Неотдавнашната публикация в списание “Communications Earth & Environment” за откритието на древен пресъхнал ръкав на Нил в подножието на платото на Западната пустиня, където се издигат голяма част от древноегипетските пирамиди, предизвика бурни реакции сред египтолозите, пише в. “Ал Ахрам”. 

“Голяма част от статията повтаря схващания и заключения, които са изразявани и преди”, посочват в съвместно изявление именитият египетски археолог и бивш министър по въпросите на паметниците на културата Захи Хауас и американският египтолог и директор на Асоциацията за изучаване на Древен Египет Марк Ленър. “Не е вярно, както авторите на изследването твърдят, че досега не е дадено убедително обяснение, защо пирамидите са съсредоточени в точно този район,” изтъкват учените. 

По думите им всеки студент по египтология знае, че пирамидите от Старото и Средното царство принадлежат към гробищните комплекси западно от древноегипетската столица Мемфис и че запад е посоката на мъртвите. 

Вече повече от столетие египтолози предполагат, че западен ръкав на Нил или канал по протежението на канала Бахр ел Либейни са осигурявали достъп до пирамидите и изследват хипотезата за съществуването на пристанища в близост до масивните структури, пише БТА. Още преди 53 години френският египтолог Жорж Гойон развива идеята за западния ръкав на Нил или канал, който е свързвал пирамидите с техните долинни храмове и идентифицира този ръкав с Бахр ел Либейни, обясняват Хауас и Ленър.

“От години проучваме въпроса за западния ръкав на Нил по протежението на Либейни и възможността той да е захранвал пристанищата на пирамидите в Гиза. Открихме и публикувахме границите и възможните местоположения на пристанищата на Хеопс, Хефрен и Микерин,” пишат египтолозите.

“Нашите публикации напълно отсъстват в наскоро публикуваното изследване.” То игнорира и откритите през 2013 година в Уади ел Джарф свитъци от Червено море  - най-старите папируси в света, които наред с други документи съдържат дневника на човек на име Мерер, ръководил екип за доставки на варовик с лодка от кариерите в Тура до Гиза за строежа на пирамидата на Хеопс. Откривателят им Пиер Тале посочва, че каналът Либейни маркира западния ръкав на Нил. 

Хауас и Ленър припомнят и работата си със списание “Нешънъл джиографик” през 1995 г. по реконструирането на западния ръкав на Нил по протежението на Либейни чрез дигитализиране на карти на Министерството на жилищното строителство и населените места. “Възпроизведохме цветно изображение на западния ръкав на Нил, което на практика е същото като описаното в новото изследване,” отбелязват учените и заключават, че не виждат “нищо ново в новото изследване.”