Какви са симптомите на „Стокхолмски синдром“:
- открито заявяване на възхищение, привързаност, дори обич към лицето, извършило посегателство над личността;
- опити да се възпрепятстват опитите на околните да спасят жертвата;
- загриженост за похитителя и открито защитаване от нападки и посегателство;
- опити да се угоди на похитителя;
- отказ от предприемане на всякакво действие, което би навредило на похитителя – предаване в полицията, свидетелство срещу него.
Най-често жертвите на Стокхолмския синдром са:
- жени, преживели домашно насилие;
- малтретирани психически и/или физически деца;
- военнопленници;
- жертви на кръвосмешение и /или изнасилване;
- жертви на отвличане.
Страдащите от Стокхолмски синдром имат нужда от помощ – психологическа и психиатрична. Поведението им със сигурност се дължи на тежко преживяната травма, която е възможно с времето да окаже все по-непоправими вреди на психическото и емоционалното й състояние. Най-важната работа за специалиста тук е правилно да работи със защитните механизми на мозъка на жертвата. Особено труден става процесът, ако е прекалено отдалечен във времето, защото паметта е селективна и с времето някои спомени и усещания избледняват и могат да бъдат заменени с напълно измамни, в които обаче човек е напълно убеден. Лечението на това състояние е подобно на мерките, които се взимат при посттравматичен стрес – необходимо е да се комбинират медикаменти с психотерапия.
