Кой е източникът на Нил? Макар и на пръв поглед въпросът да изглежда лесен, произходът на най-дългата река на планетата Земя е обърквал хората в продължение на хиляди години. Дори и днес, в епохата на сателитите и геофизичното ноу-хау, обгърнатата от романтика загадка за източника на Нил все още не е толкова проста, колкото вероятно предполагате.

Възможно най-простичкият отговор е, че Нил има два основни източника: Синият Нил от Етиопия - който допринася за две трети от целия отток на реката - както и Белият Нил от Големите африкански езера и отвъд тях. Ако обаче се върнем няколко стъпки назад в историята, ще видим, че нещата не са толкова ясни.

Древните римляни са имали поговорката "Nili caput quaerere", която на латински означава "Да търсиш главата на Нил". Хората от онова време са я използвали, за да описват безумни усилия, стремеж към непостижимото или невъзможното.

Римляните, които никога не са отказвали предизвикателство, действително се опитват да открият извора на Нил в рамките на мисия, предприета от император Нерон през 60-61 г. от н.е. С помощта на етиопски водачи малка група от личната охрана на императора се отправя през Африка покрай Нил към неизвестното.

Не е ясно къде е приключило разследването им, въпреки че се твърди, че са достигнали до значителен воден басейн, за който са вярвали, че е изворът. Някои твърдят, че това е било дефиле близо до Джуба в днешен Южен Судан, докато други смятат, че са достигнали още по на юг в Уганда около водопада Мърчисън.

Така или иначе, в крайна сметка те не успяват да разрешат загадката. Нерон се самоубива през 68 г. а когато възможността за нахлуване в Африка отвъд римския Египет отпада, търсенето на източника се преустановява.  

Снимка: Craig Schuler / Shutterstock

Древните египтяни, още дори преди самите римляни, също са искали да открият произхода на Нил най-малкото защото са разчитали на водите му, за да подхранват почвата, и дори са ги използвали, за да се придвижват от една точка до друга.

Смята се, че те са проследили Нил чак до Хартум в Судан, обяснявайки източника му със Синия Нил от езерото Тана в Етиопия. Съобщава се, че експедиция, поръчана от фараона Птолемей II Филаделф, управлявал Египет през III в. пр. н. е., установява, че източникът на Синия Нил може да произхожда от етиопските планини.

Древните египтятни са били на прав път, но няма доказателства, че те някога са изследвали другата ключова част от този пъзел - Белия Нил.

Днес до голяма степен е прието, че Нил има два извора: Синият и Белият Нил, които се срещат в суданската столица Хартум, преди да продължат на север към Египет. Синият Нил извира от изток в езерото Тана в Етиопия, докато Белият се появява около езерото Виктория, излизайки при Джинджа, Уганда.

Ето защо езерото Виктория, най-голямото по площ в Африка, често е сочено като източник на Нил. Дори и този въпрос обаче е по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Известният приключенец сър Кристорфър Ондатджи обяснява в списание „Geographical“ през 2016 г., че самото езеро Виктория е водоем, захранван от други реки.

През 1996 г. Ондатджи се отправя на експедиция из Африка, за да открие извора на река Нил, и установява, че водите на езерото Виктория се вливат в тези на Алберт. Белият Нил не извира директно от езерото Алберт, а от реките Кагера и Семлики, които пък от своя страна водят началото си от планините Рувензори в Демократична република Конго. В крайна сметка той заявява, че Белият Нил може да се проследи директно до реките Кагера и Семики.

"Планините Рувензори са също толкова важен източник на нилска вода, колкото и езерото Виктория", пише той.

От всичко казано дотук става ясно, че река Нил няма един-единствен произход и се захранва чрез сложна система от реки и други водни басейни. Макар че е романтична представата, че източникът може да се определи на карта, истината рядко е толкова проста.

Източник: IFLScience