, който буквално не може да съществува, ако други птици не отгледат потомството ѝ. Явлението се нарича гнездови паразитизъм и в Европа кукувиците са главните му представители. Те не строят гнездо, не мътят яйца, не хранят малките си. Затова на обикновената кукувица ѝ трябват други видове птици, които да изпълнят всички тези задължения вместо нея.

Но как може да се накара двойка на друг вид да зачеркне най-важното от своя живот през годината заради малките на кукувицата? Отговорът е прост: с насилие, хитрост и изключителни физиологични и поведенчески приспособления.

Кукувицата често каца на високи места в местността – на дърво, скала, стълб, жица. Това не е случайно. Така мъжката кукувица започва всичко – демонстрирането пред себеподобните, че районът е зает или че всяка „дама“ е добре дошла. Кукувиците са птици на промискуитета, на свободните отношения между половете, макар че мъжките ревниво се стараят да прогонят всеки появил се друг мъжки в заетата от тях територия. Именно мъжките издават известното „ку-куу“, докато гласът на женските е бърза звънка трела „пюхюхюхю…“. Кацането на високо има още една особено важна функция, специално при женската птица – да забележи къде наоколо има подходящо гнездо на пойни птици, в което да бъде отгледано кукувичето.

Вече отбелязахме, че общият външен вид на обикновената кукувица е като на ястреб или сокол: тя е птица, която използва чужда идентичност в ключовия етап от живота си – размножаването. Приликата с ястреб е още по-удивителна заради факта, че именно малкият ястреб (чиято големина е като тази на кукувицата) е страшилището за дребните пойни птици, а те именно са птиците, без които животът на кукувицата е невъзможен.

Когато гнездото на птиците – гостоприемници е набелязано, готовата да снесе яйцето си кукувица изчаква стопаните му да се отдалечат или с подвеждащия си външен вид на ястреб ги подплашва и в суматохата снася яйцето си сред техните. Обикновено тя изхвърля или изяжда едно от яйцата на “гостоприемниците”. Дори разрушава гнездото им, за да ги принуди да снесат отново, когато тя ще е готова да им подхвърли своето яйце. 

Не винаги това минава гладко, много птици, макар и по-дребни, яростно атакуват натрапника. Но кукувицата е по-едра, а и има таен коз – яйцата ѝ максимално наподобяват тези на гостоприемника: и на големина, и по форма, и по окраска. Работата е там, че ако двойката “гостоприемници” различи чуждото яйце, тя ще го изхвърли или унищожи. Кукувицата решава този проблем елегантно: всяка женска снася яйцата си в гнездото на вид птица, какъвто е отгледал самата нея. Така за хилядолетната еволюция се е стигнало до положението, че яйцата на отделните женски кукувици са много по-различни помежду си, отколкото е разликата между тяхното яйце и това на гостоприемника (Фиг. 2).

Фиг.2: Яйца на обикновена кукувица (лявото при всяка от номерираните двойки) редом с такива на видовете птици, в чиито гнезда кукувицата снася яйцата си. Източник: Makatsch (1976).

Периодът на мътене на кукувичето яйце е обикновено по-кратък от този на гостоприемника и кукувичето най-често се излюпва първо. Макар и голо и сляпо, след няколко часа то започва да избутва от гнездото другите яйца или малки и скоро остава самό на грижите на неспособните да се справят с това коварство приемни родители. Нататък нещата тръгват гладко – родителите заради инстинкта си са неспособни да устоят на огромната, ярко оцветена отворена уста на кукувичето и го хранят до пълното му израстване. 

Не по-малко чудо е огромният спектър от видове – гостоприемници на обикновената кукувица – 291 вида в пределите на ареала ѝ, а в Европа – над 100 вида. Повечето видове пойни птици – от дребните певци до почти еднаквите по големина с кукувицата дроздове, са сред потърпевшите. Малко по-облагодетелствани, макар и не винаги, са хралупогнездещите птици.

Дългият самотен прелет

Обикновената кукувица е типичен прелетен вид – европейските популации зимуват главно в Африка. Често летят нощем, най-често поединично, а струпвания се наблюдават рядко. В България има описан само един такъв случай: в края на август 1966 г. над 100 кукувици се събират за няколко дни в долината на р. Крумовица край Крумовград – вероятно заради местно изобилие на храна по време на напрегнатия миграционен период. Интересното е, че възрастните птици отлитат първи, а младите – почти месец по-късно, което подсказва вроден механизъм за ориентация. У нас видът напуска през август–септември и се завръща едва през април–май – една от най-късно пристигащите от юг птици.

Полезна „измамница“: какво яде кукувицата

Чудновата е и храната на обикновената кукувица. Важна част от хранителния ѝ спектър заемат косматите гъсеници – едни от най-опасните вредители, най-вече за горите. Това поставя кукувицата в специално положение, защото повечето други видове птици избягват тази храна.

Важен биоиндикатор

Скорошни изследвания разкриват, че присъствието на обикновената кукувица на дадено място е добър сигнал за видово разнообразие на птиците там, както и за функционално разнообразие и стабилност на съобществата в него. Това поставя обикновената кукувица в привилегированата позиция на важен биоиндикатор, място, което досега се заемаше от хищните птици като видове на върха на екологичната пирамида. Обяснението е, че когато кукувицата се среща на определено място, значи там има добре представена група птици, които могат да бъдат нейни гостоприемници, а това доказано има пряка връзка с общото разнообразие на птиците във въпросната територия. Всеки човек може да разпознае кукането ѝ и това дава нови възможности за използване на гражданската наука за целите на мониторинга на видовото разнообразие и за състоянието на екосистемите и средата на обитаване на хората.

Надигащата се драма на кукувицата

Необикновените особености на обикновената кукувица не я правят неуязвима към климатичните промени. Напротив – тясната ѝ зависимост от други видове птици и от хранителната база прави положението ѝ още по-крехко.

Средиземноморските острови са истински „стъпала“ в дългия прелет от Африка към Европа. Обикновената кукувица е късен мигрант – пристига едва през втората половина на април и началото на май. Макар да е добър летец, много птици не успяват да преминат морето без почивка и храна, затова островите са жизнено важни за вида. Там мигрантите могат да възстановят силите си – или поне така беше. 

Съвременни изследвания (Willemoes et al. 2014) показват, че кукувиците използват сравнително постоянни и тесни миграционни коридори – подобно на щъркелите, хищните птици и пеликаните. Значителна част от европейската популация преминава именно през Средиземноморието (Фиг. 3). А когато стигнат до брега, те вече са преминали първото голямо изпитание – Сахара. След пресичането на най-голямата пустиня в света не им остава достатъчно енергия за следващия скок над морето, но има ли с какво да се нахранят и заредят те там?

С покачването на температурите природният ритъм се разминава. Основната храна за кукувицата – гъсениците – вече са се превърнали в пеперуди, а изтощените птици буквално няма с какво да „презаредят“, за да продължат. Последствията са предвидими и за печални за човека, защото преди преминаващите вълни прелетни кукувици са регулирали числеността на тези вредители по дърветата (включително плантациите плодни дървета), а това вече не се случва.

Фиг.3: Миграционни пътища на обикновени кукувици от Скандинавския полуостров, установени чрез снабдени със сателитни предаватели индивиди. Източник: Willemoes et al. 2014.

Става въпрос за ограничен брой кукувици само от една част на Европа. Такова ключово значение за европейските кукувици имат и останалите острови в Средиземно море.

Проблемите ѝ не свършват дотук. Стават дори по-сериозни, въпреки че са успели да преодолеят бариерата, наречена Средиземно море.

Гнездо в неподходящ момент

Кукувицата зависи изцяло от пойните птици – гостоприемници, които да отгледат нейното потомство. Повечето женски са силно специализирани и снасят яйцата си само в гнездата на конкретен вид. Затоплянето на климата обаче разминава биологичните часовници – когато кукувицата пристигне от Африка, в много гнезда вече има малки, а не яйца. Тогава изборът е труден: да не остави потомство, да разруши гнездото, за да бъде създадено ново, или да търси друг вид–гостоприемник. Част от женските успяват да се „прехвърлят“ на сроден вид, но подобни промени носят риск – различието в яйцата може да доведе до отхвърляне и провал.

Така климатичните промени поставят вида в уязвимо положение. Докато доскоро популацията на обикновената кукувица се смяташе за стабилна, в последните години в много части от ареала ѝ се наблюдава спад. България не е изключение, както сочат данните от дългогодишно изследване на Българското дружество за защита на птиците с помощта и на гражданска наука (Фиг. 4). Голямата численост – между 34.6 и 54.4 млн. индивида според BirdLife International – осигурява известно „буферно пространство“. Но ако тенденцията продължи, това няма да е достатъчно.

Фиг. 4: Тенденция на спад в числеността на популацията на обикновената кукувица в България през периода 2005-2021 г. Източник: БДЗП 

Гласът на кукувицата като предупреждение

Обикновената кукувица е поредният вид, който ясно показва как климатичните промени пренареждат света около нас. Тя има незаменима роля в природните екосистеми – от контрола на вредители до поддържането на баланса в птичи съобщества. Ако някой ден пресметнем във финансово измерение ползите от 40 000–100 000 кукувици в България – за горите, земеделието и здравето на екосистемите – стойността вероятно ще се окаже повече, отколкото предполагаме

Затова не бива да подминаваме сигналите на птиците. Климатът се променя – и те го усещат първи. От нас зависи да опазим биологичното разнообразие и дивата природа, защото с тях опазваме и собственото си бъдеще.

Автор: Петър Янков / Климатека

Петър Янков е автор в Климатека. Той е орнитолог, работил 12 години в Института по зоология на БАН и като преподавател в Биологическия факултет на Софийския университет. Впоследствие се посвещава на практическото опазване на природата и е един от създателите на една от най-успешните природозащитни общности в страната – Българското дружество за защита на птиците – BirdLife България (БДЗП), където работи и до днес. Инициатор на създаването на първите у нас природозащитни центрове – „Пода“ и „Източни Родопи“. Автор на 229 научни публикации и на стотици научно-популярни статии и книги, преводач на орнитологични справочници, участник в изследователски експедиции в Турция, Албания, Беларус, Туркменистан, Казахстан. В продължение на два мандата е член на Световния съвет и на Европейския комитет на BirdLife International като представител на страните от Източна и Централна Европа.

В публикацията са използвани материали от: