Всеки от нас е чувал този въпрос поне веднъж в живота си! Когато е трябвало да правим избор как да подължим  напред, каква професия да изберем, как да поемем отговорност за постъпките си или  когато от нас се очаква да постъпим разумно. Този въпрос обикновенно ни задават близките, приятелите, тези които са загрижени за нас.

Наистина кога порастваме в действителност? Когато забравяме какво искаме и правим каквото смятаме за правилно! Когато започнем да вярваме на утвърдени постулати като „Не се доверявай, „Не разкривай същността си пред никого”.

Когато ни обичат страстно или когато ни разбиват сърцето? Когато ставаме след като сме паднали или когато сме се изкачили толкова високо, че полетът надолу ще е смъртоносен?  Раните и болката ли са тези, които  ни изграждат като личности или моментите на щастие? Когато се съюзяваме с разума и мъростта или когато осъзнаем, че е време да ги оставим на закачалката вкъщи и да излезем на разходка с мечтите си? Дали съзряването е въпрос на светоусещане или въпрос на трезва  мисъл?