В едно от най-хубавите си стихотворения Атанас Далчев се обръща към Бог с думите:
„Изведи ме вън от всяка сложност, / научи ме пак на простота:“
Поетът със своя задълбочен философски поглед към света рано е прозрял, че знанието носи преди всичко печал.
Да познаваш себе си, да разчиташ знаците в света, да търсиш знание, да се усъвършенстваш, да се стремиш към екзистенциалните отговори – всичко това дава, но и отнема.
Хората се страхуват от онези, които познават себе си.
Хората избягват онези, които вдъхват уважение със знанията си.
Човекът интелектуалец е често самотникът, който е осъден да „дълбае ням“ вечните въпроси на битието и в крайна сметка да не намери никога пристан за душата си.
Безпокоен и търсещ е духът на интелектуалеца.
Просветленият човек обикновено не е разбран от другите. Често е определян като бунтар. Той е счупил оковите на ограниченията и може да говори свободна за всичко. Знае какво иска и как да го постигне. Открил е себе си и живее в хармония със своето вътрешно Аз. Това го прави спокоен, уравновесен, извисен над останалите и с особен мъдър поглед към живота.
Той е верен на принципите си и не се страхува да се опълчва на всичко, което е в разрез с критериите му за добро и зло. Просветленият човек е смел и дързък.
Всичко това обаче го прави и самотник, но той е готов да плати тази цена, за да опази честта, морала и достойнството си.
