Близо три четвърти от световните културни и природни обекти, включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, са изправени пред сериозни водни заплахи – недостиг на вода, риск от наводнения или и двете едновременно. Това предупреждава нов доклад, цитиран от АФП, изготвен от Института за световни ресурси (WRI) и ЮНЕСКО.

Воден стрес, наводнения и двойни заплахи

От общо 1172 обекта (без морските), цели 73% са изложени на поне една сериозна водна заплаха. Сред тях:

  • 40% страдат от воден стрес – недостиг на вода спрямо нуждите

  • 33% са изложени на риск от речни наводнения

  • 21% се сблъскват с двоен проблем – прекалено много вода в някои години и остра суша в други

Очаквано влошаване на проблема до 2050 г.

Докладът предвижда, че до 2050 г. 44% от обектите ще бъдат подложени на висок или много висок воден стрес – ръст спрямо 40% в настоящия момент. Най-застрашените региони включват:

  • Близкия изток

  • Северна Африка

  • Южна Азия

  • Северен Китай

Уязвими обекти: от Месопотамия до Перу

Изследването посочва четири обекта с критично висока уязвимост:

Застрашени от недостиг на вода:

  • Ахвар, Южен Ирак – блатиста зона с руини от древни месопотамски градове

  • Водопадът Виктория (Моси-Оа-Туня) – на границата между Замбия и Зимбабве

Застрашени от наводнения:

  • Чан Чан, Перу – археологически обект, подложен на засиленото въздействие на Ел Ниньо

  • Резервати за мигриращи птици, Китай – разположени по крайбрежието на Жълто море и Бохайския залив, изложени на морски наводнения и застрояване

Китай предприема действия за опазване на световното наследство

През 2018 г. Китай забранява ново строителство в Бохайския залив – ход, който е приветстван от екоорганизации като стъпка в правилната посока за опазване на мигриращите птици и природните резервати в региона.

Какво може да се направи?

Докладът подчертава, че макар тенденцията да е тревожна, има решения. На местно ниво това включва:

  • Засаждане на дървета

  • Опазване и възстановяване на влажни зони

А на национално и глобално ниво – признаване на водата като "общо благо на човечеството" и прилагане на устойчиви политики за управление на водните ресурси.