Защо сте тук? Това е може би най-важният въпрос в живота, който всеки си задава.

Признавам, това е въпрос, който някои хора могат да определят като снизходителен, докато други го виждат през религиозен обектив. Но има ли част от отговора, с която всички можем да се съгласим?

Аз открих един много прост за себе си отговор и това ми дава през последните години все по-силно чувство на яснота, вдъхновение и дори радост. Ето и отговорът: Аз съм тук, за да добавя повече стойност за света, отколкото използвам.

Използвам ресурсите на планетата всеки ден - изгарям бензин, който задвижва колата ми, топлинна и електрическа енергия за дома и офиса ми, храната, която ям. Е, как да дам повече на света, отколкото вземам?

Прекарах първите 45 години от живота си, като се опитвах да печеля достатъчно пари, за да се чувствам финансово сигурен, достатъчно успешен, за да се чувствам уважаван и взаимоотношенията ми с другите да са достатъчно добри и да ми носят спокойствие. Не съм особено горд от това, но знам, че част от мотивацията ми е практична и хуманна.

Трябва да приема, че имах избор как да живея живота си. Исках повече и повече, чувствах безмилостен глад, за да запълня тази празноти както финансово, така и емоционално.

Бях изключително успешен като журналист, но не се чувствах щастлив с работата си, която вършех. В крайна сметка и за щастие, най-накрая стигнах до момента, в който бях толкова нещастен от живота си, че в желанието да направя нещо силно дълбоко в мен започна да отеква притчата за верния слуга, от Лука 12:48, която завършва по този начин: "на когото много е дадено, от него много ще се очаква."