Съществува една фраза, която може да вдъхне страх в сърцето на почти всеки професионалист: „Може ли да поговорим?“. За пример ще ви разкажа за моите уъркшопове, по време на които често карам присъстващите да споделят първото нещо, което им минава през ума, когато чуят тази фраза. Сред най-често срещаните отговори са: „Къде сбърках?“, „Сигурно съм направил някаква грешка.“ и „Това е краят! Ще ме уволнят!“.

Повече от ясно е, че една неочаквана среща с шефа може да извади от релси дори най-самоуверените професионалисти. В тези случаи винаги се страхува от най-лошото, мислейки си че може да бъде наказан и дори освободен от работа, без да има причина за подобни притеснения.

Ако това ви звучи познато, трябва да сте наясно, че далеч не сте сами. Човешкият мозък е устроен по такъв начин, че на фона на някаква несигурност или неяснота винаги се насочва към възможно най-лошия сценарии. Това е еволюционен механизъм, които има за цел да ни предпазва. Същият този механизъм е особено силен сред по-чувствителните хора, които могат да бъдат напълно парализирани от в случай на неочаквана среща с шефа.

Макар че е невъзможно да предскажете напълно и контролирате поведението на вашия ръководител (колкото и да ви се иска), можете да потушите стреса и безпокойството, които ви обземат в тези непредвидими ситуации. Ето как:

„Заземете се“

 В момента, в който получите имейл или съобщение, че шефът ви иска да ви види, тялото ви може да влезе в режим „борба за справяне или бягство“ (fight-or-flight response), пренасочвайки кръв, кислород и енергия далеч от всички системи, освен тези, които играят ключова роля за оцеляване. Това е момент, в който амигдалата, известна като „център на страха“ на мозъка, поема контрол. Във вените ви потичат химикали като кортизол и адреналин, които водят до ускорен пулс, тунелно зрение и потене. Това не е никак приятно преживяване. Освен това, пренасочването на енергия към всички тези системи, свързани с оцеляването, оставя всички други системи – за логичното мислене, за комуникацията и тн, без „захранване“. Иначе казано, вие сте парализирани от страх.

Един от най-добрите начини да си върнете контрол е чрез т.нар „заземяване“. Заземяването представлява набор от техники и упражнения, които активират парасимпатиковата част вегетативна нервна система. Тя забавя сърдечната дейност и понижава кръвното налягане. Под действие на парасимпатиковите импулси организмът се демобилизира. Така той се успокоява и запазва своята енергия. Човек си връща контрола и изчиства съзнанието си. Този резултат може да бъде постигнат чрез добре познати практики като медитация, упражнения за дишане и разходки.

Обърнете внимание на психиката си

След като успокоите физиологията си, идва време да се фокусирате върху психиката. Дори и да сте преодолели първоначалната паническа реакция, мозъкът ви може още да обзет от негативни мисли за срещата – представяйки си най-лошия възможен сценарии и вадейки прибързани заключения.

За да преборите тези когнитивни изкривявания, опитайте да интерпретирате ситуацията по различен начин. Аз обичам да използвам „правилото на петте“, при което изброявам на пръстите на едната си ръка алтернативни обяснения за това защо шефът иска да поговори с мен. Може би той иска да ми предложи да участвам в нов проект, или пък иска да ме попита нещо за проект, по който работя. Може би има иска да ми каже нещо важно, което предпочита да не споделя по имейл. Може би иска да ме похвали за добрата работа, която аз и моя екип свършихме при последната ни задача. Важно е да си припомните, че не всички причини шефът да иска да ви види са негативни.

Потърсете яснота

Друг подход, който може да намали чувството ви на стрес и безпокойство, е да потърсите повече яснота относно желанието на шефа за среща. Вместо да заемате дефанзивна позиция и да търсите място, където да се скриете, веднага осъществете обратна връзка с шефа и попитайте за дневния ред на срещата. Попитайте дали трябва да се подготвите със нещо специфично (например някакви данни), преди да говорите с него. Така той едновременно може да ви обясни за какво точно иска да говорите и да успокои притесненията ви. Ако разберете, че става въпрос за нещо сериозно, то ще някакво време за подготовка, вместо да ви се наложи да отговаряте в движение по време на срещата.

Подгответе се предварително

Един от най-добрите начини за справяне с безпокойството, което пораждат неочакваните събития, е чрез подготовка и репетиция. Макар че не можете да се подготвите за спецификите на конкретен непредвиден разговор, можете да подготвите няколко фрази, които да използвате, когато ви изненадат с неочаквана среща. Вземете за пример ситуация, в която закъснявате със завършването на дадена задача:

Започнете с изразяване на благодарност за обратната връзка, която сте получили от шефа, казвайки нещо от рода на: „Благодаря, че споделихте това с мен. Оценявам искреността ви по отношение на притесненията, свързани със сроковете за изпълнение на задачата“.

Валидирайте тези опасения, като кажете: „Разбирам колко важно е да завършим този проект на време. Ако бях на ваше място, също щях да искам да знам на какво се дължи забавянето“.

Отложете конкретиката, ако нямате готов отговор: „С радост бих споделил първоначалните си впечатления за причините екипът да изостане с тази задача, но бих предпочел да ги анализирам по-обстойно и да ви дам по-конкретен и задълбочен отговор“.

Не забравяйте, че каквото и да се случи по време на тази среща, ще излезете от нея жив и здрав. В крайна сметка тя вероятно няма да бъде толкова тежка, колкото си представяте.

Мелъди Уайлдинг, автор на Trust Yourself: Stop Overthinking and Channel Your Emotions for Success at Work, за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз