Чат в детската градина, училищен чат, чат в групата по астрономия – всички те, създадени „за удобство“, са еднакво безсмислени и по различен начин изтощителни и безпощадни. Разбира се, в началото всичко започва с добри намерения за разумно и удобно общуване между с другите майки, татковци и педагози. Обаче…

Губят много време

„В градината по гимнастика трябва долнище на анцуг или бяла тениска“, съобщава бодро учителят. Ясно и разбираемо – дори децата го разбират, но родителите - не.

„Защо тениската да е бяла, трябва сега тепърва да купувам, има ли толкова голямо значение цветът?“,

„Може ли да не е тениска, а блуза с дълъг ръкав?“,

„В предишната градина тренираха с шорти, а не с долнище от анцуг, не сме подготвени, става ли с шорти?“

„С анцуг ще е топло, не мислите ли?“ и т. н.

Докато изчетете всичката тази информация, която въобще не ви интересува, за да се уточни нещо толкова елементарно, настръхвате. А това е само един от казусите за решаване…

Всяват паника

Това е вторият „кит“, на който се крепят родителските чатове. Вече сте наясно с химикалите, с които обработват мандарините и портокалите и това, че не бива децата да носят неизмити плодове в градината. Изчели сте всички "за" и "против" по темата отровни ли са онези пластмасови кубчета, с които играят всички деца в групата. И за счупения кран за студена вода в детската тоалетна сте информирани, и за това как хлапетата се попарват с вряла вода, когато отидат да се мият. Изчели сте и съветите как трябва веднага да се охладят с лед, и всички истерични коментари, че в градината няма лед…

Включвайки месинджъра, родителите са подложени на всекидневен морален тормоз, нанесен им от техните себеподобни. А всъщност всички са загрижени за доброто на децата.

Спамят

Какво е общото между Нова година и Денят на оториноларинголога? Познахте – поздравителните картички. Но не обикновени поздрави от два реда, а стихове, украсени с цветя и сърчица, написани с нечетлив безвкусен шрифт върху преливащ се фон, с танцуващи катерички наоколо и допълнени от няколко гифтчета за разкош.

Всеки ден сте в риск да ги получите – за празника на майката, за първа пролет, за деня на учителя, за празника на буквата Ю. А междувременно цялата важна информация в чата е зарината под тонове словесна шлака и възклицателни знаци. Поздравяваме ви!!! Щастие на всички!!!!!

Агресията расте

Родителските чатове са гнездо на раздори, независимо за какво става дума. Например новината: „Събираме по 10 лева за подарък на учителката“ поражда порой:

„Защо толкова малко, това е пълен абсурд – от мен да го знаете!“

„Тези хора учат децата ни, не ви ли е срам да предлагате такава смешна сума!“

„Това, вашето, на нищо не прилича! Миналата седмица дадох 20 лева за гланцовите хартии, сега ставате нахални!“

„10 лева! Къде ще му излезе краят?!? Вие парите от дървото ли ги берете?“

Няма значение каква ще бъде темата – със сигурност ще има родител, който ще се обиди.

Няма значение дали ще напишете съобщение, било то сутрин, следобед или вечер - със сигурност ще разсее и събуди някого.

Или ще има възмутени от директния тон, от липсата на запетаи.

Всички в един или друг момент излизат „на нож“ по различни поводи. И да, трябва да сме учтиви и грамотни, иначе какъв пример ще дадем на децата си?

Източник: Новите родители