Почти всеки го е преживявал: дълбоко в себе си усеща, че нещо не е както трябва. Понякога ни гложди леко съмнение, друг път чувство, което ни удря като гръм. Често дори не осъзнаваме, че се намираме във фаза на самокритика или вътрешен дисбаланс. Но езикът издава повече, отколкото си мислим. Определени изречения и мисловни модели показват доста ясно, че в момента не се отнасяме особено мило или уважително към себе си. Следните 6 изявления са недвусмислени сигнали, че изпитваме душевен дискомфорт. 

1. „И без това не съм достатъчно добър.“

Това изречение е класически признак за ниско самочувствие. Който го изрича, често има усещането, че не отговаря на изискванията на другите или на собствените си високи очаквания. Хората, които са доволни от себе си, по-скоро биха казали: „Този път не беше най-доброто ми постижение, но другия път ще успея“. Формулировката „и без това не съм достатъчно добър“ говори за принципно подценяване, дълбоко залегнало у въпросния човек.

2. „Всички други се справят в живота по-добре от мен.“

Постоянните сравнения с другите са ясен признак за вътрешно недоволство. Който изговаря това изречение, обикновено се фокусира върху привидните успехи и щастие на околните, вместо да вижда собствените си силни страни и постижения. Този начин на мислене често е повлиян от социалните медии или от повърхностни наблюдения, които показват само силните моменти на другите.   

3. „Отдавна трябваше да съм напреднал.“

Това изречение издава нетърпение по собствения жизнен път. Хората, които мислят така, често имат нереалистични представи за това на какъв етап в живота трябва да се намират. Те се сравняват с някакъв въображаем идеализиран образ или с други личности, без да вземат под внимание, че всеки човек има свое собствено темпо. Формулировката „отдавна трябваше“ показва, че поставят сами себе си под огромен натиск.

4.„Защо все на мен се случват лоши неща?“

Който вижда себе си като жертва на обстоятелствата, често е недоволен от положението си. Това изречение свидетелства за песимистична нагласа, при която се възприемат главно негативните страни на живота. Хората, които са на чисто със себе си, приемат предизвикателствата по-скоро като шанс и не се фокусират изключително върху неудачите.

5. „Просто не ме бива за това.“

Това изказване може да е форма на самосъжаление. Зад него често се крие страхът от промяна или провал. С него не си давате шанс за откриване на нови страни у себе си. Формулировката често издава закостеняло виждане и липса на доверие в собствените способности.

6. „Никога няма да успея.“

Това изречение е пропито от примирение и безнадеждност. То показва, че човекът силно подценява собствените си възможности и няма доверие в себе си. Вътрешно удовлетворените хора подхождат към предизвикателствата с оптимизъм и разглеждат трудностите като временни спънки, доверявайки се на способността си да разрешават проблемите.   

Променете мисловната си нагласа

Напълно нормално и човешко е да се разпознаете в някое от горните изречения. Важното е да осъзнаете кога и защо мислите така. Често зад подобни изказвания се крият дълбоко залегнали страхове, минали преживявания или причини от социално естество. Когато забележите, че изпадате в самокритични или песимистични мисли, може да им се противопоставите съзнателно. Опитайте се да оспорите вътрешния си глас: Това, което мисля за себе си, наистина ли е вярно? Така ли бих разговарял с добър приятел или приятелка? Понякога може да помогне да потърсите професионална помощ, особено ако недоволството от себе си пречи на всекидневния ви живот. Терапевтът ще ви помогне да откриете корените на вашата самокритичност и да развиете нови благоприятни мисловни модели.  Помнете, че всеки човек заслужава да се отнася към себе си доброжелателно и с разбиране.